Решение № 4114 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2012 г.

Решение № 4114 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на едноличен търговец "ЕР Ник - Петър Керимидчиев" със седалище и адрес на управление гр. Исперих срещу решение № 693/14.03.2012 г., постановено по адм. д. № 4413/2011 г. от Административен съд - Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът - директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Варна представя писмено възражение срещу касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди оплакванията в касационната жалба, приема следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Петър Любомиров Керимидчиев, действащ като едноличен търговец "ЕР Ник - Петър Керимидчиев" срещу отказ изх. № 47929-3 от 10.10.2011 г. на директора на ТД на НАП - Варна за предоставяне на информация - копие от жалба с вх. № 25612 от 27.04.2011 г., по повод на която на едноличния търговец е извършена проверка. За да постанови този правен резултат съдът приема, че жалбата, по повод на която на едноличния търговец е извършена проверка съдържа лични данни по отношение на които не са налице предпоставките на чл. 4 от Закона за защита на личните данни, за да бъдат предоставени на искателя. Тази разпоредба е специална по отношение на чл. 31 от Закона за адвокатурата, който предоставя предимство на адвокатите и свободния им достъп до книжа и справки в съдебните и административните органи само на основание качеството им на адвокат, което изисква преценката на съда за правилното и приложение от административния орган. В разглеждания случай според първоинстанционният съд като отказва да предостави на пълномощника на Керимидчиев - адв. Тодоров - жалбата от 27.04.2011 г., съдържаща лични данни на трето физическо лице, административният орган постановява отказ съобразен с приложимите материалноправни норми. Извършената проверка от органите по приходите, независимо от инициатора, представлява правно регламентирана контролна дейност, която може да бъде извършвана и по свой почин, поради което не е налице преимущество на интереса на жалбоподателя пред интереса на подателя на сигнала да бъдат защитени личните му данни. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон от решаващия съд поради приетото приложение на специалната норма на чл. 4, т. 7 от Закона за защита на личните данни според която обработването на лични данни е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните, освен, когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните, която е в противоречие с чл. 31 от Закона за адвокатурата и чл. 39, ал. 3, т. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. Нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД посочва изчерпателно случаите на допустимо обработване на личните данни, включително чрез предоставянето им на трети лица (§ 1, т. 1 вр. т. 5 ЗЗЛД). Адвокатите не могат да получават лични данни по силата на чл. 4, ал. 1, т. 6 ЗЗЛД вр. чл. 31 от ЗА само въз основа на адвокатската си карта. Последната норма е обща и не се прилага при специалните защити по ЗЗЛД и по ЗЗКИ (чл. 39, ал. 3, т. 3 ЗЗКИ). За да получи такива данни, адвокатът трябва да представи съдебно удостоверение за нуждата на страната от тях - чл. 186 ГПК и чл. 133, ал. 1 от НПК. То установява необходимостта от данните за реализирането на законния й интерес като трето лице, на което те се разкриват и приоритета му пред интереса на физическото лице, за което се отнасят - чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗКИ. Това е и единственото основание, на което адвокатът може да обработва лични данни. В настоящия казус е безспорно първо, че търсените лични данни не са необходими за реализиране на законен интерес на едноличния търговец и не е доказано преимущество пред интересите на лицето чийто данни се иска да бъдат разкрити на основание чл. 4, т. 7 от ЗЗЛД и второ, не са налице и предпоставките на цитираните по-горе разпоредби от ГПК и НПК за установяване на законността на интереса от предоставянето им на пълномощника на касатора - адв. Тодоров. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Воден от горното, ВАС, пето отделение,