Решение № 7552 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11510/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. М., гражданка на Сърбия, чрез процесуален представител, срещу Решение 18552 от 02.10.2024 г., постановено по адм. дело 6382/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователтна жалбата и против отказ за предодставяне на право на постоянно пребиваване в Република България рег 5364р - 12658/15.05.2024 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция" при МВР. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не e осъдил всички събрани в хода на производството доказателства. Молителката е представила всички изискуеми по закона документи, в това число и нотариално заверена декларация от собственика на имота по посочения адрес за пребиваване, като изискването е за осигуряване на адрес в България, а не за постоянно пребиваване на посочения в страна адрес. Не били налице доказателства за декларирани неверни данни. Излага твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведи твърдения и представени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на дирекция Миграция при МВР не представя отговор на касационната жалба, а редовно призован за съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени данните по делото и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на Й. М., гражданка на Сърбия срещу отказ на Директор на Дирекция Миграция МВР 5364р 12658/15.05.2024г. за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Република България. С оспореното съдебно решение жалбата на М. е отхвърлена. Съдът е приел от фактическа страна, че Й. М. е подала заявление за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл.25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ като лице от български произход. Със заявлението си е представила всички необходими документи по чл. 34, ал.1, чл.35 от ППЗЧРБ вкл.и нотариално заверена декларация от майка й, която е собственик на имот на адрес в гр. София, [улица]. При извършена проверка от служители на дирекция "Миграция" Й. М. не е установена на адреса, на който е декларирала,че пребивава, поради което административният орган е постановил отказ по заявлението на молителката, като приел, че е декларирала неверни данни. Съдът приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което отхвърлил жалбата на Й. М.. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При безспорно установена фактическа обстановка, административния съд е достигнал до необоснован и незаконосъобразен правен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Със заявление рег. Г-4284/18.12.2022г. Й. М. гражданка на Сърбия е поискала предоставяне на право на постоянно пребиваване в Репубика България на основание чл. 25, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тъй като е чужденка от български произход. Същото е придружено с необходимите доказателства. Във връзка с така подаденото заявление, е извършена физическа проверка от Отдел Миграция, при Столична дирекция на МВР, от която е установено, че чуждата гражданка не живее на адреса. Проверките продължили с извършване на допълнителни справки. Въз основа на установените факти е последвало издаване на оспорения административен акт с правно основание чл. 26, ал.1 във вр. с чл. 10, ал.1, т. 23 от ЗЧРБ. По аргумент от чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказване издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. Отправеното до административния орган искане се основава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), съгласно която разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. По повдигнатия спор е следвало от страна на съда да бъде преценена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, според която за предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не е необходимо представяне на доказателства за осигурено жилище, каквото е изискването на чл. 34, ал. 1, т. 3 от Правилника, а нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и да даде отговор, съобразно тази нормативна уредба, следва ли лицето при подаване на заявлението непременно да живее на този адрес или декларирането му има за цел да уведоми органа за осигурен адрес за регистрация. Тогава може да се даде отговор и за приложението на чл. 10, ал. 1 , т. 23 ЗЧРБ представен ли е документ с невярно съдържание от подалото искането лице. Действително с така посочената нормативна уредба се изисква представяне на нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване, а не чуждият гражданин да пребивава постоянно там на посочения адрес. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но при неизяснена фактическа обстановка довела до нарушение на материалния закон, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че при извършената проверка на адреса на 11.03.2024 г. служителите на ответната страна са разговаряли с наемател, а не със собственика на имота. Административният орган не е положил достатъчно усилия да изясни действителната фактическа обстановка, с което при издаване на административния акт е нарушена и разпоредбата на чл.36 от АПК. С оглед на което, настоящата инстанция намира, че решаващият извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореният административен акт са необосновани и не отговарят на закона и действителната фактическа обстановка. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде постановено друго, с което оспореният отказ бъде отменен като незаконосъобразен и преписката върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора в полза на касатора, следва да бъдат присъдени сторените и доказани съдебни разноски за двете съдебни инстанции разноски в размер на общо 1210 лева сторени пред първата инстанция и 70 лева за държавна такса за разглеждане на касационна жалба. За заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция няма представено доказателство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. "второ" от АПК, Върховният административен съд, трето отделение