Решение № 1052 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3723/2007 г.

Решение № 1052 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3723/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на А. К. Н. от гр. С. срещу решението от 30.03.2007 г. по гр. д. № 537/2006 г. на Софийски градски съд, II-Д възз. състав. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответникът С. Д. Д. изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийски градски съд е оставил в сила решението по гр. д. № 5141/1997 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлил предявеният от А. Н. срещу С. Д. иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на западната част от жилищна сграда, построена в парцел ****, 593 в кв. 85 по плана на гр. С., м. "Овча купел". Установено е, че с нот. акт № 124 от 08.11.1991 г. ищцата е дарила на ответника * ид. ч. от едноетажна полумасивна жилищна постройка от около 45 кв. м. и барака в дъното на парцела, находящ се в гр. С., ул. "Ангелов връх" № 19а, без прехвърляне собственост върху терена. С писмен договор за строителство от същата дата страните са се споразумели, че в знак на благодарност за дарения му имот ответникът се задължава да построи на два етажа две еднакви жилища /близнак/ на 70 кв. м. съгласно утвърдения план за строителство, едното за него, а другото за нея, като първия етап на строежа да започне като основен ремонт възоснова на разрешително № 39/1991 г., строежът да бъде завършен за сметка на Д. за срок от две години. С декларация с нотариално заверени подписи също от дата 08.11.1991 г. ищцата се е съгласила да бъде извършен основен ремонт съгласно разрешителното. становено е, че ответникът е изпълнил задължението си и е построил две еднакви сгради по 70 кв. м. до края на 1993 г. С нот. акт № 42 от 17.09.1993 г. ищцата му е продала * ид. ч. от 255/830 ид. части от мястото, без постройките в него. Въззивният съд е приел с оглед обстоятелството, че на една и съща дата са сключени договорите за дарение и за строителството и ищцата е дала съгласие за основен ремонт на старата къща, че се касае за едно общо прикрито съглашение с клаузи, различни от посочените в нот. акт за дарение. Последвалата продажба на ид. части от терена също следва да се приеме за част от този общ договор, тъй като това е единственото логично обяснение за прехвърляне на * ид. ч. от ид. части на ищцата от дворното място, без постройките, когато вече е съществувала сграда върху него. Страните са считали, че собствеността върху * ид. ч. от сградата е вече прехвърлена с дарението и затова предмет на продажбата са били само ид. части от мястото. Съдът е приел, че е налице съчетание между привидна- дарението, и прикрита сделка по смисъла на чл. 17 ЗЗД. Относно прикритото съглашение е приел: от съдържанието на договора за строителство следва, че не са имали намерение ищцата да извърши дарение на * ид. ч. от старата сграда, а волята им е била срещу прехвърляне на съсобственост ответника да построи изцяло за своя сметка в срок от две години две сгради /близнак/ по 70 кв. м. всяка, като тя придобие собствеността върху едната, а той върху другата. Действителната престация е била прехвърляне на * ид. ч. от право на строеж на бъдещата сграда, а не на съсобственост от старата сграда, за разрушаването на която са се съгласили. Изискуемата по чл. 18 ЗЗД форма за прехвърляне на това вещно право е спазена посредством нот. акт № 124/91 г. и нот. акт № 42/93 г. Обстоятелствата, че старата сграда е съборена в процеса на строителството и че новата сграда е довършена след 17.09.1993 г. са без значение за действителността на съглашението между страните. Правото на собственост върху постройка не се погасява с разрушаването й, а се трансформира в право на строеж, което след довършване на строежа става право на собственост върху новата постройка. Съдът е направил извод, че с нотариалния акт от 1991 г. ищцата е прехвърлила на ответника право на строеж върху * ид. ч. от бъдещата сграда. А след построяването й е станал собственик на * ид. ч. от нея. Обемът на правата му се определя според квадратурата на сградата, уговорена в договора за строителство и разрешена от техническите органи, а не според тази на старата къща. Ответникът е спазил уговорената квадратурата, а не е изградил нещо надхвърлящо споразумението, за да се приеме, че от ищцата се придобива по приращение превишаващата квадратура. Страните посредством договора за строителство са се споразумели предварително и за начина на ползване на къщата /близнак/, като ответникът е следвало да ползва западната част, съответстваща на неговата * ид. ч. от съсобствеността. Затова съдът е направил извод за неоснователност на ревандикационния иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за несъобразяване с указанията на ВКС. В изпълнение на указанията на ВКС в отменителното му решение са събрани доказателства за съотношението в обема на старата и новопостроената сграда. Но тези указания не изключват извършване на преценка от въззивния съд от фактическа и правна страна, за да се произнесе по основателността на иска. В съответствие с разпоредбата на чл. 20 ЗЗД съдът правилно е изтълкувал волята на страните с оглед всички сключени помежду им договори, и особено договора за строителство, който разкрива действителните им намерения за придобиване право на собственост от новопостроената сграда в обем * ид. ч. от същата за всеки от двамата. Освен това следва да се посочи и, че така както е предявен иска - за предаване собствеността и владението на западната част от сградата, т. е. на реална част от сградата, същият е неоснователен, защото касаторката може да претендира само за идеална част от съсобствената с ответника сграда, а не за реална част от нея. По изложените съображения не са налице основания за касиране на решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.