Решение № 5543 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2013 г.

Решение № 5543 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3537/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емилия Петрова Пеева от гр. София, срещу решение № 15770/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 12419/2012 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебният акт поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отменяването му и решаване на делото по същество. Ответната страна - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, редовно призована не изпаща представител и не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалба на касаторката Пеева срещу решение № Ж-244/10.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по нейни жалби вх. № В-04-00-508 от 03.11.2011 г., 30.11.2011 г., 02.05.2012 г., 11.06.2012 г. и 17.07.2012 г. срещу "Софийска вода" АД. Пред първоинстанционния съд Пеева е твърдяла, че формираните й задължения за консумирана питейна вода в имота, находящ се в гр. София, ж. к. Гоце Делчев, за периода 16.02.2011 г. до 20.09.2011 г. са недължими, тъй като от 10 години не живее в България и не ползва услугите на "Софийска вода" АД, за което представя и съответни доказателства. Преди да замине за Италия на 16.03.2001 г. е сложила нови пломбирани топломери. Твърди, че не е могла да бъде на адреса месец декември 2010 г. или януари 2011 г., както са се уговорили със служители от "Софийска вода" АД за проверка на водомерите, тъй като е трябвало по спешност да замине за чужбина. Когато се е прибрала в България е потърсила фирма, която да свали и провери водомерите, като същите са й върнати с документи, установяващи изправността им, на 20.09.2010 г. Посочва също, че няма подписан индивидуален договор със "Софийска вода" АД, поради което не е запозната и с общите условия. При тези безспорно установени факти жалбоподателката счита, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата й. Претендира отмяната на съдебното решение и отмяната на обжалвания административен акт. По делото не се спори, че на 16.11.2010 г. служител на "Софийска вода" АД извършва отчет по график, при което установява, че двата индивидуални водомера в имота на Пеева са с изтекла валидност на метрологичната проверка и връчва на жалбоподателката уведомително писмо № 1000115948 за проверка/подмяна на индивидуалните измервателни уреди в имота, с указан срок за изпълнение три месеца от датата на връчването. При следващия отчет по график на 16.02.2011 г. проверител констатира, че даденото предписание не е изпълнено. Поради тази причина от 16.02.2011 г. В и К операторът формира месечния разход на вода в имота въз основа на броя на обитатели за топлофицирано жилище, като в конкретния случай разходът е определен по 6 куб. м на месец за един обитател, съгласно записания брой живущи в уведомителното писмо, като прилага нарастваща база. При тази фактическа установеност касационната жалба е неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. В производството по АПК Върховният административен съд се произнася по законосъобразността на административни актове, а в случая правният извод за законосъобразност на решението на административния орган е обоснован от доказателствата по делото. Административен акт е постановен в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липса на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задължението по партидата на касаторката, № 2074823, за периода 16.02.2011 г. до 20.09.2011 г. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ водомерите подлежат на задължителен първоначален и периодичен контрол. Монтираните в жилището на касаторката водомери не отговарят на изискванията на ЗИ, тъй като са с изтекъл срок на валидност. В този смисъл и съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, монтираните, но неотговарящи на изискванията на ЗИ, средства за измерване, с оглед забраната за ползването им, се приравняват на липсващи такива, поради което са били налице основанията за служебно изчисляване на разходите за питейна вода от страна на В и К оператора. За да се приеме, че водомерите отговарят на изискванията на чл. 43 ЗИ следва същите да бъдат проверявани в определените по реда на чл. 43, ал. 4 ЗИ срокове и без правно значение е дали са работели непрекъснато или само за част от периодите, респективно дали е констатирано, че са изправни в последствие. В случай в резултат на неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 4 (сега ал. 5) от Наредба № 4/2004 г. относно проверка на водомерите от страна на жалбоподателката, в сроковете по чл. 43, ал. 4 ЗИ, са създадени основания за приложение на чл. 39, ал. 5 и 6 от цитираната Наредба. Неизпълнението на това задължение е установено на 16.11.2010 г., когато служител на "Софийска вода" АД, при извършване на отчет, е връчил уведомително писмо на жалбоподателката за проверка/подмяна на индивидуалните водомери в жилището й в срок от 90 дни, поради изтекъл 5-годишен срок, определен съгласно чл. 43, ал. 1 и 4 от Закона за измерванията. Не се спори, че на 16.02.2011 г. е констатирано, че това предписание не е изпълнено. Освен това по делото не е установено жалбоподателката да е сезирала "Софийска вода" АД, че отсъства от страната и няма да ползва имота, за да не се начислява разход на вода. Както бе посочено по-горе в производството по АПК Върховният административен съд се произнася само по законосъобразността на административни актове, а касационната жалбоподателка би могла да предяви претенциите си по реда на ГПК относно размера на определените и задължения, респективно за начина на заплащането им. Обосновано от доказателствата по делото е прието, че доколкото не са констатирани нарушения на В и К оператора на цитираните нормативни актове и общи условия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правилно е прекратила преписката. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,