Решение № 15119 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2012 г.

Решение № 15119 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2834/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от кмета на община Пловдив против решение № 2137 от 15.12.2011 г., постановено по адм. дело № 2339 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Сдружение "Армейски гребен клуб Тракия" със седалище гр. Пловдив, с писмено становище поддържа законосъобразност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С посоченото по-горе решение по жалба на Сдружение "Армейски гребен клуб Тракия" - гр. Пловдив, е била отменена заповед № 110А-2145 от 26.08.2011 г. на кмета на община Пловдив. С последната на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинска собственост (ЗОС) е бил иззет недвижим имот - публична общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 56784.510.819.2 по кадастралната карта със застроена площ 941 кв. м, брой етажи - 2, предназначение: друг вид сграда за обитаване, построена в ПИ с идентификатор 56784.510819 по КК и КР на гр. Пловдив с площ 10 689 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за водна спортна база, представляваща УПИ I - тренировъчна база гребане, кв. 2-нов по плана на Спортен комплекс "Отдих и култура", за който имот е бил съставен АПДС № 482 от 2008 г. Съображенията на административния съд за този изход на делото са били, че жалбоподателят държал имота на правно основание - сключен с общината договор за наем от 26.06.1997 г. Съдът е приел, че след изтичането на визирания в този договор срок последният се е трансформирал в безсрочен. При това положение наемното правоотношение не било прекратено от наемодателя по реда на чл. 238 ЗЗД, поради което не били налице предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на заповедта. Решението е незаконосъобразно. Видно от представения по делото договор за наем от 26.06.1997 г., между "Пловдивспорт" ЕООД, от една страна, и АСК "Гребане-Тракия" - гр. Пловдив и АСК "Кану-каяк-Тракия" - гр. Пловдив - от друга, на основание чл. 4 и чл. 47, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) е бил сключен договор от 26.06.1997 г. за безвъзмездно ползване на имота (л. 50 от първоначалното дело) за срок от три години. През 2004 г. с решение № 269 на Общинския съвет - град Пловдив, взето по протокол № 13 от 08.07.2004 г. (л. 51), е постановено прекратяване на търговското дружество "Пловдивспорт" ЕООД и е образувано общинско предприятие за управление и поддържане на спортните обекти - публична общинска собственост, с наименование ОП "Пловдивспорт", като е разпоредено (т. 10.1 от посоченото решение) страна по договорите, които са в сила към деня на приемането му, да се счита ОП "Пловдивспорт" - гр. Пловдив. Към този момент обаче срокът на договора от 26.06.1997 г. е бил изтекъл, поради което той фактически не е бил прекратен. Незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не са налице материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОС, тъй като процесният имот се владеел на валидно правно основание - договор от 26.06.1997 г., който се е трансформирал като безсрочен. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС недвижим имот - публична общинска собственост, може да бъде отдаван под наем за срок не по-дълъг от 10 години. След изтичането на този срок договорът се счита прекратен, а владението е без правно основание. А в случая отсъства и воля у наемодателя за продължаване на договорните отношения, което административният орган е демонстрирал по категоричен начин. Вярно е, че по делото е приложено заверено копие на договора от 26.06.1997 г., на който е написано на ръка: "Към 31.03.2003 г. договорът е безсрочен", но няма отметка кой е направил забележката и чий е подписът. Тази забележка обаче е и правно ирелевантна, тъй като противоречи на нормите на специалния закон - чл. 14, ал. 7 от ЗОС, че недвижим имот - публична общинска собственост, може да бъде отдаван под наем за срок не по-дълъг от 10 години. Като не е съобразил това обстоятелство, административният съд е постановил неправилно решение което следва да се отмени, а делото на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се реши по същество. С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че издадената заповед на кмета на Пловдив - предмет на делото, е законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. По делото няма никакъв спор относно статута на имота - предмет на заповедта на кмета - публична общинска собственост. В тежест на жалбоподателя е да докаже правно основание, въз основа на което държи общинския имот. Представеният по делото договор за наем от 26.06.1997 г. не представлява такова основание, защото срокът му е изтекъл, поради което той е прекратен. Следователно е налице втората предпоставка за прилагане на чл. 65, ал. 1 ЗОС - липса на правно основание за държане на процесния имот. По тези съображения жалбата е неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,