Решение № 264 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 210/2010 г.

Решение № 264 от 11.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 210/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е третата инстанция по делото, което е образувано пред нея по жалба от подсъдимия К. Ч. Н. срещу потвърждаването от Военно-апелативния съд на осъдителната присъда спрямо него на Плевенския военен съд. Присъдата е от 30 ноември 2009 г. по нохд № 128/2009 г. и е за това, че на 13 август с. г. подсъдимият Н е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда (2,4 на хиляда), установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода условно за 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за 2 години. Второинстанционното (въззивно) решение - № 8 от 16 март 2010 г. по внохд № 9/2010 г., е постановено също по жалба от подсъдимия. В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания за отмяна или изменение на решението, както и доводите, които подателят й е отнесъл към всяко от тях; настоява се за ново разглеждане на делото във ВоАС или за намаляване на наложеното наказание. Жалбата е поддържана и допълнена по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, и пред касационната инстанция, а според прокурора тя е неоснователна. ВКС намери, че жалбата е частично основателна. I. Допусната е явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от правоуправление - това проличава ясно след сравнението с размера, предвиден в Закона за движението по пътищата за аналогичното административно нарушение (срвн. чл. 174 в актуалната му за делото редакция). Според ВКС, за да бъде съответно като цяло на извършеното престъпление, лишаването от конкретното право трябва да бъде за срок от 1 г.. II. Липсват останалите основания за отменяне или изменяне на обжалваното решение. Нарушението на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и без друго се претендира неправилно като самостоятелно основание, след като аргументите в негова подкрепа се свързват с липсата на доказателства за обвинението - те поначало са относими към второто от касационните основания и вероятно не случайно не са потвърдени като такива в допълнението към касационната жалба. Съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК обаче също не са допуснати. Преди всичко не е допусната недоказаност на обвинението относно авторството - кой е управлявал автомобила - на престъплението: извънсъдебните признания на подсъдимия са потвърдени от свидетели (случаят е извън прякото приложно поле на чл. 116 НПК и позоваването на него е неправилно); свидетел е заявил, че е видял обувки пред мястото на шофьора, докато подсъдимият е бил бос (става дума за свидетелски показания, а не за извършване на оглед по смисъла на чл. 155-156 НПК, както неправилно се твърди в допълнението към жалбата); обясненията на подсъдимия, че автомобилът е бил управляван от приятелката му, както и показанията на свидетелите, които пряко или косвено са ги подкрепяли, съдът е отхвърлил като недостоверни. Твърдението за липса на мотиви към решението е очевидно преувеличено - макар и да не са безукорни, те не страдат от съществени недостатъци. Второинстанционният съд е могъл например да не се съгласи с всичко, прието в мотивите към присъдата - че обвинението е доказано от липсата на възражения от подсъдимия при съставянето на акта за административно нарушение или от необжалването на заповедта за дисциплинарно уволнение (последното освен това е и невярно), или пък че св. К е установил на кого точно са били обувките на мястото на шофьора. Второинстанционният военен съд, от друга страна, е трябвало да обърне внимание на първата инстанция, че би била още по-убедителна, ако беше констатирала съмнителното различие в показанията на собственика на пострадалия от деянието автомобил - пред дознателя той е потвърдил, че автомобилът на подсъдимия е бил управляван от мъж, но пред съдията вече не е бил уверен в това. Явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - извън отбелязаното по-горе в р. I - също не е налице - смекчаващите отговорността обстоятелства, за чието значение се претендира (липса на осъждания, процесуално поведение), са всъщност взети предвид при санкционирането, но е отчетено и противоположното значение на такива обстоятелства като високата концентрация на алкохола и бягството от местопроизшествието. Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 2, т. 1 НПК, ВКС - I н. о.