Решение № 3745 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2019 г.

Решение № 3745 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13659/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез неговия пълномощник срещу решение № 14/28.03.2016 г. по адм. д. № С-71/2014 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - М. Димитров чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за обоснованост и материална законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, като касационното производство е второ след отменително решение № 15473/14.11.2019 г. по адм. д. № 832/2019 г., постановеното по реда на отмяната. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Димитров срещу заповед № 8121 К-1069/15.07.2014 година на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Дисциплинарното наказание му е наложено за това, че на на 05.02.2013 г. М. Димитров, в качеството си на директор на Областна дирекция на МВР – Бургас, след като му е докладвана справка рег. № РС-467 от 05.02.2013 г., съдържаща данни за извършено нарушение на Закона за защита на класифицираната информация от служителка на сектор КИАД към областната дирекция, злоупотребявайки с властта си не е изпълнил едно от задълженията, вменени му с типова длъжностна характеристика рег. № К-4547 от 18.04.2012 г. – да организира, контролира и носи отговорност за цялостната дейност на областната дирекция, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на МВР, вследствие на което, в нарушение на чл. 205, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 64 от Правилника за прилагане на Закона за класифицирана информация, чл. 198 от Инструкция № Із-223 от 13.02.2009 г. за организацията на деловодната дейност и защита на класифицираната информация при работа с документи в МВР и на чл. 13 от Инструкция Із-601 от 15.04.2009 г. за организация на дейността "Вътрешна сигурност" – МВР не е изготвил писмени документи, с които да уведоми Окръжна прокуратура – гр. Бургас, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна комисия по сигурността на информацията и Дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР, както и че Директорът на Областна дирекция на МВР – гр. Бургас не е разпоредил извършване на проверка по случая, с оглед на извършеното дисциплинарно нарушение от служителка в сектор "Координация и информационно–аналитична дейност" при Областна дирекция на МВР – гр. Бургас по смисъла на чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения – и да потърси дисциплинарна отговорност от виновното лице, а злоупотребявайки с предоставената му власт е прекратил трудовото правоотношение на служителката по нейно желание. С тези свои деяния М. Димитров е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм., ДВ, бр. 53 от 2014 г.) – неизпълнение на служебните задължения и неспазване на служебните правомощия, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 8 ЗМВР /отм/ - злоупотреба с власт му се налага дисциплинарното наказание "уволнение". С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган /министъра на вътрешните работи/ и в предвидената писмена форма. При издаването й са спазени административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР и по Глава шеста от ППЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 1 ЗМВР (отм.); , който предвижда дисциплинарното наказание да се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му - ал. 2. Административнонаказващият орган е запознат с преписката на 21.05.2014 година, а заповедта е издадена на 15.07.2014 година, с което е спазен 2 - месечния срок от откриване на нарушението. Заповедта обаче е постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Според разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 8 ЗМВР /отм/. наказанието се налага за "злоупотреба с власт или доверие", което представлява тежко дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното наказание е наложено за две нарушения: 1. затова, че жалбоподателят в качеството му на директор на ОД на МВР Бургас, след като му е докладвано за извършено нарушение на Закона за защита на класифицираната информация от негова служителка, не е разпоредил проверка за установяване на това обстоятелство и не изготвил писмени документи, с които да уведоми Окръжна прокуратура Бургас, ДАНС и дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР и 2. за това, че е прекратил трудовото правоотношение на служителката, което е осуетило възможността да й бъде търсена дисциплинарна отговорност. По отношение на първото прието от органа нарушение на служебните задължения от страна на жалбоподателя, съдът приема, че не са налице доказателства, които да обосноват същото. Според показанията на свидетеля Р. Ганев, който към 05.02.2013 г. е бил директор на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, жалбоподателят му е съобщил, че при тях тече активна секретна разработка, в която има включени и източници, и секретни сътрудници, и евентуално има подозрения за изтичане на информация за разработката. Жалбоподателят е имал съмнения, че изтичането може да е извършено от служител на областната дирекция на МВР, но не е имал достатъчно събрана информация за потвърждаване на тези опасения. Освен това Ганев установява, че съгласно нормативната уредба задължението на началника на областната дирекция на МВР да информира дирекция "Вътрешна сигурност" възниква само когато има достатъчно данни за участието на служител от МВР. В административната преписка не се съдържат доказателства, установяващи, че жалбоподателят е събрал достатъчно данни относно изтичането на класифицирана информация и лицето, което е извършило това нарушение. В подкрепа на този извод е и представената в съдебното производство справка рег. №КА-1115/29.06.2015 г. на Държавна агенция "Национална сигурност", от съдържанието на която се установява, че в хода на проверката, назначена със заповед рег. №з-1943/06.06.2014 година на директора на СД "КИ" на ДАНС, не са установени конкретни данни, доказващи по безспорен начин наличието на извършено нарушение на правилата за защита на класифицираната информация, както и че не са налице данни, които по безспорен начин да доказват осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация, респективно наличие на извършено престъпление по чл. 357 от НК. Следователно, за жалбоподателя не е възникнало задължение да уведоми Окръжна прокуратура Бургас, ДАНС и дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, при липса на данни за изтичане на класифицирана информация от ОД на МВР Бургас. Според съда, по отношение на второто вменено нарушение, че е прекратил трудовото правоотношение на служителката, наличието само на съмнения не са достатъчно основание началникът на ОД на МВР да не прекрати трудовия договор със служителката по нейна молба. Дори да се приеме обратното, че е следвало да изчака приключването на проверката от ДАНС, то това нарушение не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". При хипотезата, в която уволнението е наложено за две нарушения на служебната дисциплина и едното от тях не е доказано, не са изпълнени изискванията на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.); , съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания, административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че задължението на началника на областната дирекция на МВР да информира дирекция "Вътрешна сигурност" възниква само когато има достатъчно данни за участието на служител от МВР. Справка рег. № РС-467 от 05.02.2013 г. завършва със заключението, че изтичането на информация към обектите по ГДОРП "Специалистите" е станало с евентуалното съдействие на служителката от сектор КИАД при ОД на МВР гр. Бургас" - Я. Николова. Тя е резюлирана от жалбоподателя до М. Панталеева - началник група "Секретариат" към сектор КИАД при ОДМВР-Бургас, която е пряк ръководител на Я. Николова да изготви "предложение за отнемане на достъпа до класифицирана информация". Панталеева е преценила, че не могат да се приложат изискванията на ЗЗКИ за отнемане на достъпа на Николова до класифицирана информация и е предложила на жалбоподателя в качеството му на ръководител да й бъде прекратено трудовото правоотношение. Панталеева е провела разговор с Николова, на който й е обяснила, че за Николова е най-добре да напусне системата на МВР по собствено желание. На същите факти сочат и показанията на главен инспектор И. Семов-началник на сектор "Човешки ресурси"при ОДМВР-Бургас. Според същия главен инспектор Панталеева е изразила съмнения относно изтичането на информация и е попитала Семов да бъде освободена по собствено желание и може ли да бъда назначена отново, ако се докаже, че няма вина за изтичането на информация, на което Семов е отговорил утвърдително. В конкретния казус в съдебното производство е представена и справка рег. №КА-1115/29.06.2015 г. на Държавна агенция "Национална сигурност", от съдържанието на която се установява, че в хода на проверката, назначена със заповед рег. №з-1943/06.06.2014 година на директора на СД "КИ" на ДАНС, не са установени конкретни данни, доказващи по безспорен начин наличието на извършено нарушение на правилата за защита на класифицираната информация, както и че не са налице данни, които по безспорен начин да доказват осъществен нерегламентиран достъп до класифицирана информация, респективно наличие на извършено престъпление по чл. 357 от НК. На този извод сочат и представените в производството по отмяна и приетите за релевантни за спора писмени доказателства. Разпечатката от мобилен оператор за проведени телефонни разговори между Я. Николова и майката на един от обектите по разработката "Специалистите" не е приложена към доказателствата в дисциплинарната преписка. След допълнително запитване до мобилния оператор е отговорено, че това не е разговор, нито СМС, а е вид спам. Този извод е направен и в постановление на окръжна прокуратура от 21.12.2018 г. за отказ да се образува наказателно производство. От постановлението на прокурора се установява, че всъщност няма данни за нерегламентиран достъп до класифицирана информация, В постановлението е прието също, че на основание заповед №З-1943/06.06.2014 г на директора на Специализирана дирекция "Класифицирана информация" при ДАНС е била извършена тематична проверка в ОДМВР - Бургас, завършила с доклад рег. №С-6-17327/11.08.2014 г. В хода на тази проверка е било изискано и представено писмено становище от ВПД Директора на ОДМВР-Бургас, според което в спорната за дисциплинарното уволнение справка от 05.02.2013 г. не се посочват ясни доказателства за нерагламентиран достъп до класифицирана информация. В постановлението за отказ е прието, че в ДКСИ не се води на отчет случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация през 2013-2104 г. в ОДМВР-Бургас. В постановлението за отказ е прието също, че не са налице данни за осъществено съставомерно деяние по чл. 357 НК, в какъвто смисъл е и становището на ДАНС, изразено в справка рег. №КА-1115/29.06.2015 г. на Държавна агенция "Национална сигурност". Налице е само и единствено предположение за възможно деяние от страна на Я. Николова, което не е конкретизирано по време, място и начин на извършване на деянието. При тези данни обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в административната преписка не се съдържат доказателства, установяващи, че жалбоподателят е събрал достатъчно данни относно изтичането на класифицирана информация и лицето, което е извършило това нарушение. Поради това и в постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е прието, че фактите по преписката сочат обективна несъставомерност на деянието на М. Димитров по неуведомяването на прокуратурата по реда на чл. 205, ал. 2 НПК за станало му извествено по служба предполагаемо деяние, извършено от служителя на ОД на МВР -Бургас Я. Николова. Според постановлението от една страна самото деяние на този служител не е безспорно установено да е въобще осъществено. Липсват каквито и да са данни, че Димитров е разполагал с друга, различна информация за служителя Я. Николова, респективно да е знаел за конкретно престъпление и въпреки това да не е уведомил прокуратурата. Поради тези изтъкнати съображения адекватен е изводът на решаващия съд, че за жалбоподателя не е възникнало задължение да уведоми Окръжна прокуратура Бургас, ДАНС и дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, при липса на данни за изтичане на класифицирана информация от ОД на МВР Бургас. В разглеждания аспект освен новите писмени доказателства, представени с предявената и уважена молба за отмяна, правилно решаващият съд се е позовал и на показанията на свидетеля Р. Ганев, който към 05.02.2013 г. е бил директор на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР. От съвкупния доказателствен материал се налага изводът, че за жалбоподателя не е съществувало задължение по чл. 64 ППЗЗКИ. Освен това в случая е налице и устно уведомяване на директора на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР според показанията на Р. Ганев. На второ място прекратяването на трудовия договор с Я. Николова не е злоупотреба с предоставената на жалбоподателя власт, тъй като, както правилно е отбелязъл първоинстанционния съд, наличието само на съмнение не е достатъчно основание жалбоподателят като ръководител да не прекрати трудовия договор. За това си решение жалбоподателят се е позовал и на мнението на прекия ръководител на служителката Николова, а именно главен инспектор Панталеева. В разглеждания смисъл настоящата инстанция споделя и извода на решаващия съд, че дори да се приеме обратното, то това нарушение не може да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". При хипотезата, в която уволнението е наложено за две нарушения на служебната дисциплина и едното от тях не е доказано, не са изпълнени изискванията на чл. 229, ал. 2 ЗМВР (отм.); , съгласно който при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания, административнонаказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Предвид изложеното, описаните в обжалваната заповед действия, които могат да ангажират дисциплинарната отговорност на полицейския служител, не са осъществени. Поради това заповедта, предмет на първоинстанционното производство, е материалнонезаконосъобразна и изводът на решаващия съд в този смисъл сочи на правилно приложение на материалния закон. Поради това спрямо обжалваното не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като обосновано и в съответствие с материалния закон следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното възражение от страна на процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на претендираните разноски настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат както следва: 400 /четиристотин/ лв. за първата инстанция, 500 /петстотин/ лв. за производството по отмяна и по 1 000 /хиляда/ лв. за всяка от двете касационни инстанции или в общ размер от 2 900 /две хиляди и деветстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,