Решение № 4980 от 10.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка срещу решение 3602 от 30.05.2022 г., постановено по адм. д. 13364/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която е осъдена да заплати на П. Попов, на основание чл. 2в, ал.1, т.1, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 4147,99 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, §3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението в оспорваната част да бъде отменено. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът П. Попов, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт, в обжалваната му част, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на БНБ е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град се е развило по предявените от П. Попов срещу Българска народна банка искове за присъждане на две обезщетения за имуществени вреди, както следва: 1.В размер на 8627,96 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 196 000 лв. като гарантиран размер на влоговете му в КТБ" АД и 2.Частичен иск за сумата от 2000 лв., представляваща част от сума в размер на 174 240,79 лв. - разликата между размера на вложенията му в КТБ" АД и изплатения ум гарантиран депозит. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният частичен иск за сумата от 2000 лв., представляваща част от сума в размер на 174 240,79 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че неплатежоспособността на КТБ АД (в несъстоятелност) произтича от управлението на банката, а не от дейността на надзорния орган БНБ. Съдът приел, че не се установяват незаконосъобразни бездействия на ответника произтичащи от неприлагане на националното законодателство и правото на Европейския съюз от които да произтича в пряка причинна връзка твърдяната вреда. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че не са налице вреди и с оглед обстоятелството, че вземането на ищеца към КТБ АД (в несъстоятелност) не е погасено, същото е прието и по него е получил частични плащания. С решението си Административен съд - София-град приел за основателен първият обективно съединен иск, но в размер за сумата от 4147,99 лв., за претърпени вреди в периода 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. в който размер го е уважил, като го е отхвърлил в останалата му част над уважения размер до пълния предявен от 8627,96 лв. За да постанови този резултат съдът приел, че са налице законовите предпоставки на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение, пряко произтичащо от правото на ЕС, реално претърпени вреди в периода 25.07.2014 г. до 05.11.2014 г. и причинноследствена връзка между вредите и установеното незаконосъобразно бездействие. По делото е приета и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. Решението в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен акт, да е установено незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица при изпълнение на административната им дейност, и реално причинена вреда, произтичаща в пряка причинна връзка с акта, действието или бездействието. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки води до отхвърляне на иска, като неоснователен Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че ищецът е имал Рамков договор за платежни услуги от 18.07.2011 г. на потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит в евро, като видно от представеното писмо от КТБ АД (в несъстоятелност), към 30.06.2014 г. депозитът на ищеца е възлизал на 179 479,70 евро. С решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ АД под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ АД; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. Искът за вреди, изразяващи се в неплатени лихви върху гарантирания депозит от 196 000 лв. се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на КТБ АД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ АД, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ АД не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ АД не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ АД, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. В случая е налице неизпълнение на парично задължение, обосноваващо търсените вреди от забавено плащане, в размер на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. Вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ АД под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ АД и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Неоснователни са доводите на касатора БНБ за липса на претърпени вреди. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на вреди, резултат от тази забава. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ АД е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Въпреки гореизложеното, видно от мотивите и диспозитива на съдебното решение в необжалваната му част, първоинстанционният съд е приспаднал от претендираната обезщетителна лихва платената за исковия период договорна такава. Съдът неправилно в обжалваното решение е приел, че периодът на забава, за който е дължимо обезщетение е от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. Според настоящата касационна инстанция периодът, за който се дължи обезщетение на ищеца във връзка с незаконосъобразното бездействие на БНБ е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Въпреки това присъденият размер на обезщетението не следва да бъде намален предвид по-краткия период, за който това обезщетение се дължи, тъй като административният съд вече е намалил дължимото обезщетение, приспадайки платената договорна лихва /такова приспадане според настоящата касационна инстанция не следва да се прави/, а съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на БНБ за присъждане на разноски е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение