Решение № 2297 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" / ОДОП / София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП /, чрез юрк. Николова, против Решение 2070 от 28.03.2022 г., постановено по адм. д. 7582/2021 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ Р- 22221520004630 - 091-001/01.03.2021г., издаден от Е. Станкова, на длъжност Началник на сектор, възложила ревизията и Р. Зрънчева, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 856/07.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП - София, в частта на отказано на МКМ - БГ груп ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 383 370.40 лева за данъчен период м.06.2020г. В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 985 лв. Ответникът по касационната жалба "МКМ-БГ груп ЕООД, [ЕИК], гр.Ямбол чрез адв. Найденова оспорва същата адв. Гатев по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА Р- 22221520004630 - 091 - 001/01.03.2021г., издаден от Е. Станкова, на длъжност Началник на сектор, възложила ревизията и Р. Зрънчева, на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 856/07.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП София. С ревизионния акт в оспорената част е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 383 370.40 лева за налични при дерегистрация и последваща регистрация по ЗДДС активи, поради неизпълнение на условието на чл. 76, ал.2, т.2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо, а РА е валиден, издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство. За да обоснове извод за материална незаконосъобразност на РА, съдът се е позовал на т. 44 от решението на СЕС по дело С-552/16, според което обстоятелството дали ДДС за предходни и последващи продажби е внесен в бюджета или не, е без значение за правото на приспадане на ДДС и разпоредбата на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС, поставяща изискването за ефективно плащане на начисления при дерегистрацията ДДС като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит при повторна регистрация, противоречи на чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Между страните по делото не е бил налице спор по фактите, а те са следните: "МКМ - БГ груп ЕООД е регистирано по ЗДДС на 22.06.2001г., но поради наличие на обстоятелства по чл. 176, т. 3 от ЗДДС е дерегистрирано на 14.10.2019г., а на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС е регистрирано повторно на 19.02.2020г. При дерегистрацията е начислен данък с РА Р - 22221519007293 - 091 - 001/24.06.2020г. в размер на 383 370.40 лева за наличните при дерегистрацията активи. Така начисленият ДДС не е внесен в приход на бюджета и същият не е прихванат от органите по приходите. Спорът между страните е за това законосъобразно ли е отказано правото на приспадане на ДДС при регистрацията на дружеството по ЗДДС на 18.04.2019 г. 19.02.2020 на основание чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС. Според цитираната разпоредба едно от кумулативно регламентираните в нея условия за приспадане на ДДС при повторна регистрация е начисленият данък при дерегистрацията да е внесен ефективно или да е прихванат от органа по приходите, освен в случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период. При разрешаването му правилно първостепенният съд е съобразил решението на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело C-552/16, "Уинд Иновейшън 1" ЕООД. Според т. 38 и т. 39 от това решение основната цел на член 18, буква в) от Директива 2006/112, транспониран в чл. 111, ал. 1 ЗДДС, е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства /в това число дерегистрация според решение от 8 май 2013 г., Маринов, C-142/12, т. 28/. В този случай държавите членки могат да приемат, че данъчнозадълженото лице извършва само на себе си доставка, която поражда задължение за начисляване на дължимия или платен от него по получени доставки ДДС и за внасянето му в държавния бюджет. Именно в т. 44, на която се е позовал административният съд, се посочва, че съдът вече се е произнесъл, че въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС /решение от 12 януари 2006 г., Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, EU: C: 2006: 16, т. 54/. Поради това задължението за внасяне на ДДС, начислен и дължим при дерегистрацията за наличните активи, представлява противоречащо на член 168 от Директивата за ДДС ограничение на правото на приспадане /т. 47/. Неоснователни с оглед изложеното са и мотивите в потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция ОДОП, че с допълнението на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС /ДВ, бр. 98/2018 г. в сила от 1.01.2019 г. /, с което е въведено изключението, касаещо случаите на последващата регистрация на лицето в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период по чл. 89, ал. 2 /ДВ, бр. 98/2018 г. в сила от 1.01.2019 г. /, изключва приложимостта на решението на СЕС по дело С-552/16. Упражняването на правото на приспадане не може да бъде ограничено от невнасянето на данъка в бюджета за предходна доставка /както беше посочено, при начисляването му на основание чл. 111, ал. 1 ЗДДС се приема, че данъчнозадълженото лице извършва само на себе си доставка/, независимо от това дали повторната регистрация е в срока за внасяне или не. След като националната разпоредба на чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗДДС противоречи на чл. 168 от Директивата за ДДС, тъй като недопустимо ограничава правото на приспадане, то не може да се приеме, че тя е допустима на основание чл. 273, пар. 1 от директивата, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба твърдения. Правилно в случая първоинстанционният съд се е позовал на Решение 14967/03.12.2020г. по адм.дело 8187/2020г. на ВАС на РБ, Решение 1441/03.02.2021 г. по адм.дело 9806/2020г. на ВАС на РБ. По изложените съображения оспореното решение на АССГ като постановено в съответствие с приложимия материалния закон следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение