Решение № 12961 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2013 г.

Решение № 12961 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6978/2013 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Тефик и Руби Молла срещу решение № 561 от 05.04.2013 г. по адм. д. № 464/2012 г. на Благоевградски административен съд, като се иска отмяна на същото и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав или да се уважат исковете им. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С касираното решение, Благоевградският аминистративен съд е отхвърлил обективно съединените искове на касаторите против РДНСК Югозападен район, че не дължат изпълнение по влезлите в сила заповед № ДК - 09 - 113/06.11.2009 г. на началника на РДНСК - Благоевград и заповед № ДК - 02 - БД - 10/25.01.2010 г. на началника на РДНСК Благоевград. За да постанови решението си съдът е приел, че недоказаността на твърдения и установявания относно факти от значение за изпълнението, настъпили след приключване на съдебните производства, по които са образувани адм. д. № 1049/2009 г. и № 166/2010 г. по описа на Благоевградски административен съд в инстанциите по същество, сочат на неоснователност на предявения по чл. 292 АПК иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Решението е правилно. Съгласно чл. 292 АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая касаторите, както пред долната инстанция, така и пред настоящата, не се позовават на факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството по горепосочените дела. Всъщност основното оплакване, изразено в заседанието пред тази инстанция, е, че не е възможно изпълнението на влязла в сила заповед за събаряне на част от сградата, тъй като това би довело до разрушаване на цялата сграда, а не само на незаконно изградените части. На този въпрос съдът също е дал отговор, че това обстоятелство е съществувало към момента на разглеждане на делата по същество т. е. не са нови факти по смисъла на чл. 292 АПК и този извод се споделя от тази инстанция. Неоснователни са оплакванията и за съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът е приел и изследвал всички посочени от касаторите факти за прилагането на чл. 292 АПК и подробно е мотивирал съответните изводи по тях съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна, поради което законосъобразното решение следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение