Решение № 6164 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Червенкова, [ЕГН], гр. Севлиево, чрез процесуалния си представител адв. С. Лозанова, против решение 179/17 януари 2022 г., постановено по адм. д. 288/2021 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Главния архитект на Община Севлиево и Р. Червенкова против заповед ДК-11-Г-1 от 15 август 2019 г. на началника на РДНСК, гр. Габрово, с която като незаконосъобразни са отменени одобреният от Главния архитект на общината Инвестиционен проект (ИП) за вилна сграда в ПИ 65927.88.1, м. "Балък ямаса", землището на гр. Севлиево, както и издаденото Разрешение за строеж 64 от 29 юли 2019 г. за същата сграда, на името на Р. Червенкова, издадено на основание подадени заявление с вх. ДД-4-А-19.19/2/ от 20 юни 2019 г. и заявление с вх. ДД-4--А-21.75 от 22 юли 2019 г. на същото лице до Община Севлиево. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по приетите експертизи, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи и погрешно прилагане на закона. Констатирано е, че с въпросната заповед са отменени ИП и РС поради изтичането на 3-годишния срок от влизане в сила на решението за промяна предназначението на имота, който отново има статута на земеделска земя и по тази причина не може да се реализира въпросното строителство. Спорният в настоящото производство въпрос е моментът на стартиране на процедурата по издаването на разрешението за строеж - дали след изтичането на 3-годишния срок, предвиден в чл. 24, ал. 2 т. 2 ЗОЗЗ и чл. чл. 64а от ПП ЗОЗЗ или преди да е изтекъл. Горецитираните норми предвиждат решението за промяна преназначението на земеделска земя да изгуби правно действие с изтичането на 3-годишния срок от влизането му в сила, ако не е поискано издаване на разрешение на строеж на обект в конкретната хипотеза. В настоящия случай решаващият съд е приел, че преди да изтече тригодишният срок е поискано само одобряване на ИП, което не е основание имотът да запази статута си. Изложил е доводи, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени влезли в сила административни актове, които според вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване строителство по ЗООС, ЗБР или други специални закони и съответствието на инвестиционните проекти с тези актове, което приема като задължителна предпоставка за издаване на РС по чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Решението е постановено при неправилно тълкуване, респ. прилагане на закона. Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗУТ инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж, а чл. 148, ал. 4 ЗУТ предвижда възможност, ако е поискано, едновременно да бъдат издадени РС и ИП. Съобразно алинея 8 на същия текст - одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Не се спори по делото, че Червенкова е подала заявление на 25 април 2019 г., т.е. преди 01 юни 2019 г., когато е изтекъл тригодишният срок по чл. 24, ал. 2 т. 2 ЗОЗЗ. Спорно е, и в тази връзка първоинстанционният съд е допуснал две експертизи и е изслушал свидетелски показания, дали едновременно с искането за одобряване на ИП е поискано и издаването на РС. Категорично се установява от свидетелските показания, както на служителката от Общината, така и на сина на жалбоподателката, че на 25 април 2019 г. са подадени две заявления - за ИП и за РС. Показанията на свидетелите относно решаващите факти са непротиворечащи си и се допълват от дата (същата) на вносните бележки - такси са внесени не само за инвестиционен проект, но и за строително разрешение. Заключенията на експертизите не дават категоричен и ясен отговор дали на тази дата е внесено искане за издаване на РС или не, още повече, че начинът на работа на съответната деловодна система, както и организацията на работа в Общината не са и не могат да бъдат предмет на изследване поради косвения характер на доказателствата, които обективират. Служителката е заявила в съдебното заседание, проведено на 21 януари 2020 г., че подписът под "приел заявлението", както и почеркът и изписаната дата на предявеното й заявление за РС от 25 април 2019 г. са нейни. Нейните показания се потвърждават от показанията на сина на жалбоподателката Червенкова, и всичко това е подкрепено от достоверната дата на документите за внесена ДТ за ИП и РС. За този съд е безспорно, че преди да изтече тригодишния срок по чл. 24, ал. 2 т. 2 ЗОЗЗ Р. Червенкова е подала заявления по чл. 148, ал. 4 ЗУТ за ИП и РС едновременно. Дори и последният извод да не беше безспорен и фактите да сочат към приетото от решаващия съд единствено подадено заявление за инвестиционен проект - отново би следвало обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилното тълкуване и приложение на материалноправните норми. Смисълът на закона - чл. 142, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 8 ЗУТ е, че когато е изявено намерение за започване на строителство, което по безспорен начин е манифестирано с искане за одобряване на инвестиционен проект е налице един сложен фактически състав касателно разрешаване на законен строеж, елементите на който не могат да бъдат разглеждани отделно, вместо в своята логическа цялост. Този извод следва и от граматическото и логическото тълкуване на приложимите норми в ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, които обвързват тригодишния срок относно промененото предназначение с "поискано разрешение за строеж", което разрешение следва да се тълкува в широкия смисъл на искане за отпочване на процедура по разрешаване на строителство, включващо изискванията в ЗУТ съобразно вида и категорията на строежа, а не в тесния смисъл - разрешение за строеж по чл. 148 ЗУТ. Воден от гореизложеното този съд намира, че е бил постановен незаконосъобразен административен акт и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касаторката Р. Червенкова, [ЕГН] следва да се присъдят разноски, платими от ответника ДНСК, в размер на 670 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав