Решение № 6080 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2011 г.

Решение № 6080 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1259/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК е образувано по касационна жалба от министъра на вътрешните работи чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Стоев против Решение № 15385/15.12.2010 г. по адм. д. № 7032/2010 г. на трето отделение на ВАС, с което е отменена негова Заповед № К-3187/8.05.2009 г., с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Илиян Николаев Колев като държавен служител в МВР за това, че срещу него е образувано досъдебно производство и е привлечен като обвиняем и с това е уронил престижа на службата, с което е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Като основен довод в подкрепа на искането си касатора посочва несъобразяването на съда със задължителните указания, дадени му с Решение № 6417/15.05.2010 г. по адм. д. № 2855/2010 г. на петчленен състав на ВАС и с обстоятелството, че след като този държавен служител е бил привлечен като обвиняем, то самият факт сам по себе си е достатъчно основание да се приеме, че е уронил престижа на МВР, макар и да не е доказана вината му с влязла в сила присъда от съда. Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Представителят на ответника - адвокат Костадинова, от негово име оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава немотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени от касатора и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса намира, че касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав е стигнал до извода, че административният орган - Министърът на вътрешните работи след извършена служебна проверка неправилно е приел, че ответникът, като държавен служител в МВР е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 4.03.2009 г., в нарушение на вменените му по закон задължения на служител в МВР за опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения, защита правата и свободите на гражданите и да бъде лоялен към службата, е бил привлечен като обвиняем по следствено дело № 4/2009 г. на Окръжна следствена служба - Велико Търново, което действие е станало известно на граждански лица, служители на МВР и органите на съдебната власт - деяние, несъвместимо с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата и незаконосъобразно на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение". Този извод на съда е неправилен. Дисциплинарната отговорност е самостоятелна отговорност, която държавните служители в МВР носят за виновно извършени от тях нарушения на служебната дисциплина - чл. 224, ал. 1 от ЗМВР. Тази отговорност се носи независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност - чл. 224, ал. 3 от ЗМВР. В настоящият случай със Заповед № К-1099/6.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи е било образувано дисциплинарно производство против ответника с оглед на това, че са постъпили данни, че срещу последния е образувано досъдебно производство за извършени престъпления по служба и е задържан под стража за 72 часа. От извършената служебна проверка, завършила с обобщена справка рег. № 1295/26.03.2009 г. на "Инспекторат" - МВР е било установено, че на 4.03.2009 г. срещу ответника е било повдигнато обвинение по чл. 282 и чл. 288 от НК за това, че през периода от 2005 г. до 4.03.2009 г. като длъжностно лице е нарушил служебните си задължения и е пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата, но следственото дело № 4/2009 г. на Окръжна следствена служба е било "засекретено", поради което дисциплинарно-разследващият орган не е могъл да се запознае с фактическите основания на това обвинение. В хода на проведеното дисциплинарно производство е било констатирано, че срещу ответника е била образувана административна проверка през 2008 г., която е приключила с мнение, че от последния няма извършено дисциплинарно нарушение. Била е извършена и частична комплексна проверка, касаеща служебната дейност на ответника за периода от 1.01.2008 г. до 4.03.2009 г., при която се установило, че за допусната "небрежност в служебната дейност" за 2008 г. със заповед № 216/9.12.2008 г. на директора на ОД на МВР - Ловеч той е бил наказан с "писмено предупреждение". По повод извършена друга служебна проверка е било констатирано с докладна записка рег. № № 4297/4.02.2009 г. от главния разследващ полицай при ОД на МВР - Ловеч Анна Михайлова, че причина за забавянето на решаването на възложените преписки през 2008 г. от Илиян Колев не е нежеланието му да изпълнява служебните си задължения, а голямата му натовареност, липсата на юридическо образование и липсата на опит. По повод на извършващата се служебна проверка е била изискана и справка от Окръжна прокуратура-Ловеч, която е изразила мнение, че за периода от 2006 г. до 4.03.2009 г. Илиян Колев е допуснал "фрапиращи пропуски" по 35 дознания, за което е бил привлечен като обвиняем с постановление от 4.03.2009 г. При извършената служебна проверка е било констатирано, и че фактът на задържането и привличането на ответника като обвиняем е бил широко отразен от медиите. Установеното от дисциплинарно-разследващия орган правилно е било квалифицирано от наказващия орган като нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, поради което и правилно и законосъобразно му е било наложена наказание "уволнение" и е било прекратено служебното му правоотношение. Следователно, като е приел, че ответника не е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР съдът е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на жалбоподателя. По изложените съображения и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,