Решение № 12473 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6877/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Олимпикпарк 2011 ЕАД, с ЕИК: 206591850, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ул. Тодор Бояджиев 3, офис 1, представлявано заедно и поотделно от А. Кузмин и М. Секов, чрез процесуален представител адв. Р. Костадинов, против Решение 4945/15.05.2024 г., постановено по адм. дело 2851/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 4/18.12.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Черноморски район (БДЧР), и в полза на Басейнова дирекция Черноморски район са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е изложил мотиви по отношение на застъпените в хода на процеса доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 5 на Наредба 3 от 16.10.2000 г., издадена от МОСВ, M3 и МРРБ, за титуляра на разрешителното не е възникнала възможността да упражнява дейността по возовземане, защото към момента на издаването на разрешителното за водовземане и до края на 2022 г. няма установена санитарно-охранителна зона за сондаж Вн-45 Кранево. Също така според касатора не са формирани изводи по отношение на аргументите на дружеството, че през 2022 г. същото не е разполагало с правото да ползва сондажа, тъй като не е монтирало и пломбирало водомер. Изложени са и аргументи, че съдът не е преценил обстоятелството, че таксата за водовземане е неправилно определена по причина, че с нея се иска плащане за период, предхождащ издаването и влизането в сила на разрешителното. Освен това според касатора съдът неправилно е очертал материално правния спор в настоящото производство. В тази връзка излага, че в случая спорният по делото въпрос не е за това дали се дължи такса при липса на водовземане, а дължи ли се такса при наличието на горепосочените, неизяснени от страна на съда обстоятелства. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Варна, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания АУПДВ. Също така касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски съгласно представени договор за правна защита и съдействие и списък с разноските. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция Черноморски район, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по основателността на касационната жалба на Олимпикпарк 2011 ЕАД. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС - Варна е била законосъобразността на АУПДВ 4/18.12.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Черноморски район, с който на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. в и ал. 3 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и на основание чл. 3, ал. 2, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., обн. в ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., посл. изм. с ДВ бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г. (Тарифата), по отношение на Олимпикпарк 2011 ЕАД е установено публично държавно вземане в размер на 2 738,14 лева главница за такса за 2022 г. за правото на водовземане от минерални води посредством водовземно съоръжение Сондаж Вн - 45 Кранево, изграден в поземлен имот с идентификатор 39459.25.540 по КККР с. Кранево, община Балчик, област Добрич, ведно със законна лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното ѝ плащане. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, в това число издаденото на дружеството Разрешително 21610095/29.04.2022 г. за водовземане от минерална вода посредством водовземно съоръжение Сондаж, със срок на действие от 29.04.2022 г. до 29.04.2032 г., с цел на водовземане - за всички други цели, с общ разрешен годишен обем на ползваната вода от сондажа до 18 236 куб.м. годишно и с разрешен период на черпене на водата от 1 юни до 30 септември; подаденото от Олимпикпарк 2011 ЕАД заявление от 10.05.2022 г. до директора на БД Черноморски регион за изменение на така издаденото разрешително и полученото в отговор писмо с изх. РР-5778/А/19.07.2022 г., с което директорът на БДЧР е оставил без уважение искането на дружеството, както и мотивите за това; изготвеният и представен от Олимпикпарк 2011 ЕАД в БДЧР Доклад от 30.01.2023 г. относно изпълнение условията в разрешителното за водовземане за 2022 г., както и подадената декларация по чл. 194б от ЗВ, с която са декларирани 0 литра отнет годишен воден обем и 0 лева такса за водовземане; извършената документална проверка и констатираните в тази връзка несъответствия, в резултат на които е установена дължима от дружеството такса в размер на 2 738,14 лева; липсата на плащане и поканата за доброволно изпълнение; уведомлението за образувано производство срещу Олимпикпарк 2011 ЕАД по реда на чл. 166 от ДОПК вследствие на неизвършено плащане; съставения Констативен протокол (КП) В-530/19.09.2023 г. за извършен контрол по чл. 194 и чл. 194б от ЗВ във връзка със съставяне на АУПДВ от гл. експерт в дирекция Контрол при БДЧР, с описание на всички установени въз основа на писмените доказателства по случая обстоятелства, в т.ч. и липсата на постъпили възражения/обяснения или плащания към датата на съставяне на протокола. При тази фактическа установеност, АС - Варна е приел, че АУПДВ е издаден от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на реквизитите, предвидени в чл. 59 от АПК, както и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт. На първо място е посочено, че спорът по делото е правен и касае въпроса дължи ли Олимпикпарк 2011 ЕАД такса за водовземане от минерални води за 2022 г. след като не е ползвало/изразходвало минерална вода от сондаж Вн-45 Кранево за процесния период. Съдът е дал положителен отговор на този въпрос, като е посочил, че според константната съдебната практика таксата за водовземане от минерални води се дължи за предоставеното право на водоползване на минерална вода от датата на влизане в сила на разрешението за всяка една година от определения срок на действие, независимо от това дали титулярът на правото фактически е реализирал същото, т. е. дали реално е осъществявано разрешеното водовземане. Прието е, че въз основа на издаденото разрешително ползването на сондажа е запазено единствено за титуляра по него, който е длъжен ежегодно да заплаща това свое изключително право, без значение дали ще се възползва от него. Изложеното, според съда, не се разколебава от изискването за монтиране и пломбиране на водомер, тъй като то е въведено, за да се следи разрешеният годишен обем на водоползването да не бъде превишаван, а не да отчита конкретно ползвания воден обем. Освен това според съда единственият критерий за изчисление на годишната такса е разрешеният обем на водоползване, а не реално потребения такъв. На следващо място съдът е счел за ирелевантен по отношение дължимостта на таксата въпроса, касаещ строителната забрана в периода 15.05 15.09, тъй като дружеството е разполагало с достатъчно време да подготви документите си, а след края на забраната да се снабди с разрешително за строеж, да изгради водопроводното отклонение и да монтира водомер, за да се възползват от правото си на водовземане, което съгласно констативния протокол не е било извършено дори година по-късно. Идентични са изводите на съда и по отношение на въпроса за началния момент за упражняване на правото за водовземане съгласно издаденото разрешително, като е посочено, че нито приложимият текст на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, нито константната и актуална практика на ВАС свързват дължимостта на таксата с началния срок за ползването на разрешените водни количества. Освен това според съда доколкото разрешителното не е било оспорено досежно неговата законосъобразност, то същото не обвързва преюдициално производството по оспорване на АУПДВ, с което е установена таксата, и не представлява основание за недължимостта ѝ. На последно място съдът е приел, че въпреки че между страните по делото липсва спор досежно размера на годишната такса, същата е правилно определена от административния орган по формулата на приложимия чл. 11, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в размер на 2 738,14 лева, като правилно и при съобразяване разпоредбата на чл.194б, ал. 2 от ЗВ е определен и началният началния момент на дължимост на законната лихва, а именно от 16.02.2023 г. до окончателното ѝ плащане. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и неоснователност на жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - Варна подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. в и ал. 6 от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води, чийто размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Правилно административният съд е приел, че таксата за водовземане от минерални води се дължи за всяка година от издаденото разрешение, а заплащането ѝ не зависи от това дали водовземането е реализирано или не. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗВ таксата за водомземане се дължи за правото на използване на водите. Това право е придобито от Олимпикпарк 2011 ЕАД с Разрешително 21610095/29.04.2022 г. Видно от съдържанието на разрешителното, съгласно т. 2 от Раздел Задължение за заплащане на такса за водовземане, неговият титуляр следва ежегодно да заплаща такса за водовземане, определена на база разрешения обем, температура на водата и в зависимост от целта съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г. Видно от доказателствата по делото, законосъобразността на разрешителното не е била оспорена от адресата му, изцяло, или относно отделни негови части, същото не е било изменено, отменено или действието му да е било прекратено. Следователно за титуляра на разрешителното за водовземане е налице задължение за заплащане на такса за 2022 г., определена съгласно законовите изисквания. Твърдяната от Олимпикпарк 2011 ЕАД недължимост на таксата по обективни, независещи от дружеството причини, породили невъзможност за водоползване, не следва да се взема предвид по причина, че сочените от дружеството обстоятелства са от една страна ирелевантни за разрешаване на спорния въпрос, от друга страна същите са в следствие на бездействие от страна на титуляра на разрешителното. Ето защо правилно решаващият съд е приел, че видно от КП В-613/11.10.2023 г., дружеството не е осъществило необходимите действия, за да изработи, монтира и присъедини колектор към сондажа и да въведе довеждащият водопровод в експлоатация, като въпреки изтичането на строителната забрана Олимпикпарк 2011 ЕАД е бездействало, вместо да се снабди с разрешително за строеж, да изгради водопроводното отклонение и да монтира водомер, за да се възползват от правото си на водовземане. В тази връзка сочените обективни причини отсъстват, като същите дори и да са налице - не могат да обосноват недължимост при посочените по-горе съображения за законоустановеност на таксата, намерила израз и в съдържанието на издаденото разрешително за водоползване. Във връзка с последното следва да бъде посочено и че в действителност съдът не е изложил мотиви по отношение на застъпените в хода на процеса доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 5 на Наредба 3 от 16.10.2000 г., издадена от МОСВ, M3 и МРРБ, за титуляра на разрешителното не е възникнала възможността да упражнява дейността по возовземане, защото към момента на издаването на разрешителното за водовземане и до края на 2022 г. няма установена санитарно-охранителна зона за сондаж Вн-45 Кранево. Според настоящата съдебна инстанция, обаче, този пропуск на съда не обосновава извършено нарушение от кръга на съществените по причина, че излагането на мотиви в тази посока не би променило крайните изводи на административния съд. По съображения, идентични с вече изложените - препятстването на правото на дружеството да ползва предоставените права за минерална вода през 2022 г. с оглед липсата на установена санитарно охранителна зона също е обстоятелство, ирелевантно за дължимостта на таксата. Следва да се споделят и изводите на съда, че размерът на публичното задължение за водовземане от минерални води е законосъобразно определен от административния орган, издал АУПДВ директорът на Басейнова дирекция Черноморски район предвид факта, че законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула съгласно Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяванията, към която препраща и разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Съгласно алинея 3 на чл. 194 Таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Формулата (Т = Е x W), с която се определя таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от водноелектрическа централа (ВЕЦ), е посочена в чл. 11, ал. 1 от Тарифата, където Т е размерът на дължимата годишна такса - в лева; Е - единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 - в лв./куб. м, а W - размерът на разрешения годишен воден обем - за минерални води, в куб. м. Според чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифата единичният размер на таксата за водовземане от минерални води за всички други цели съгласно издаденото разрешително и температура 26,6°<30°С, определена съгласно Заповед РД - 316/22.04.2019 г., допълнена със Заповед РД - 504/28.06.2019 г. на Министъра на околната среда и водите, е в размер на 0,15. В тази връзка обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при прилагането на тази формула дължимата такса се получава като произведението между единичния размер на таксата 0,15 лв./куб.м., размерът на разрешения годишен воден обем 18236 куб.м., и корекционния коефициент - 1.001 съобразно чл. 194, ал. 9, т. 1 от ЗВ, а именно в размер на 2 738,14 лева, както правилно е приел и административния орган. Правилно и при съобразяване разпоредбата на чл.194б, ал. 2 от ЗВ, първоинстанционният съд е приел и че началният момент на дължимост на законната лихва е от 16.02.2023 г. до окончателното ѝ плащане, отхвърляйки като неоснователни доводите на дружеството в обратната посока. Преценявайки оспорения АУПДВ за законосъобразен, Административен съд Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, доколкото не са поискани и доказани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,