Решение № 9406 от 9.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6655/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Варна (ООАА) към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), срещу Решение 2738/24.04.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10191/2023 г. С обжалваното решение съдът отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-3235 от 12.09.2023 г. (ЗПАМ) на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация, гр. Варна в частта по т. 1, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен [рег. номер] и СРМПС 010774187 на МПС марка Мерцедес 1844 ЛС АКТРОС, собственост на превозвача Люник ЕООД и оставя без разглеждане жалбата на Елшица-99 ЕАД срещу ЗПАМ РД-14-3235 от 12.09.2023 г. на директора на РДАА Варна в останалата част. Касационният жалбоподател началника на ООАА - Варна, счита обжалваното решение за недопустимо и неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Излага подробни съображения и счита, че от една страна постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по направено от него възражение за недопустимост на производството. Счита, че предвид фактите установени в хода на административното производство, Люник ЕООД е собственик на процесното МПС и като такъв следва да изтърпи държавната принуда под формат на издадената Заповед за прилагане на ПАМ и единствено той разполага с разпоредителна власт относно инициирането на съдебен процес посредством подаване на жалба срещу издадената заповед. Твърди, че подадената от Елшица-99 ЕАД жалба е подадена от ненадлежна страна, поради това, че дружеството не разполага с правомощия да подава жалба срещу издадената заповед за ПАМ, поради което проведения съдебен процес е опорочен, а съдебното решение се явява недопустимо. В условията на евентуалност, счита, че решението на първоинстанционния съд е издадено в противоречие на материалния закон и същото е неправилно и необосновано. Сочи, неправилност и необоснованост на изводите на съда, че е задължително административния орган да докаже заплащане на услугата за превоз, тъй като за осъществяване на обществен транспорт на товари е достатъчен факта по издаване на товарителница. Допълва, че видно от представените и приети по делото доказателства, в това число товарителница и пътен лист върху същите е положен печат и подпис на дружеството Люник ЕООД, като в пътния лист изрично е отбелязано в графа вид обществен транспорт превоз на товари, от което следва, че към датата на превоза 12.09.2023 г. и провеждане на проверката, МПС с рег. [рег. номер], не е било включено в лиценза на фирма Елшица-99 ЕАД. Счита за неправилни изводите на съда, че превозът е извършен от дружеството Елшица-99 ЕАД, тъй като липсват доказателства за оправомощаване от страна на Люник ЕООД за това, а представения договор за наем на МПС доказва единствено наличието на наемни правоотношения между двете дружества. Моли съда да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството като недопустимо, алтернативно решението да бъде отменено като неправилно и вместо него бъде поставено друго, с което да се отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на присъдените на Елшица-99 ЕАД от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба Елшица-99 ЕАД в писмен отговор, намира същата за неоснователна. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представлява се от адв. Г. Николова. Ответникът Люник ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. В представени писмени бележки от страна на процесуалния представител адв. Г. Николова, се прави искане решението да остане в сила. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касационната жалба е подадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация, Варна като към нея са представени доказателства за промяна в структурата на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация и закриването на регионалните дирекции като местни структурни звена, като функциите и компетентността на директорите на Регионалните дирекции са възложени на началниците на Областните отдели. С оглед посоченото касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 153, ал.2 вр чл. 228 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 12.09.2023 г. при проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и Закона за движение по пътищата от служител на РД АА гр. Варна е установено, че на същата дата Е. А. Д., (като водач) извършва превоз на битов отпадък с МПС марка МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС, с рег. [рег. номер] от кат. 3 с прикачено към него полуремарке ШВАРЦМЮЛЕР К СЕРИЯ с рег. [рег. номер] от кат. 4 от името на превозвача Люник ЕООД. В хода на извършената проверка е установено, че водача извършва превоза с посоченото по-горе МПС, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на товари към Лиценз 05356 за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България, издаден на превозвача "Люник" ЕООД. При направена справка в информационната система на отдел Лицензии към ИА АА се установява, че МПС с рег. [рег. номер] е включено в Лиценз 24353 за извършване на автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, издаден на превозвача Елшица-99ЕАД за международен превоз на товари на територията на Общността. Въз основа на изложените констатации и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с т. 4, б. "б", ал. 2, т. 1 и т. 3, ал. 6 и ал. 7 от ЗАвтП, директорът на ООАА гр. Варна прилага: По т. 1. от акта на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т. 1 и т. 3 във връзка с чл. 106а, ал. 7 от ЗАвП на Люник ЕООД като собственик, е определена ПАМ временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на табели с рег. [рег. номер] и свидетелство за регистрация 010774187 на МПС марка МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС; По т. 2 от акта на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", ал. 2, т. 3 и ал. 7 ЗАвтП на Е. Д., управлявал процесния камион на 12.09.2023 г., е определена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) 285430698 до отстраняване на нарушението, но за не повече от един месец. Компетентността на органа е доказана с представената в първоинстанционното производство Заповед РД-01-553 от 23.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която лицата, заемащи описаните в заповедта длъжности, сред които и директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация", са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП, както и Заповед 311 от 18.08.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която издателят на оспорената ЗПАМ е временно назначен на длъжността "директор на дирекция" Регионална дирекция "Автомобилна администрация" Варна, за срок от една година, считано от 18.08.2023 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на допустимостта на подадената от Елшица-99 ЕАД жалба, въз основа на която е проведено първоинстанционното производство, съдът приема, че по отношение на Заповед за прилагане на ПАМ по т. 1 същата е процесуално допустима, тъй като е подадена срещу принудителна административна мярка, която засяга интересите и поражда негативни последици в търговската дейност на дружеството и е недопустима по отношение на т. 2 от заповедта (която не е предмет на разглеждане пред настоящата инстанция), доколкото липсва правен интерес за дружеството - неговите интереси не са засягат от същата. В частта по т. 2 оспорената заповед е насочена към извършителя водача на МПС и именно той е адресат на приложената ПАМ, а съдът не е бил сезиран от него, поради което съдът приема подадената от дружеството жалба в тази част за недопустима. Съдът излага подробен анализ на относимата нормативна уредба и приема, че превозът на товари (обществен превоз) е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с МПС, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, въз основа на което приема, че за да бъде установено наличието на хипотеза от посочените в заповедта разпоредби на ЗАвтП за извършване на обществен транспорт на товари, административния орган е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз с процесния автомобил. Съдът счита, че от страна на административния орган не е доказано по категоричен начин, че в конкретния случай е налице визираната в нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП предпоставка за прилагането на принудителната административна мярка, а именно липса на издадено заверено копие от лиценз на Общността и допълва, че видно от представените доказателства по делото, такова копие е налично, като видно и от представено извлечение от регистъра на лицензи, превозното средство е заявено за отписване на 12.09.2023 г., на която дата е констатирано нарушението, от което следва, че не са налице предпоставките за прилагане на процесната ЗПАМ. Съдът прави извод, че не са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 ЗАвтП, поради което отменя административния акт в частта по т. 1. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. По довода за недопустимост на съдебното решение: Доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, се обосновават с твърдения за непроизнасяне на първоинстанционният съд по направено от дружеството възражение, за липсата на активна процесуална легитимация от страна на Елщица-99 ЕАД за оспорване на процесната заповед за прилагане на ПАМ. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от дружеството Елщица-99 ЕАД, което обосновава правния си интерес с наличието на договор за наем от 30.03.2022 г., посредством който процесното МПС е отдадено на дружеството за ползване. Това несъмнено обосновава правния интерес на същото да обжалва процесната заповед, с която спрямо същото е наложена процесната ПАМ по т. 1 от акта, тъй като след като ползването на МПС обект на процесната ПАМ се ползва в търговската дейност на дружеството, последното е пряко засегнато от последиците на издадената заповед и съответно има право на жалба срещу нея. Съдебната проверка е извършена в съответствие с чл. 168 АПК, поради което направеното възражението на касатора за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от оспорване за Елщица-99 ЕАД е неоснователно. Възражението е обсъдено от първоинстанционния съд и неговите мотиви изцяло се споделят от настоящата инстанция. По доводите за неправилност на съдебното решение: Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорна по делото е правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Същата норма установява и правилото, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, който регистърът съдържа: на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. От своя страна правилото на чл. 7, ал. 1, от ЗАвП, предвижда, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. За преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителните административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП. Наложените в настоящият случай принудителни административни мерки по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и т. 4, б. "б" от ЗАвтП изискват от фактическа страна извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство без издадено заверено копие от лиценз на Общността. Както правилно посочва и първоинстанционният съд в разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП е дадено легално определение на понятието "превоз на товари", съгласно което, това е дейност по превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. В случая като основание за издаване на административния акт в обжалваната му част е посочена разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" , ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 ЗАвтП. Съгласно тези разпоредби за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административни мярка: временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство. Изводите на първоинстанционният съд, че от страна на административния орган, не е доказано наличието на хипотезата визирана в нормата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП, което е предпоставка за прилагането на процесната ПАМ, са неправилни. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между дружествата Елшица-99 ЕАД и Люник ЕООД съществуват договорни отношения по силата на сключен Договор от 30.03.2022 г. (л. 16 от първоинстанционното дело), с който на Елшица-99 ЕАД, като наемател е предоставен за временно ползване, за изпълнението на определена работа, механизация собственост на Люник ЕООД, подробно описана в същия, сред които и процесното МПС марка МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС, с рег. [рег. номер] и полуремарке ШВАРЦМЮЛЕР К СЕРИЯ с рег. [рег. номер]. Неправилни са изводите на съда, че от представените транспортни документи като товарителница и копие на издаден Лиценз на Общността, ясно се установява, че не е налице соченото от административния орган нарушение. Видно от доказателствата по делото, приети и неоспорени от страните, а именно товарителница 0224318 от 12.09.2023 г. и пътен лист 068675 от същата дата, представени в оригинал (л. 29 и л. 30 от първоинстанционното дело) в графа изпращач и превозвач е посочено дружеството собственик, а именно Люник ЕООД, за което в хода на проверката осъществена от административния орган, не е представена Лицензия или заверено копие на лицензия за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на името на дружеството превозвач Люник ЕООД. Следва да се посочи, че не се оспорват договорните отношения между дружествата, въз основа на които е предоставен за ползване от Елщица-99 ЕАД процесния влекач и полуремерке, както и че същото дружество притежава Лиценз 24353 и заверено копие на лиценз 1243530005 със срок на валидност до 23.03.2032 г. и следователно към датата на проверката същото е имало валиден лиценз на Общността, но предвид транспортната документация, на пътя процесното МПС е било с превозвач - дружеството Люник ЕООД, за което към датата на проверката няма данни да е притежавало изискуемия според разпоредите на ЗАвтП, лиценз на Общността. Не на последно място следва да се отбележи, че извършените плащания между дружествата, не променят факта, че в момента на проверката, процесното МПС е извършвало превоз на товари, без превозвача да притежава лиценз на Общността за това. Видно от изложеното, доводите на касатора за противоречие на обжалваното съдебно решение с материалния закон, са основателни. По изложените съображения издадения административен акт на началника на ООАА гр. Варна по т. 1, с което е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а", ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 ЗАвтП е съответен на материалния закон и неговата цел. Следователно като е отменил атакуваната заповед съдът е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна, а по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу акта. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане на основание чл. 143, ал. 1 АПК за пресъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено. Настоящият касатор е бил представляван от служител с юридическо образование пред двете съдебни инстанции, а пред касационната е направил и разноски за държавна такса в размер от 70,00 лв. В полза на касатора следва да бъде пресъдено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, определя в размер на 200 (двеста) лева за всяка инстанция, както и 70,00 лв. за държавната такса за касационната инстанция. Ответникът по касация следва да заплати в полза на Изпълнителна Агенция Автомобилна администрация - юридическото лице, в чиято административна структура е органът, издал оспорения административен акт, разноски по делото в размер на 470,00 лева, общо за двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение