Решение № 7282 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2014 г.

Решение № 7282 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците против решение № 4230 от 24.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3900 по описа за 2014 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Нищиман Мохамед Али Омар лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Дежин Уалид Джамил, граждани на Ирак не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 2237/24.03.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на касационната жалбоподателка в лично качество и като законен представител на малолетното си дете - Дежин Уалид Джамил, двете гражданки на Ирак. Съдът е приел, че в решението си административният орган не е обсъдил фактите досежно наличието на подадена молба за предоставяне на хуманитарен статут на съпруга на чужденката и на другото й дете, които също се намират в България, с което е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила от една страна и на приложимите материалноправни разпоредби включително и тези на Директива 2011/95 на Съвета. Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно. По делото досежно претенцията за закрила съобразно основанията по чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Нищиман Мохамед Али Омар е било установено, че същата не е напуснала Ирак, поради опасност от изтезание, страх за живота си, поради нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. В конкретния случай жалбоподателката пред ДАБ и в жалбата си до съда е посочила обстоятелства, които не могат да се определят като "преследване" извършено срещу нея. Установил е, че съгласно твърденията на жалбоподателката същата не е била чл. на политическа партия или въоръжена групировка, не е имала взаимодействие с политически, религиозни, терористични или паравоенни групировки, нито с армията, нито с полицията, поради което не обосновава страх от преследване или опасност от посегателства при завръщане на жалбоподателката в Ирак. Независимо от това с оглед политическата и обществената обстановка в страната по произход правилно съдът е приел, че административният орган не е обсъдил и не е извършил преценка дали в случай на връщане на чужденката и нейното малолетно дете в страната им по произход, последните са изложени на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в контекста на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Съдът обосновано е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е взел предвид обстоятелството относно семейството на молителката, ситуацията свързана със съпруга и другото ненавършило пълнолетие дете на кандидата за закрила. Правилно съдът е приел, че съображенията в Директива 2011/95 задължава административните национални органи да отчитат висшият интерес на детето, който следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. С оглед изложеното решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд