Решение № 123 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2014 г.

Решение № 123 от 6.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Пловдив срещу решение № 479 от 18.02.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1626/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 161204515 от 27.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 479 от 14.05.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е приел, че липсват извършени реални доставки от доставчиците "Хъс" ООД, "Або гранити" ЕООД и "ФТБ" ЕООД, респ. неотчетени приходи от тяхната реализация в счетоводството на ревизираното лице в размер на 32 033.31 лв. към 31.12.2008 г. и 66 131.36 лв. към 31.12.2009 г. Посочва, че са налице достатъчно доказателства за реалност на доставките, тъй като ревизираното лице редовно закупувало от същите доставчици стоки, които били обичайни за дейността му - търговия на дребно с железария, бои и др. строителни материали в с. Храбрино, фактурите били осчетоводени от доставчиците, включително с отразяване на приходи от плащане. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС гр. Пловдив и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Васил Илиев Куцев, действащ като едноличен търговец (ЕТ) с фирма "Васил Илиев - Вики", с. Храбрино, оспорва жалбата в писмено възражение от 17.03.2014 г. чрез чрез адв. Борислав Стоянов от АК гр. Пловдив. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АС РА № 161204515 от 27.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, на ЕТ "Васил Илиев - Вики" са установени по реда на чл. 122 - 124а ДОПК задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 994.59 лв. и лихви за забава в размер на 402.98 лв., за 2009 г. в размер на 2649.11 лв. и лихви за забава в размер на 773.81 лв., задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО в размер на 4 128.85 лв. и лихви за забава в размер на 2626.72 лв., за ЗО в размер на 2169.65 лв. и лихви за забава в размер на 690.20 лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 1460.04 лв. и лихви за забава в размер на 910.82 лв. Ревизиращите органи са установили, че лицето не е отразило закупени стоки в счетоводните си регистри по сметка 304 "Стоки", въпреки че било действителен получател на стоките, тъй като търговската му практика била трайна, че за предаването на стоките не се съставяли приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и каквито и да било други документи, а всички спорни фактури били включени в дневниците за продажбите и в СД по ЗДДС при доставчиците. Направен е извод, че стоките по спорните фактури са реализирани на вътрешния пазар, за което не е издаден документ, нито са отчетени приходи, поради което последните били укрити. Изчислена е търговска надценка за 2008 г. от 45% и за 2009 г. от 51% като съотношение между приходите от продажба на стоки, осчетоводени по сметки от група 70 и отчетната стойност на продадените активи, върху които са установени данъчните основи по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. от 32033.31 лв. и за 2009 г. от 66131.36 лв. За да отмени изцяло оспорения РА административният съд е приел, че намереното основание за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК е необосновано, тъй като събраните в хода на ревизионното производство доказателства не доказват по категоричен и безспорен начин реалното извършване на доставките на стоки по спорните фактури поради недоказване на факта на получаване на стоките от лицето. Решаващият съд е приел за необосновани мотивите на ревизиращите органи за реалност на доставките като изградени на база на счетоводни извлечения без данни дали същите са изготвени съобразно чл. 54, ал. 3 ДОПК и на писмени обяснения на доставчиците, дадени в хода на ревизията. Съдът е формирал извод за липса на реални доставки поради липса на други документи, удостоверяващи приемане и предаване на стоките, изписването им от склад и транспорта им, както и поради неподписване на част от фактурите от Васил Илиев, респ. извод за липса на укрити доходи и на основание за облагане по аналогия, от което следвала материална незаконосъобразност на РА. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да намерят основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 ит. 7 ДОПК ревизиращите органи са направили сравнение между данните в информационна система VAT 11, където са открити декларирани от доставчиците фактури за продажби към ревизираното лице на обща стойност 66 179.51 лв.: за 2008 г. - 22 091.94 лв. и за 2009 г. - 44 087.57 лв., които не са отразени в счетоводната и търговска документация на лицето. Прието е в РА, че тези данни са потвърдени от отговорите на доставчиците на отправени до тях ИПДПОТЛ, по които са представени фактурите, дневници за продажби и СД по ЗДДС, счетоводни регистри, доказателства за плащане в брой, като същите фактури не били отразени в счетоводството на ревизирания субект. Взето е предвид обстоятелството, че се касае за обичайни за търговската дейност на лицето стоки, закупувани по идентичен начин - без приемо-предавателни протоколи, стокови разписки или други документи, директно от складови бази на едро на доставчиците с транспорт на клиента. Търговската надценка е определена на база отчетени приходи в ОПР и декларирана от лицето отчетна стойност на продадените стоки. Правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че изводите на ревизиращите органи за наличие на укрити доходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК), липса на счетоводна отчетност или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата на данъчното облагане (чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК) и декларираните доходи не съответстват на имущественото състояние на лицето (чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК) са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства, като се явяват оборени от доказателствата, събрани в съдебното производство. Преди всичко, проверените в хода на ревизията доставчици, издали фактури, които не са отразени в счетоводството на ревизираното лице, са осем на брой, а не твърдяните в касационната жалба трима доставчици. На доставчиците не са извършвани насрещни проверки относно редовността на счетоводните им записвания, а са изискани документи и писмени обяснения на основание чл. 37, ал. 5 и чл. 57 ДОПК. Писмените обяснения на доставчиците логично са потвърдили данните от информационна система VAT 11. При правилно приложение на закона са направени изводите на административния съд, че намерените счетоводни отразявания и издадени фактури не са достатъчни за обосноваване на извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Тези изводи не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Видно от мотивите на РД № 1204515 от 14.01.2013 г. (стр. 3) ревизираното лице е отразило в счетоводството си задбалансово неотчетените фактури, за което представя комисионен договор от 1.02.2008 г. за покупка на строителни материали за сметка на друго физическо лице. Съвсем необосновано в ревизионния доклад е прието, че същият комисионен договор е съставен за целите на ревизионното производство и не може да промени констатациите на РД. Процесната ревизия се предхожда от проверка за установяване наличието или липсата на основание за регистрация по ЗДДС, възложена с резолюция № 1205573/15.02.2012 г. (стр. 89 от делото). Още в хода на тази проверка лицето е представило комисионен договор от 01.02.2008 г., сключен с физическото лице Екатерина Илиева Герина, съгласно който същата предоставя на Васил Илиев Куцев заемни средства срещу задължението му от свое име, но за сметка на комитента да закупува строителни материали в срок до завършване на ремонтната дейност на сградата на комитента в с. Храбрино срещу възнаграждение в размер на 5% от стойността на поръчката, платимо в едномесечен срок след завършване на ремонта. Представени са три броя разписки от 10.03.2008 г., 15.02.2009 г. и 07.10.2010 г. за предоставяне на сумите 6600 лв., 8200 лв. и 7000 лв. Даденото от лицето обяснение в хода на проверката (стр. 94 от делото) е, че със сумите е закупувал строителни материали на името на едноличния търговец, които стоки е завел задбалансово през 2011 г. Всички процесни фактури са оспорени от лицето по реда на чл. 193 и сл. ГПК (молба на стр. 600 от делото), като фактурите с издател "Хъс" ООД, "АБО гранити" ЕООД и "ФТБ" ЕООД, които са подписани от името на купувача, са оспорени относно тяхното авторство, а фактурите от останалите доставчици, като неподписани от получателя, са оспорени относно авторството и съдържанието им. Посредством съдебно-графологическа експертиза е установено, че само три от всички процесни фактури № 200...3341/18.02.2008 г., № 0...27211/17.06.2008 г. и № 0...39155/11.12.2008 г., издадени от "ФТБ" ЕООД носят подпис на Васил Илиев като получател на стоките, а останалите не са подписани от него. Съгласно основна съдебно-счетоводна експертиза от 1.10.2013 г. в счетоводството на ревизираното лице са заведени задбалансово като чужди стоки на стойност 35 964.53 лв., включително част от процесните, с основание "комисионен договор от 1.02.2008 г. с Екатерина Герина". По изложените съображения административният съд правилно е приел, че в хода на съдебното производство са останали недоказани основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизия по аналог. Само три от всички спорни фактури за ревизирания период са подписани от Васил Илиев като получател на стоките. Вярно е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч не съдържа императивно изискване за подпис на получателя като реквизит на фактурата, но в случая се твърди, че това е единственото доказателство за предаване на стоките, поради което индивидуализацията на получателя е от съществено значение. При правилно приложение на закона решаващият съд е формирал правен извод, че наличието на фактури (голяма част от които не са двустранно съставени) не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. Фактурите не носят подпис на ревизираното лице, поради което и при липса на друга търговска документация, не удостоверяват прехвърляне на правото на собственост върху стоките. За част от фактурите лицето е предоставило търговска документация - договор от 1.02.2008 г. и разписки за получени суми, като е отразило в счетоводството си закупените чужди стоки задбалансово. Т.е. не са налице данни за укрити приходи, които не съответстват на имущественото състояние на лицето, нито счетоводството му не предоставя възможност за установяване на основата за облагане с данъци. Доводите на ревизиращите органи за наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК са необосновани и оборени в хода на съдебното производство чрез допуснатите съдебно-графологическа и съдебно-счетоводна експертизи. При липсата на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 - 124а ДОПК, незаконосъобразно данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена на базата на приходи по фактури, за които не е установено по категоричен и несъмнен начин, че удостоверяват реални доставки, които е следвало да намерят счетоводно отражение в счетоводството на ревизираното лице. Като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е формирал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат сторените в производството разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,