Решение № 9413 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2014 г.

Решение № 9413 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5824/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Николов Костов, от с. Гранитово, област Ямбол, против решение № 29 от 13.03.2014 г., постановено по адм. дело № 284/2013 г. по описа на Административен съд - Ямбол. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се явява лично. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол, чрез депозирано до съда становище, подадено от пълномощника му юрк. Стоянова, претендира неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на направените пред касационната инстанция съдебно деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Николов Костов против решение № РД-09-20 от 27.11.2013 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата му против разпореждане № ПП609 от 09.10.2013 г. на началник отдел "Пенсии" при РУ "Социално осигуряване" - Ямбол, с което е отказано на същия отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради липса на законоустановените предпоставки за пораждане на правото на пенсия, визирани в разпоредбата на чл. 68 от КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, тъй като положеният труд от Димитър Костов в "ДАП" АД, гр. Елхово, за периода от 03.05.1978 г. до 18.06.1979 г. на длъжността "багерист" и в ПСФ "Мостинженеринг", гр. Ямбол, за периода от 01.01.2000 г. до 01.04.2006 г. на длъжността "машинист", "машинист на ПМС" и "общ работник" правилно е бил определен като такъв от трета категория труд. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото се установява, че Димитър Костов е подал заявление вх. № 8462 от 24.06.2013 г. до директора на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № ПП609 от 09.10.2013 г. му е отказано отпускането на поисканата пенсия, тъй като е прието, че към датата на подаване на заявлението Костов е имал навършена възраст 57 години и 11 месеца и положен трудов стаж от първа категория - 10 месеца и 14 дни, от втора категория - 13 години, 6 месеца и 28 дни и от трета категория - 23 години, 8 месеца и 2 дни, като посоченият трудов стаж, превърнат в трета категория труд се равнява на общ трудов стаж - 42 години, 1 месец и 5 дни. Установено е от пенсионния орган, че сборът от трудов стаж и възраст на заявителя е 100. Въз основа на така определения трудов стаж началникът на отдел "Пенсии" при РУ "Социално осигуряване" - Ямбол е определил, че Димитър Костов няма изискуемите 15 години трудов стаж при условията на втора категория труд и не следва да му се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С решение № РД-09-20 от 27.11.2013 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол жалбата против разпореждането е оставена без уважение. За да постанови този резултат по-горестоящият административен орган се е мотивирал с това, че заявителят няма необходимия трудов стаж, положен при условията на втора категория труд, тъй като за периода от 03.05.1978 г. до 18.06.1979 г. от приложеното УП-3 № 1 от 16.01.2013 г., издадено от "Дружество за автомобилни превози" АД, гр. Елхово, се установява, че положеният от Костов труд е от втора категория, който е в размер на 1 г., 1 месец и 15 дни, но при извършена проверка от експерт по осигуряването при РУ "Социално осигуряване" - Ямбол, е съставен констативен протокол № 18 от 26.09.2013 г., от който се е установило, че за този период Костов е заемал длъжността "багерист" към звено "Поддържане и ремонт", което не попада в хипотезите на чл. 53а и 53б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). По отношение на периода от 01.01.2000 г. до 01.04.2006 г. на длъжността "машинист на багер" в ПСФ "Мостинженеринг", гр. Ямбол, директорът на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол се е мотивирал, че и този труд следва да се квалифицира като такъв от трета категория, поради това, че съгласно относимата уредба, обхващаща този период и уреждаща труда при пенсиониране (Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране) изпълняваната от него длъжност не попада в разпоредбите на чл. 2, т. 1 - 44. В производството пред първата инстанция е била назначена съдебно-икономическа експертиза. При направената от вещото лице проверка при осигурителя за периода от 03.05.1978 г. до 18.06.1979 г. е установено, че през този период Костов е получавал заплащане като "багерист", поради липса на данни не е могло да се установи видът и марката на машините, които е управлявал. Установено е, че дейността на "ДАП" АД, гр. Елхово е транспортна и че длъжността "багерист" не попада в обхвата на чл. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - отм. Относно другия спорен период от 01.01.2000 г. до 01.04.2006 г. вещото лице е установило, че докато е работил в ПСФ "Мостинженеринг", гр. Ямбол, Димитър Костов е изпълнявал последователно следните длъжности: "машинист", "машинист ПСМ" и "общ работник", като нито една от тях не попада в обхвата на чл. 2, т. 1 - 44 от НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Освен това от данните в Справка от професионалния регистър за посочения период Костов е осигуряван за трета категория труд, а от справка за наличните средства от осигурителни вноски за Професионален пенсионен фонд няма данни Костов да се е осигурявал за първа и втора категория труд. По делото са били разпитани трима свидетели, бивши колеги на жалбоподателя, но съдът не е кредитирал техните показания, поради забраната, предвидена в чл. 104, ал. 10 от КСО. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава от гледището на закона. Решението на административния съд, с което жалбата е отхвърлена и е потвърден отказа за отпускане на пенсия, е постановено при правилно приложение на чл. 26 от ПКТП (отм.), която причислява към втора категория труда на машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Административния съд, след като е преценил издаденото удостоверение от "ДАП" АД, гр. Елхово, което в последствие е проверено от експерт по осигуряването при РУ "Социално осигуряване" - Ямбол и е установено, че неправилно трудът на Костов е категоризиран като такъв от втора категория и заключението на съдебно-икономическата експертиза, съгласно които Димитър Николов Костов (касатор в това производство) е упражнявал трудовата си дейност като багерист в "ДАП" АД, гр. Елхово, в периода от 03.05.1978 г. до 18.06.1979 г., в който няма данни да е имало строително звено, тъй като е извършвал "транспортна дейност", е приел, че положеният от същия труд в посочения период на длъжност "багерист" в "ДАП" АД, гр. Елхово, не следва да бъде зачетен от втора категория на основание чл. 26 от ПКТП (отм.). Това становище на административния съд е правилно. От втора категория труд по чл. 26 от ПКТП (отм.) е трудът на машинистите на всички видове строителни и пътни машини без да се поставят изисквания за отрасъл на производството. В тази връзка положеният труд на длъжност "багерист" в "ДАП" АД, гр. Елхово, може да се зачете от втора категория по чл. 26 от ПКТП (отм.), ако е положен на строителен обект. От фактическа страна по делото не се установява, че Димитър Николов Ковачев като багерист в "ДАП" АД, гр. Елхово, не е полагал труда си на строителни обекти, а в предприятие, което е упражнявало транспортна дейност, като няма никаква информация да е имало строително звено. Безспорно е, че жалбоподателят не е представил доказателства, а и при осигурителят не са открити данни за вида и марката на машината, която е управлявал Костов, за да се установи дали трудът му може да се квалифицира като такъв по чл. 53а и чл. 53б от ПКТП (отм.). Поради това положеният труд в "ДАП" АД, гр. Елхово, на длъжността "багерист" не може да бъде зачетен от втора категория. Трудът на багерист в "ДАП" АД, гр. Елхово, е от трета категория, тъй като основната дейност в това дружество е била транспортна дейност, а не свързана със строителство. От заключението на вещото лице се установява, а и липсват доказателства за обратното, че предприятието не е извършвало строителна дейност след като към него не е била обособена строителна група (звено). В случая не може да намери приложение чл. 67 от ПКТП (отм.) след като не е установено, че трудът на касатора като багерист в "ДАП" АД, гр. Елхово, по вредност и тежест е равностоен на труда на багеристите от строителните обекти. Правилно е и установеното от първоинстонционния съд по отношение на другият спорен период. В хода на съдебно-административното производство по втория спорен период е установено, че положеният от жалбоподателя труд на длъжност "машинист" през периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г., в периода от 01.01.2003 г. до 31.10.2003 г. на длъжност "машинист ПСМ" и от 01.11.2003 г. до 01.04.2006 г. на длъжността "общ работник" в ПСФ "Мостинженеринг" - гр. Ямбол не е от втора категория, а от трета категория. По отношение на заеманите от него длъжности предвид времевите предели на периода темпорално неприложими са разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, отм.), считано от 01.01.2000 г.), поради което не може да се приеме, че полаганият труд е от втора категория. Приложима за казуса е Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП, в сила от 01.01.2000 г.). В чл. 2 от същата изчерпателно са изброени длъжностите, които попадат във втора категория при пенсиониране, като трудът на машинист, машинист на ПМС и общ работник не са сред тях. С оглед на това и съобразно императивната норма на чл. 3 от цитираната наредба материално законосъобразно положеният от касатора труд през периода 01.01.2000 г. до 01.04.2006 г. е зачетен като трета категория. Предвид неприложимостта на ПКТП в случая несъстоятелно се явява позоваването в касационната жалба на приложното поле на т. 67 от ПКТП (отм.). Освен това, при установените по делото с допустими доказателствени средства факти се установява, че за посочения период Костов е бил осигуряван за трета категория труд и няма данни за осигуряване в ППФ в НОИ за първа и втора категория труд. В резултат на това, че стажът на Димитър Костов през този период няма как да се признае за положен при условията на втора категория труд, то той към датата на заявлението му за пенсиониране (подадено на 24.06.2013 г.) не отговаря на изискването за минимум 15 години трудов стаж от втора категория и съответно постановеният отказ да му бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен, понеже той към този момент не е субект на правото на ранно пенсиониране по реда и при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от съда. Съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО и не е допуснал събиране на гласни доказателства за обстоятелствата относно полагания от жалбоподателя труд през процесния период и категорията, към която следва да бъде зачетен, тъй като тези обстоятелства се установяват с писмени доказателства, каквито са събрани. Назначената съдебна експертиза е извършена по конкретно поставени от процесуалния представител на жалбоподателя въпроси, касаещи характера на положения труд през спорния период и неговото категоризиране, като вещото лице е дало компетентно и мотивирано заключение (неоспорено от страните). Не би могло да се кредитира и касационното оплакване за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са касаторовите твърдения за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията, за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдът е изложил подробни съображения за отсъствието в случая на една от кумулативно изискуемите законови предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Димитър Костов с разпореждането от 09.10.2013 г., началникът на отдел "Пенсии" при РУ "Социално осигуряване" - Ямбол е постановил акт, съобразен с материалния закон, който е приложен правилно и от директора на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол в решението му от 27.11.2013 г., с което оспорването на Костов срещу това разпореждане не е било уважено. Поради това обжалваният административен акт, с който е отказано трудовият стаж на Димитър Костов да бъде зачетен от втора категория за отпускане на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата срещу него административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсултка Стоянова чрез представени от нея писмени бележки. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм., ДВ, бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.), за защита по административни дела без определен материален интерес по КСО, възнаграждението е в размер на 350 лв., които касаторът трябва да бъде осъден да заплати на РУ "Социално осигуряване" - Ямбол. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,