Решение № 13426 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2009 г.

Решение № 13426 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7864/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Васил Стоянов Йончев, от гр. Пловдив, против Решение № 41/12.01.2009 г. постановено по адм. дело № 1323/2008 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ДК-02-ПД-18/23.04.2008 г. на Началника на РДНСК - Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж - "масивна ограда", в поземлен имот (ПИ) № 100430, м. "Терзиите", в землище Пловдив - запад, като неоснователна. С касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - началника на РДНСК-Пловдив, чрез пълномощника си - юрисконсулт Асенова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата Красимира Георгиева Йончева не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Пловдив, е отхвърлил жалбата на касатора Васил Йончев, срещу Заповед № ДК-02-ПД-18/23.04.2008 г. Началника на РДНСК-Пловдив, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - "Масивна ограда", изграден в имот № 100430, м. "Терзиите", землище Пловдив-запад, с извършител Васил Стоянов Йончев, като неоснователна. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, започнат през месец март 2007 г. и завършен, без редовно издадени строителни книжа и документи - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Прието е още, че строежът е незаконен и поради това, че § 16 от ПР на ЗУТ е неприложим, както и липсват доказателства за узаконяването му, по реда на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Съдът е отхвърлил доводите за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани със съобщаването на констативния акт и с неучастие в производството на съпругата на жалбоподателя, като съсобственик на имота. Така постановеното решение е правилно. По делото е безспорно установено, че процесната "Масивна ограда" е изградена от касатора без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката специалисти от РДНСК-Пловдив, залегнали в Констативен акт № 14/25.03.2008 г., правилно е прието, че не са оборени в хода на съдебното производство, а липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата, така и пред настоящата касационна инстанция. Съдът е изложил съображения за нетърпимостта на строежа, който в случая, с оглед годината на изграждането му, не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1-3 от ДР на ЗУТ за търпимост. Не са налице и предпоставките за узаконяването му, след датата 25.01.2004 г., поради което изводите на съда за неузаконяемост и за наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, са законосъобразни. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, поради невръчване на констативен акт № 14/25.03.2008 г. и неучастие в производството на съпругата на касатора, като съсобственик на имота, са неоснователни. Същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не и към законосъобразността на съдебното решение. По тези доводи съдът е изложил убедителни съображения, почиващи на събраните доказателства и установената съдебна практика, които настоящият състав споделя изцяло. Това касае както изводите на съда за връчването на констативния акт, при условията на § 4, ал. 1, изр. 2 от ДР на ЗУТ, така и неучастието на другия съсобственик в производството пред РДНСК-Пловдив. Към доводите на съда по отношение неучастието на съпругата следва да се добави и това, че касаторът не може да упражнява чужди права, каквито в случая се явяват правата на другия съсобственик, след като последния не ги е упражнил. Изложеното налага извода за отсъствие на касационни основания основания за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,