Решение № 13221 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2010 г.

Решение № 13221 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Станислав Панайотов Дражев от гр. Варна против решение № 608 от 9.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2488/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменена заповед № КД-14-03625/1.11.2006 г. на началника на Службата по кадастъра - Варна за одобряване изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на КК "Камчия", община Аврен в частта за поземлен имот - сграда с идентификатор 04426.102.15.67. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответниците началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - Варна, "Сливница 1968" Ад и Държавно горско стопанство - Варна не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. При правилно установена фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен със сила на присъдено нещо в настоящия административноправен спор. Приетите и обсъдени по делото доказателства са в съответствие с правните съждения. На този извод сочат и самите твърдения на страните. Неизготвянето на акт за непълноти и грешки е съществено нарушение на административната процедура, разписана в специалния закон. Съдът обосновано е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР за съставяне акт за непълноти и грешки в кадастъра, който да е подписан от заинтересуваните по смисъла на § 1, т. 13 от ПЗР на ЗКИР лица. Установените обстоятелства са преценени съответно на материалния закон и правилен се явява изводът на съда за наличие на спор за материално право, който е преюдициален спрямо административната процедура за отстраняване непълноти в кадастъра. В тази връзка настоящата инстанция не споделя твърдяното от касатора, че съдебноадминистративното производство пред първоинстанционния съд е следвало да бъде спряно до разрешаване на сложилия се материалноправен спор за собственост върху бунгало № 90 (идентично с бунгало № 67, съгласно неоспореното и прието от съда заключение на техническата експертиза) по номерацията на кадастралната карта на КК "Камчия". В случая не е приложима хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Административноправният спор не е обусловен от изхода на материалноправния такъв. След разрешаването на последния със сила на присъдено нещо, административният орган, при сезиране, е компетентен да издаде съответния административен акт. В съдебноадминистративното производство не се разглеждат спорове за собственост. Правото на собственост върху спорното бунгало не е отречено нито на дружеството, нито на касатора. Съответни на доказателствата по делото и правилни са съображенията на съда, че процедурния ред, визиран в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и 3 от ЗКИР, има императивен характер. Според цитираната разпоредба процедурата започва по молба на заинтересуваното лице за установяване на грешки в кадастралния план или непълноти се установяват с констативен акт съставен на място, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици носители на правото на собственост или други ограничени вещни права, чийто права се засягат. Липсата на така удостоверено съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата - чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, не и чрез други способи или обстоятелства. По изложените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд за наличие на спор за материално право, обуславящо отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Поради това обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, разноски на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд,