Решение № 3172 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2020 г.

Решение № 3172 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, чрез процесуален представител срещу Решение № 84 от 16.03.2020 г., постановено по адм. д. № 571/2019 г. от Административен съд – Кюстендил с доводи за неправилност и незаконосъобразност – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Ответната страна – [фирма] взема становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от [фирма], срещу Дирекция "Инспекция по труда" - Варна за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на общо 1850 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до окончателното им изплащане, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции при обжалване на Наказателно постановление № 03-007388 от 15.05.2017 г. на директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна пред Районен съд – Варна по НАХД № 4083/2018 г., оставено в сила с решение на АС – Варна по КНАХД № 3172/2018 г. Съдът е уважил иска изцяло. За да стигне до този правен резултат административният съд е приел, че предявеният пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим, основателен и доказан, като са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата и е постановил своя акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. 3 а да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка. Отсъствието на която и да е от кумулативно изискуемите предпоставки прави иска неоснователен. Не е спорно, че в конкретния случай е налице отменен с влязло в сила съдебно решение, акт – наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С Решение № 1626 от 09.10.2018 г. по НАХД № 4083/2018 г. по описа на Варненски районен съд е отменен изцяло оспорения акт – наказателното постановление, като незаконосъобразен. Решението е обжалвано и е оставено в сила с решение на АС – Варна по КНАХД № 3172/2018 г. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, но в случая това не е направено. Не е доказано наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление пред районния съд. Вярно е, че правната защита на ищцовата страна, пред РС – Варна е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. Но пред посоченият съд не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. подобни. В кориците по НАХД № 4083/2018 г. по описа на Варненски районен съд не е представен договор за правна защита и съдействие. Такъв е представен единствено в производството пред КНАХД № 3172/2018 г. по описа на АС – Варна на л. 20 в кориците по делото с уговорено и заплатено по банков път възнаграждение в размер на 900 лева. Следва да се посочи, че няма пречка, доказателствата за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по предявения иск за обезщетение, но е задължително договорът за правна защита и съдействие, с уговорен размер и начин на плащане, да е представен най-късно до приключване на съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция, в конкретния случай – пред районния съд. При тези съображения предявеният иск се явява частично неоснователен и недоказан. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени частично. По изложените съображения касационната жалба е частично основателна. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено за разликата от 900 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 1850 лв. В останалата част касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ на касатора не се дължат разноски за никоя от съдебните инстанции, а на ответникът по касация следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно уважената част от иска пред касационна инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,