Решение № 255 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 309/2008 г.

Решение № 255 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 309/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. И. С. като пълномощник на С. Х. Г. и Х. Н. Г. срещу решение № 364 от 19.10.2007 г. по гр. д. № 569/07 г. на Софийски окръжен съд в частта му, с която съдът е отказал да им признае право на задържане върху недвижимия имот до заплащане на направените в него подобрения. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответниците по касация А. Б. С., М. К. М., Е. К. Р., С. Б. С. и А. А. Ц. чрез своя процесуален представител адв. Г. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка със заявените с касационната жалба основания, намира: К. в настоящото производство са ответници по иск за ревандикация на недвижим имот с площ 898 кв. м., представляващ част от имот пл. № 1* за която част е отреден УПИ * 1080 в кв. 51 по регулационния план от 1987 г. на вилна зона "З." в землището на Ботевград, предявен от А. А. Ц., С. Б. С., М. К. М. и Е. К. Р. Те са предявили против ищците насрещен иск за направени в имота подобрения и признаване право на задържане до заплащането им. С решение № 7 от 22.02.2007 г. по гр. д. № 198/05 г. на Ботевградския районен съд искът за ревандикация е уважен и в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Същото е било предмет на проверка от въззивния съд по жалба на ищците в частта по насрещния иск, който е бил уважен за сумата 6 730.05 лв. и е признато право на задържане на имота до заплащане на тази сума. Въззивният съд е приел, че касаторите упражняват фактическа власт върху имота от 1970 г., като са построили в него вилна сграда преди да им бъде отстъпено право на строеж и са извършили и други подобрения на обща стойност 6 730.05 лв. Според въззивният съд обаче касаторите нямат качеството на добросъвестни владелци и не могат да се ползуват от правата по чл. 72 ЗС във вр. с § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като земята не им е била предоставена за ползуване на посочените в § 4 ПЗР ЗСПЗЗ основания. От фактическа страна по делото е установено, че процесният имот е бил даден на касаторите през 70-те години за лично ползуване. През 1974 - 75 г. в него построили вилна сграда, без необходимите строителни книжа. Същата е заснета и нанесена в кадастралния план, изготвен през 1987 г. Установено е също, че с договор от 25.01.1989 г., сключен между О. в полза на последния е било учредено възмездно право на строеж върху държавно място, съставляващо парцел **** 1080 в кв. 51 по плана на в. з. "З.". Т. установените факти по делото налагат извод, че в случая са приложими разпоредбите на ПМС № 4/1988 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и отстраняване на нарушенията при изграждане на сгради в тях (ДВ, бр. 19/1988 г.). Съгласно чл. 3, ал. 3 от същото земи, раздадени за лично ползуване от ТКЗС и АПК и застроени до 7 април 1987 г., не се отнемат, ако се включват в обособена зона за земеделско ползуване или вилна зона. В ал. 4 на чл. 3 е предвидено изпълнителните комитети на общинските народни съвети в срок до 1 април 1989 г. да предоставят по реда и в размерите, определени в ПМС 26/1987 г. тези земи на лицата, които ги ползуват, а ако земите са включени във вилна зона, в същия срок да отстъпят на ползувателите срещу заплащане право на строеж върху един парцел. Събраните по делото доказателства обосновават извод, че са били налице изискванията на чл. 3, ал. 3 от ПМС № 4/88 г. и при условията на същото постановление на касаторите са признати права на ползуватели на процесния имот, поради което при възстановяването му на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ, те имат правата на добросъвестни владелци по чл. 72 ЗС. Като е приел обратното и е отказал да признае на касаторите право на задържане върху имота до заплащане на извършените от тях подобрения, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. В обжалваната част въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) бъде постановено друго от касационната инстанция, с което се признае на С. и Х. Г. правото на задържане на процесния имот до заплащане на сумата 6 730.05 лв., представляваща стойността на направените от тях подобрения. Водим от гореизложеното съдът