Решение № 7709 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2009 г.

Решение № 7709 от 11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1533/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив против решение № 1378 от 23.12.2008 г. по адм. дело № 1716 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена издадената от касатора заповед № 3-12/17.07.2008 г., потвърдена от Директора на РДСП - Пловдив с решение № РДП-СП-2-340/07.08.2008 г. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 9 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане) и необоснованост. Ответникът Яко Соломон Калев от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед № 3-12 от 17.07.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № РДП-СП-2-340 от 07.08.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Пловдив, с която Яко Соломон Калев от гр. Пловдив е лишен от социални помощи за срок от две години на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСП и на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП (Закона за социално подпомагане) е задължен да възстанови недобросъвестно получената сума за социална помощ за отопление за месец март 2006 г. в размер на 60.45 лв. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд - Пловдив законосъобразно е приел, че при издаването му е нарушено административнопроцесуалното изискване за излагане на обосноваващите го фактически обстоятелства. Не са изложени мотиви как полученият от подпомаганото лице доход през м. февруари 2006 г. в размер на 215 лв. се е отразил върху определения за него диференциран минимален доход за отопление. Приета е недобросъвестност по съображения, акцентиращи единствено върху неподаването на декларация по реда на чл. 15 от ЗСП. Лицето е декларирало получения доход в годишната си данъчна декларация пред ТД на НАП и не може да се приеме, че съзнателно е укрило тази информация пред органите на Дирекция "Социално подпомагане". Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление (отм.) правото на целеви помощи за отопление принадлежи на лицата и семействата, чийто доход е по-нисък от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). При отпускане на целевата помощ за отоплителния сезон 2005/2006 г. заявителят Калев е изпълнявал условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. (отм.). Не е уточнено по какъв начин полученият от ДОЕБ Шалом" доход през м. февруари 2006 г. в размер на 215 лв. е повлиял върху формирания за лицето диференциран доход, а преценката на събраните доказателства не води до извод за недобросъвестно поведение, насочено към съзнателно укриване на правно значими обстоятелства. Липсват данни, че 78-годишният получател на целева социална помощ, който живее сам и е с трайно намалена работоспособност над 90 %, е имал съзнание, че полученият хонорар съставлява подлежаща на декларация промяна на обстоятелство, която ще го лиши от получаваната целева социална помощ. Не може да се приеме, че лицето е било информирано за задължението по чл. 15 от ЗСП и за последиците от неизпълнението му, но целенасочено е укрило информация от органите за социално под помагане. Недобросъвестността като материалноправна предпоставка по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и по чл. 14, ал. 5 от ЗСП не е доказана, поради което не е налице основание за възстановяване на получената помощ за м. февруари 2006 г. и за лишаване на лицето от социални помощи за срок от две години. Оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като я е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Разпоредбата на чл. 9 от ППЗСП е неотносима към спора, с оглед на което касационните доводи за неправилното й прилагане не следва да се обсъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,