Решение № 16081 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2018 г.

Решение № 16081 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Добрич против решение № 144 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 680/2017 г. на Административен съд - Добрич. Излагат се доводи за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и се претендира отмяната му и произнасяне по същество с обявяване нищожността на процесната заповед. Ответникът – кмет на Община Добрич, чрез юрк. Павлова, в писмено възражение, оспорва касационния протест. Ответникът В. Д. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно с произнасяне по същество и прогласяване нищожността на атакувания с протеста адм. акт. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационния протест за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледан по същество е неоснователен. С обжалваното решение, в производство по чл. 16, ал. 1, т. 1 АПК, във вр. чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост /ЗОС/, съдът е отхвърлил протеста на прокурор при Окръжна прокуратура Добрич против заповед № 1053/26.08.2016 г. на кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 38, ал. 2 от ЗОС във вр. с чл. 61, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ е учредено право на пристрояване върху 8, 68 кв. м. по одобрен проект на 13.07.2016 г. Прието е, че не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт. Изложени са подробни мотиви за приложимата редакция на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/, съгласно която правото на надстрояване или пристрояване на сграда, построена върху имот – частна общинска собственост, когато това не води до обособяване на самостоятелен обект, се учредява от кмета. Развити са и допълнителни мотиви за липса на основания за прогласяване на нищожността на заповедта, касаещи спазването на реквизитите по чл. 59 от АПК и компетентността на адм. орган по изключителната хипотеза на ал. 2, чл. 38 ЗОС. Решението е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Правилно административният съд приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целените правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въобще. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Добрич приема, че оспорената заповед на кмета на Община Добрич, с която на ответника В. Д. е учредено право на пристрояване върху 8, 68 кв. м. към съществуващ самостоятелен обект в сградата, в която адресата притежава реализирано право на строеж, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административно-производствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание - чл. 38, ал. 2 ЗОС и чл. 61, ал. 2 от НРПУРОИ, поради което не е нищожна. Доводите на подателя на касационния протест, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са съществено нарушени, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на общинския свет, са неоснователни. В случая, с оглед характера на оспорения акт следва да се приеме, че процедурата по чл. 37, ал. 1 ЗОС е неприложима и учредяването на право на пристрояване към обект, собственост на приобретателя, следва да се извърши по реда, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираната разпоредба е изключение от общия принцип и предвижда учредяване на право на пристрояване или надстрояване без търг и конкурс върху общински имот, в който вече е построена сграда от адресата на процесната заповед - в полза на собственика на сградата, респ. обект в нея. В конкретния случай изброените в текста предпоставки са изпълнени, поради което правилно съдът приема, че решение на общинския съвет не е изискуемо. Поради горното и тъй като не са налице сочените касационни основания за отмяна, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,