Решение № 2491 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2012 г.
ВАСVII отделение20.02.2013 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4549/06.08.2012 г. по административно дело № 3729/2012 г. на Административен съд - София град и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Васил Симеонов Симеонов против заповед № 147 от 29.02.2012 г. на Началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е отказана регистрацията на лек автомобил "Ауди, модел А6, с регистрационен номер С ххххВТ, с видим номер на рама "WAUZZZ4BZ1Nхххххх" и с видим номер на двигател "АКNхххххх", собственост на Васил Симеонов Симеонов. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2491 от 20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12260/2012 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на МВР - гр. София, подадена чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Чакова, против решение № 4549/6.08.2012 г. по административно дело № 3729/2012 г. на Административен съд - София град /АССГ/. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Васил Симеонов Симеонов в писмени бележки поддържа становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отменил заповед № 147 от 29.02.2012 г. на Началник отдел "ПП" - СДВР, с която на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е отказана регистрацията на лек автомобил "Ауди, модел А6, с регистрационен номер С ххххВТ, с видим номер на рама "WAUZZZхххххххххххх" и с видим номер на двигател "АКNхххххх", собственост на Васил Симеонов Симеонов. Съдът е установил от фактическа страна следните обстоятелства: Васил Симеонов Симеонов е придобил собствеността върху МПС марка "Ауди", модел "А6", с държавен регистрационен номер С хххх ВН, рама № WAUZZZ4BZхххххххх и двигател № AKNхххххх по силата на договор за покупко-продажба на МПС от 4.10.2002 г. с нотариална заверка на подписите, извършена от нотариус Димитър Танев, с район на действие Софийски районен съд. При сключването на договора е представено свидетелство за регистрация на МПС серия "С", № ххххххх. Придобиването на посоченото МПС Симеонов е декларирал пред Столична община, район "Младост" на 11.10.2002 г. На 31.01.2003 г. на Симеонов е издадено Свидетелство за регистрация на МПС с държавен регистрационен номер С ххххх ВТ. От телеграма с рег. № 4789/8.04.2003 г. на Главна дирекция "Криминална полиция" се установява, че МПС марка "Ауди", модел А6, с държавен регистрационен номер С хххх ВН, рама № WAUZZZхххххххх и двигател № AKNхххххх е обявено за международно издирване на 8.04.2003 г. Според съда въпреки даденото на ответника с разпореждането за насрочване от 11.05.2012 г. указание за представяне на телеграма № 4784 от 8.04.2003 г. на Главна дирекция "Криминална полиция" (цитирана в оспорената заповед), последният не я представил по делото с оглед приобщаването и към доказателствата. На Симеонов е издадена служебна бележка от зам.-началник 07 РУП - СДВР, от която се установява, че 10.04.2003 г. е извършена проверка на личния му автомобил марка "Ауди", модел "А6", с регистрационен № С хххх ВТ, при което е установено, че няма интервенции върху рамата на автомобила. На 3.08.2010 г. Симеонов е подал заявление № 104134089436 за промяна на регистрацията на превозно средство № С хххх ВТ по причина неустановена по делото промяна в данните на собственика. Изготвени са две докладни записки, в които се сочи, че са налице данни за изменение в първоначалното съдържание на номера на рамата на представения от Симеонов автомобил, както и че същият се издирва. С Постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) от 12.12.2011 г. е спряно образуваното наказателно производство по досъдебно производство № 3788/2010 г. по описа на 07 РУП - СДВР, пр. пр. № 46630/2010 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) поради неразкриване на извършителя на престъплението. На основание чл. 111 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) на Симеонов е върнат предаденият с протокол за доброволно предаване на 3.08.2010 г. лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с държавен контролен номер Схххх ВТ, контактен ключ от автомобил и дистанционно за алармена система. На 10.02.2012 г. Симеонов е подал молба до началника на отдел "ПП" при СДВР с вх. № 1654 за назначаване на комисия във връзка с издаване на нов талон на личния му автомобил с регистрационен номер С хххх ВТ. Към молбата е приложил Постановление от СРП № 46630 от 12.12.2011 г., Протокол за експертиза № 11/фзх-230 от 25.07.2011 г. и справка, издадена от Porshe - BG, от 20.07.2011 г. Видно от последната, на МПС с марка "Ауди", модел "А6", с рама № WAUZZZ4BZхххххх в базата данни съответства двигател № AKNхххххх, а на МПС с марка "Ауди", модел "А6", с рама № WAUZZZ4BZххххххх в базата данни съответства двигател № AKNххххххх. На 16.02.2012 г. е съставен Протокол за извършен оглед на лек автомобил марка "Ауди", модел "А6", с регистрационен номер С хххх ВТ, с видим номер на рамата № WAUZZZ4BZ1хххххх и с видим номер на двигателя № AKNххххххх от шестчленна комисия. При направеното от комисията визуално изследване е установено, че четиринадесетият знак "0" и седемнадесетият знак "8" са набити малко по-дълбоко от останалите, като последният знак е и с по-удебелени щрихи. Установени са и нарушения в защитните успоредни щрихи при тези знаци. Освен това се сочи, че номерът на двигателя е бил заличен по механичен начин и е набито сега видимото съдържание. В протокола не се съдържа констатация относно това какъв е бил поставеният от производителя номер на рамата. Съдът не приел за установени по делото направените от комисията констатации, тъй като посочената шестчленна комисия, според съда, се състои от лица с неустановена по делото компетентност и доказателства за нейното конституиране не са представени. Редът за изясняване на възникнали в хода на административното производство въпроси, за които органът няма необходимите специални знания, е този по чл. 49 и сл. АПК. Този ред не е спазен в спорното административно производство. На 29.02.2012 г. ВНД началник на отдел "ПП" - СДВР е издал оспорената заповед в първоинстанционното производство заповед. Позовал се е на съставения Протокол за извършен оглед на 16.02.2012 г. и на телеграма № 4784 от 8.03.2003 г. на Главна дирекция "Криминална полиция". По тези фактически съображения и на основание чл. 143, ал. 1 ЗДП, тъй като Симеонов не може да представи документ за собственост на превозно средство с установения (поставен от производителя) номер на рама - WAUZZZ4BZхххххх, ответникът е отказал да регистрира превозно средство марка "Ауди", модел "А6", с регистрационен номер С хххх ВТ, с видим номер на рамата № WAUZZZ4BZ1хххххх и с видим номер на двигателя № AKNхххххх, собственост на Симеонов. Издателят на оспорената заповед е временно назначен на длъжността "началник отдел "ПП" при СДВР", считано от 19.05.2011 г. със Заповед рег. № К-5107 от 19.05.2011 г. и към датата на издаване на удостоверението 8.03.2012 г. продължава да заема тази длъжност - тоест, последният е изпълнявал длъжността и към датата на издаване на спорната заповед - 29.02.2012 г. Според АССГ представените в административната преписка Експертна справка № 217 от 3.08.2010 г. и Протокол за извършена комплексна експертиза № 11/фзх-230 (л. 39 - 46) съдът не следва да обсъждат и да взимат предвид, тъй като справката и експертизата са изготвени и извършени в хода на досъдебно производство № 3788/2010 по описа на 07 РУП - СДВР от назначените експерти с Постановление за назначаване на експертиза. Според АССГ коментираните експертна справка и протокол за извършена комплексна експертиза не могат да послужат за установяване на релевантни факти в спорното административно производство, тъй като не са възложени, респективно съставени и събрани по реда на АПК. Предвид това спрямо тях не може да се приложи чл. 171, ал. 1 АПК. Съдът не е взел предвид и представеното писмо, издадено от лице от отдел "Следпродажбено обслужване" на "Порше БГ", тъй като видно от изложеното в него, информацията е предоставена въз основа на базата данни на Audi AG, до която "Порше БГ" има достъп, а не въз основа на цялата съдържаща се там информация, поради което съдът не може да извърши преценка относно достоверността на изнесеното в него. Съдът е приел още, че ответникът не е изпълнил дадените от съда указания за ангажирането на съдебно-техническа експертиза с оглед установяване описаните в спорната заповед интервенции върху номера на рамата и двигателя на процесния лек автомобил. Последното е необходимо според АССГ, предвид това, че в хода на административното производство административният орган не е изслушал експертиза съобразно предоставените му от АПК възможности. При така установените факти съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което я е отменил. Според АССГ в конкретния случай не е било необходимо да се провежда процедура по регистрация на автомобила, тъй като не е било нужно да се издава ново свидетелство за регистрация. Искането за издаване на такова, без да са налице предпоставките за развитие на административно производство за първоначална регистрация или промяна в регистрацията на МПС, е искане за извършване на административна услуга. Молбата на Симеонов всъщност е такава за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" отДР на Закона за администрацията (ЗА) - за издаване на свидетелство за регистрация по нов образец, съобразен с разпоредбите на посочената по-горе директива. В случая не са били налице предпоставките за извършване на промени в регистрацията, за прекратяване или възстановяване на регистрацията (чл. 18 - чл. 21 от Наредбата) и не е била налице хипотезата на изгубване, кражба или унищожаване на свидетелството за регистрация (чл. 9, ал. 5 от Наредбата), поради което не се касае за искане за нова регистрация или промени в такава. Съдът е приел, че обжалваният акт представлява недопустим административен акт - постановен при липса на постъпило искане за "регистрация" на ПС по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Наредбата и/или за "промяна в регистрацията" по реда на чл. 14, ал. 1 от нея и/или необходимост от извършване на регистрация в хипотезата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата. Процесният лек автомобил е бил първоначално регистриран от органите на МВР на 1.07.2000 г., пререгистриран е на 23.10.2001 г., и е пререгистриран отново на 31.01.2003 г., със собственик Симеонов. Всяка от тези регистрации представлява дадено от компетентния орган административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на процесното ПС, включително идентификацията на последното и издаването за него на регистрационен номер. Всяко от тези разрешения представлява стабилен индивидуален административен акт, издаден в съответно административно производство, което се развива при наличие на предвидените в ЗДП и Наредбата предпоставки, каквито за издаването на оспорения отказ не са били налице. Нито в ЗДП, нито в Наредбата са разписани текстове, на основание на които административният орган да издаде акт за отказ за регистрация без да има заявено пред него искане за такова. Ответникът не разполага с регламентирана от закона възможност по собствена инициатива да издаде оспорената заповед. Предвид изложеното съдът счел, че заповедта за отказ за регистрация на ПС, предмет на контрол в първоинстанционното производство, следва да бъде отменена, а административната преписка следва да бъде върната на компетентния орган от ОПП при СДВР, който да се произнесе по заявеното от Симеонов искане с молбата му от 10.02.2012 г. за извършване на административна услуга - издаване на свидетелство за регистрация съгласно чл. 33 от Наредбата. Съдът е приел още, че спорната заповед е незаконосъобразна и на друго основание а именно, че недопустимо засяга стабилитета на издаденото вече на 31.01.2003 г. административно разрешение за процесното превозното средство да участва в пътното движение, за удостоверяване на което на Симеонов е издадено Свидетелство за регистрация № х 162723. Съгласно чл. 99 АПК, влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, какъвто е посоченото административно разрешение, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал само по реда и при предпоставките, предвидени в Глава седма от АПК. Такова производство в настоящата хипотеза не е проведено. Според съда ответникът не е проявил каквато и да е процесуална активност, за да установи и докаже по делото фактическите основания на оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както разпределя доказателствената тежест чл. 170, ал. 1 АПК. Съставът на съда трикратно е давал указания на ответника за ангажиране на съдебна експертиза с оглед установяване фактическите основания на акта Указал е на ответника и представянето на цитираната в съобразителната част на административния акт телеграма № 4784 от 8.04.2003 г. на ГД "Криминална полиция", която също така не е била представена от него с оглед приобщаването и към доказателствената съвкупност. С оглед така изложените аргументи АССГ е стигнал до извод, че жалбата срещу оспорената заповед е основателна. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 3 АПК за незаконосъобразност на оспорения административен акт - допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид което е отменил обжалвания административен акт. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, както и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да се отмени. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал по делото, намери, че касационната жалба е основателна, по следните съображения: Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Нормата на ал. 3 предвижда, че докато не се установи автентичният идентификационен номер регистрация не се извършва. Разпоредбата конкретизира, прецизира значимостта на автентичния идентификационен номер като дава яснота, че за целите на регистрацията поправения, заличения или повреден идентификационен номер не е валиден номер. В доразвитие на цитираните законови положения, чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. предвижда превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер (VIN), да не се регистрират. По силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи, а именно - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. Следователно, регистрацията на пътно превозно средство по Закона за движение по пътищата се извършва при наличието на две кумулативни предпоставки - поставен от производителя идентификационен номер на превозното средство и доказателство за собственост на превозното средство. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата, там, където производителят първично го е поставил. Заложеното в закона изискване е с цел да не се допусне движението на пътни превозни средство, които не носят поставен от производителя идентификационен номер като гаранция за тяхното разпознаване, както и за съответствието им с производствените стандарти. В конкретния случай отказът за регистрацията на автомобила се основава на причини, свързани с принадлежността на правото на собственост върху него. Съгласно разпоредбата на чл. 2, б. "б" на Директива 1999/37/ЕО на съвета от 29.04.1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства "Регистрация" означава административно разрешение за въвеждане в експлоатация по пътищата на превозно средство, включително идентификацията на последното и издаването за него на сериен номер, известен като регистрационен номер, а съгласно б. "в" на същия текст "свидетелство за регистрация": означава документ, който удостоверява, че превозното средство е регистрирано в държава-членка. Разпоредбата на чл. 14 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ предвижда, че промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер и продължаване срока на валидност при временна регистрация. Превозното средство се представя за идентификация в случаите на: 1. промяна в данните на превозното средство; 2. подмяна на табелите с регистрационни номера. Анализът на горните разпоредби води до извод, че регистрация или промяна на регистрацията на превозното средство задължително се извършва при промяна на идентификацията на превозното средство. Изменението на номера на рамата на автомобила влияе също върху идентификацията на превозното средство. Т. е. при промяна на идентификационния номер на автомобила, какъвто е номера на рамата, задължително следва да се извърши промяна на регистрацията на ППС. Съгласно разпоредбата на чл. 39 АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. Неправилен е изводът на АССГ, че представените по делото протокол за извършена експертиза, експертна справка, протокол за извършен оглед на лек автомобил не следва да се обсъждат, тъй като не са събрани по установения в АПК ред. Същите представляват официални писмени документи и имат характер на писмени доказателства, които са били представени в административното производство. С оглед разпоредбата на чл. 40 АПК писмените доказателства са допустими за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството. Ето защо първоинстанционният съд е следвало да ги обсъди и прецени заедно с всички събрани доказателства. Тези писмени документи не са били оспорени по реда на ГПК, нито фактите, които удостоверяват са опровергани в съдебното производство. Напротив извършената интервенция в номера на рамата на автомобила се признава и от жалбоподателя в подадената до АССГ жалба. Т. е. фактът на извършената интервенция е безспорен. Като е приел, че този факт е недоказан АССГ е стигнал до неправилен правен извод. Представеното от "Порше" България писмо, както и изготвената от ГД "Криминална полиция" справка за издирвано МПС, която удостоверява, че процесният автомобил е обявен за международно издирване от 8.04.2003 г., предвид обстоятелството, че представляват писмени доказателства, които не са оспорени в съдебното производство, също е следвало да бъдат обсъдени и съобразени от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. Като не е сторил това АССГ е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен е и извода на АССГ, че в конкретния случай не са били налице условията за издаване на ново свидетелство за регистрация на автомобила - т. е че не са налице предпоставките за промяна на регистрацията на превозното средство, както и че органът не е бил сезиран с искане за образуване на административно производство. Напротив, безспорно е установено, че Симеонов е подал заявление за промяна на регистрацията - т. е. налице е формално искане за образуване на административно производство за промяна на регистрацията. От друга страна налице са и предвидените в закона условия за извършване на нова регистрация. От доказателствата по делото се установява изменение на данните за превозното средство - промяна на идентификационния номер на рамата на автомобила. Изменението на номера на рамата води до промяна на идентификацията на превозното средство, следователно е необходима нова "регистрация" на превозното средство по смисъла на Директивата, тъй като в понятието "регистрация" се включва и идентификацията на превозното средство. Ето защо в конкретния случай са били налице предвидените в директивата и наредбата предпоставки за промяна на регистрацията. По делото е установено още, че действителният номер на рамата на автомобила е WAUZZZ4BZхххххххх, както и че Симеонов не е представил документ за собственост на автомобил с посочения по-горе номер на рама. Т. е. липсва едно от условията, предвидени в чл. 143, ал. 1 ЗДП за регистриране на автомобила - не са представени доказателства за собственост върху автомобила, чиято регистрация се иска. Предвид изложените съображения административният акт е бил издаден при липса на допуснати съществени нарушения на процедурата, както и в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до извод, различен от горния АССГ е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Обстоятелството, че извършените предходни регистрации на автомобила, представляват стабилни административни актове е без значение, доколкото в случая е налице необходимост от промяна на регистрацията на превозното средство. Така че в настоящата хипотеза разпоредбите на чл. 99 - 106 АПК са абсолютно неприложими. От друга страна, след като установи правото си на собственост върху процесния автомобил по общия исков ред и пред общия съд и след като бъде възстановен идентификационния номер на рамата на автомобила по реда на Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. да определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС, Симеонов би могъл да сезира административния орган с ново искане за регистрация, тъй като ще бъдат налице нови обстоятелства, които не са преклудирани от настоящото съдебно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Васил Симеонов Симеонов против заповед № 147 от 29.02.2012 г. на Началник отдел "ПП" - СДВР, с която на основание чл. 143, ал. 1 от Закона за движението по пътищата е отказана регистрацията на лек автомобил "Ауди, модел А6, с регистрационен номер С 1ххххВТ, с видим номер на рама"WAUZZZ4BZхххххххх" и с видим номер на двигател "АКNхххххх", собственост на Васил Симеонов Симеонов. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 39 АПК
- чл. 143, ал. 1 ЗДвП
- чл. 7, ал. 1