Решение № 9107 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 112/2019 г.

Решение № 9107 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 112/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и слeдв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт срещу решение № 5866 от 17.10.2018 г. по адм. дело № 5461 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отменено разпореждане № 4508-40-1160/25.04.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ и преписката е върната на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата М. Павлова от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е разпореждане № 4508-40-1160 от 25.04.2018 г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при НОИ, издадено на основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРС, с което на М. Павлова от [населено място] е отказано изплащане на гарантирано вземане по заявление - декларация вх. № 4502-21-1862/12.04.2018 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че синдикът на "Арайвалс – Иди" ООД в несъстоятелност не може да осъществи контакт с управителя на дружеството и да получи счетоводни документи, разчети, платежни ведомости и друга документация. С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорения акт, след като е стигнал до правилния извод, че проверката по чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя не е била извършена поради бездействие на административния орган, който се е оправдал с изявлението на синдика, че не разполага с никакви документи на дружеството. В хода на съдебното производство въз основа на издадено съдебно удостоверение за снабдяване със счетоводни документи жалбоподателката чрез процесуалния си представител е представила 2 бр. справки и заявление от 25.09.2018 г. от управителя на дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСНР директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане, когато не са налице условията по този закон. В случая изплащането на гарантираното вземане е отказано не защото условията по закона не са изпълнени, а защото липсват документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на заявителката. Необходимите документи за установяване на фактите, пораждащи право на гарантирано вземане, са регламентирани в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, в сила от 01.01.2005 г., приета по делегация от чл. 29 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица и на чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата) са неотносими към изложените от административния орган мотиви за издаване на разпореждане за отказ за отпускане на гарантираното вземане. Отказът е мотивиран не с обстоятелството, че лицето не е представило изискваната от чл. 4, ал. 1 от Наредбата справка по образец съгласно приложение № 1, а с обстоятелството, че по обективни причини не е била извършена проверка при работодателя по реда на чл. 5, ал. 1 от Наредбата. В хода на съдебното производство констатацията, изложена в констативен протокол № КГ-5-21-00210173 от 20.12.2016 г., за невъзможност да се установи контакт с управителя и да се изискат необходимите документи, е била опровергана. Лицето е осъществило контакт с управителя Баханов и е представило изходящо от него заявление с дата 25.09.2018 г. и два фиша за трудови възнаграждения за месеците април и май 2015 г. След 20.12.2016 г., освен декларацията на синдика, не са събирани сведения за актуалното състояние на дружеството и не са извършвани други проверки. На заявителката не са давани указания да представи допълнителни документи съгласно реда на чл. 8, ал. 3 от Наредбата, а данни за резултатите от извършена проверка в Регистъра на осигурените лица и в Регистър "Трудови договори" липсват. Не е спазено изискването по чл. 9, ал. 1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". Горните обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като е отменил разпореждането и е изпратил преписката на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, Административен съд София – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,