Решение № 9562 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2013 г.

Решение № 9562 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5641/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" - гр. Панагюрище, представлявано от управителя д-р Гергана Томова-Ракова, чрез пълномощника адв. Жанета Димова, против решение № 119/12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 861/2012 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана № 13/29-05-375/28.02.2012 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде постановено решение по същество, с което да бъда отменена оспорената писмена покана. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Пазарджик, представляван от пълномощника юрисконсулт Мирослав Христов Миков, оспорва жалбата. В писмени бележки и допълнение към тях, представени от пълномощника, се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът е бил длъжен да изследва компетентността на органа, който е издал оспорения административен акт, но не го е сторил, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане с оглед изясняване на този въпрос и предвид факта, че процесната писмена покана е подписа със запетая от лице, различно от директора на РЗОК. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е изменена писмена покана изх. № 13/29-05-375 от 28.02.2012 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от директора на РЗОК гр. Пазарджик, като е намалил дължимата за възстановяване и получена без правно основание от СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" сума от 4785,12 лв. на 4321,12 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената писмена покана е законосъобразен административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Направил е извода, че на проверяваното дружество са изплатени суми без основание в размера, посочен от вещото лице, който е по-малък от този, посочен в писмената покана /4321,12 лв., а не както е по поканата - 4785,12 лв./, поради което е приел, че акта следва да бъде изменен в посочения смисъл, като се намали размера на дължимата за възстановяване сума. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд е писмена покана с изх. № изх. № 13/29-05-375 от 28.02.2012 г., издадена от името на директора на РЗОК гр. Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, проверяваното дружество - СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" - гр. Пазарджик е поканено да възстанови неправомерно получената сума в размер на 4785,12 лв. за второто тримесечие на 2010 г. поради допуснато надвишение на определените бройки специализирани медицински дейности и стойност на медико-диагностичните дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. В оспорената писмена покана е посочено, че е издадена от Анета Шопова - директор на РЗОК - гр. Пазарджик, но пред подписа на лицето е поставена запетая. Пред първата инстанция не е изследван въпроса относно причината за поставяне на тази запетая, нито въобще е обсъждан въпроса за компетентността на органа, който е издал оспорения административен акт, възражения в тази връзка не са направени и от оспорващия. Едва с касационната жалба е направен довод, че оспорената писмена покана представлява нищожен административен акт поради липса на материална компетентност на издателя му, като се твърди, че писмената покана не е издадена от директора на РЗОК - гр. Пазарджик. С писмения отговор по касационната жалба, представен от пълномощника на РЗОК - гр. Пазарджик е направено възражение, че оспорването на акта с оглед компетентността на органа, който го е издал е следвало да бъде направено най-късно пред първата инстанция, а с допълнението към писмения отговор по касационната жалба са представени писмени доказателства за доказване компетентността на органа, който е издал оспорената писмена покана - болничен лист № 001029 от 27.02.2012 г., издаден на Анета Димитрова Шопова за периода от 27.02.2012 г. до 29.12.2012 г., трудов договор № ТД-4/1.09.2010 г., с който д-р Митка Стефанова Петкова е назначена на длъжността заместник-директор на РЗОК - гр. Пазарджик и заповед № ЗП-43/29.11.2012 г. за прекратяване на същия трудов договор, считано от 03.12.2012 г. От ответната страна по касационната жалба не е изразено ясно становище по въпроса за компетентността на органа, който е издал оспорената пред съда писмена покана, но предвид представените от тази страна доказателства пред касационната инстанция се налага извода, че се прави признание, че писмената покана не е издадена от Анета Шопова, която е била директор на РЗОК - гр. Пазарджик към момента на издаването на акта, както и че се поддържа твърдение за издаването на писмената покана от заместник-директора на РЗОК - гр. Пазарджик Митка Петкова, а с представянето на описаните доказателства се цели да се докаже, че това лице е разполагало с материална компетентност да издаде оспорената писмена покана. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. От мотивите на съдебното решение е видно, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил въпроса дали писмената покана е издадена от компетентен орган. При произнасянето по законосъобразността на оспорения административен акт съдът е обвързан от принципа за служебното начало, предвиден в чл. 168, ал. 1 АПК, според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. В т. 1 на чл. 146 АПК като едно от основанията за оспорване на административните актове е посочено липсата на компетентност. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В случая съдът не е изпълнил и задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Първоинстанционният съд е бил длъжен да изследва въпроса относно действителността на оспорения административен акт, като даде възможност на административния орган да ангажира доказателства за компетентността на лицето, подписало акта, както и да укаже на органа за кои релевантни по спора факти и обстоятелства не представя доказателства. В конкретния случай първоинстанционният съд нито е дал указания на страните по доказателствената тежест, нито е проверил законосъобразността на акта с оглед изискването за издаването му от компетентен орган. С оглед конкретните данни по делото - подписването на писмената покана със запетая пред подписа на издателя на акта, съдът е следвало на още по-силно основание служебно да провери дали писмената покана е издадена от компетентен орган и да установи дали същата е издадена от директора на РЗОК - гр. Пазарджик или от друго лице, във втората хипотеза да установи кое е това лице и дали е разполагало с компетентност да издаде акта, като събере доказателства за заместване или делегиране и съответно доказателства за отсъствие на титуляра и за надлежно упълномощаване на заместник, ако се установи, че е налице заместване. Посочените нарушения са съществени, тъй като са довели до непроизнасяне на съда по част от основанията по чл. 146 АПК, съответно до необоснован извод за спазване на изискването за издаване на административния акт от компетентен орган, изразен имплицитно в общия извод за спазване на законовите изисквания за издаването на акта. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Пазарджик, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, включително относно наличието или липсата на компетентност, като съобрази и дадените указания по-горе за установяване наличието на заместване или делегиране. При преценката дали актът е издаден от компетентен орган съдът следва да даде съответни указания по чл. 171, ал. 4АПК до административни орган, а също така да обсъди и представените пред касационната инстанция писмени доказателства - болничен лист № 001029 от 27.02.2012 г., издаден на Анета Димитрова Шопова за периода от 27.02.2012 г. до 29.12.2012 г., трудов договор № ТД-4/1.09.2010 г. и заповед № ЗП-43/29.11.2012 г. за прекратяване на същия трудов договор. Въпреки че констатираното съществено нарушение на съдопроизводствени правила засяга цялото съдебно решение, то отмяната на същото, която се постановява с настоящото решение се отнася единствено до обжалваната част от решението, т. е. за частта, в която е отхвърлена жалбата на СД "Медицина - Стойковски и съдружие - ГП - ПМП" против писмена покана изх. № 13/29-05-375 от 28.02.2012 г. за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 4321,12 лв. В останалата част /за разликата от 4321,12 лв. до 4785,12 лв./ писмената покана е отменена, съдебното решение не е обжалвано в тази част и е влязло в сила, поради което не може да бъде отменяно в настоящото производство, което е по реда на чл. 208 и сл. АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,