Решение № 98 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 25/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. И., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалeн представител - адвокат П. Желев, срещу решение 6 от 14.03.2023 г. ,постановено по адм. д. С-26/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи,че съдът не е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, въз основа на събраните по делото доказателства. Преценява, че в съдебното решение,както и в оспорения адм. акт липсват мотиви, а за важната част от събраните доказателства било посочено формално, че са неотносими към процесния случай. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител адв. Л. Владимиров поддържа касационната си жалба. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства пред първа инстанция е установено от извадка на ДАНС, че касационният жалбоподател е член на сирийската въоръжена групировка "[заличен текст]", близка до "[заличен текст]". Установена е връзката му с друг сирийски гражданин А. М., с когото са използвали един и същ канал за незаконно влизане в страната ни и са съжителствали в гр. София. Двамата са имали намерение да се отправят към страни от Западна Европа. Установена е и информация за други връзки на жалбоподателя с лица членуващи в горецитираната организация. Доказано е и обстоятелството, че Х. И. е представил пред ДАБ данни за фиктивен адрес, на който ще пребивава в България. Наведените твърдения в касационната жалба за немотивираност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е изложил подробни мотиви в издаденият от него акт. В производството пред първа инстанция е установено по категоричен начин, че жалбоподателят, с конкретните си действия може да постави в опасност сигурността на българската държава. На основание гореизложеното счита, че обжалваното решение трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Х. И., гражданин на Сирия, подадена против срещу Решение 3701/29.10.2021 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отнет предоставеният на жалбоподателя хуманитарен статут. За да постанови този резултат административният съд приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ орган. Счел е , че решението е постановено в установената от закона писмена форма, с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК- с ясно текстово описание на фактическото основание за неговото издаване - наличие на данни, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава,като наличието им се установява от посочен в самото решение друг административен акт Заповед рег. 3-1481/25.06.2021 г. на Председателя на ДА "Национална сигурност", с която на жалбоподателя е отнето правото на пребиваване в РБългария, наложена му е ПАМ експулсиране и забрана за влизане и пребиваване територията на държавите-членки на ЕС. За да наложи указаните ПАМ, Председателят на ДАНС е приел, че с действията си Х. И. може да постави в опасност сигурността на българската държава. Заповедта е обжалвана пред АССГ, който с Решение 22 от 17.11.2021 г., постановено по адм.дело С-19/2021 г., е отхвърлил жалбата на Х. И.. Решението е влязло в сила на 17.11.2021 г. Съобразил и обстоятелството,че административният орган се е позовал на Доклад рег. RB 202001 -001-03/Т-6-3090/27.05.2022 г. на ДАНС, както и справка за издадените срещу жалбоподателя административни актове и за резултата от тяхното обжалване,вкл. и съобразно актуалната към момента от произнасянето информация. Достигнал до извод, че процесното решение на председателя на ДАБ съответства и на материалния закон и неговата цел,предвид осъществената хипотеза на чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ и че като е отнел хуманитарния статут на чужденеца, административният орган е постановил законосъобразен административен акт. След подробен фактически и правен анализ на приетите по делото доказателства, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, което обуславя извод за неоснователност на жалбата, която отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не били отчетени всички факти от административното производство. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани със случая, ведно с въпроса относно степента на индивидуална заплаха за националната сигурност, която представлява жалбоподателят. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите доводи на жалбоподателя. Обосновано първостепенният съд приел, че в процесния случай -да постанови акт по чл. 17, ал. 3 ЗУБ, ответникът действа при условията на обвързана компетентност, зачитайки становището за наличие на опасност за сигурността на българската държава. Правилно решаващият съд е констатирал, че обжалваното решение на ДАБ по отношение на данните, послужили за отнемане на статута, препраща към Заповед рег. 3-1481/25.06.2021 г. на Председателя на ДА "Национална сигурност", с коянто на жалбоподателя е отнето правото на пребиваване в РБългария, наложена му е ПАМ експулсиране и забрана за влизане и пребиваване територията на държавите-членки на ЕС. ВАС намира за обоснован изводът на АССГ, че административният акт е издаден при надлежно мотивиране и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи са в съответствие с критериите на ПВС 4/76 и ТР 16/75 г. на ОСГК на ВС ,и най-вече,че предвид правомощията на ДАНС- съгласно чл.2, ал.1, чл.4, чл.41, ал.1 и ал.3 ЗДАНС в нейна изключителна компетентност е установяването на обстоятелствата по смисъла на чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ, свързани със заплаха за националната сигурност. Това в процесния случай е сторено от ДАНС -както с оглед наложената ПАМ, така и предвид посочените потвърждаващи обстоятелства за това, че за жалбоподателя са налице сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност на Р. България Освен това, законосъобразен е изводът, че административният орган действа при обвързана компетентност в хипотезата на чл.17, ал.3 вр. с чл.12, ал.2, т.4 ЗУБ в случаите на установени фактически и правни основания за приложението им, какъвто е настоящият случай. Съгласно чл.4, ал.4 ЗУБ ,от правата по ал.3 не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основание да се счита, че представлява опасност за обществото или за националната сигурност,поради което обосновано АССГ е приел за неоснователно оплакването на жалбоподателя ,основано на чл.4, ал.3 ЗУБ. Освен това , въпросите относно връщане в страната по произход, респ. трета страна, са свързани с изпълнението на ПАМ по ЗЧРБ ,поради което и те нямат отношение към приложението на чл.17, ал.3 ЗУБ, предвид и чл.4, ал.4, чл.63, ал.3 ЗУБ и изложеното по-горе. Противно на твърдяното в настоящата жалба, административният орган е установил наличието на отрицателната предпоставка по чл. 17, ал. 3 във вр. с чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, а именно наличие на сериозни основания за предположение, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Основанията за такова предположение са налице, тъй като са обосновани с данни за незаконна дейност на лицето през продължителен период от време.Правилно административният съд е приел за неоснователни и доводите на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил забраната за връщане, като е приел, че съгласно чл. 4, ал. 4 ЗУБ забраната за връщане търпи изключения, сред които попада и настоящият случай- именно защото чужденецът представлява опасност за националната сигурност. Обосновано решаващият съд приел, че в случая не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на оспореното решение - чл. 146, т. 3 АПК. По следващите доводи на касатора следва да се отрази,че в обжалвания административен акт са посочени правните основния, с тяхното съдържание, предвид разглеждането на случая в контекста на заплаха за националната сигурност.Административният акт е мотивиран до степен лицето да разбере предвидените правни последици и приложимия материален закон. Впрочем в съдебното производство неговото право на защита е било реализирано. Така и в решение 2785 от 02.03.2018 г. по адм. д. 11473/2017 г. на ІІІ отд., решение 14946 от 04.12.2018 г. по адм. д. 9131/2018 г. и решение 14756 от 29.11.2018 г. по адм. д. 9132/2018 г., двете- на ІV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение