Решение № 11599 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2019 г.

Решение № 11599 от 31.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Д "ОДОП"-София, чрез процесуалния му представител, както и по касационна жалба на "Хета Асет Резолюшън АУТО България" ЕООД, против решение № 5970/18.10.2018 г. на Административен съд –София град, постановено по адм. д. № 13796/2017 г., с което е отменен РА № 29002916000283-091-001/01.09.2017 г., потвърден с решение № 1843/21.11.2017 г. на директора на Д "ОДОП"-София, в частта, в която на дружеството са определени задължения за периода 1.05.2009 г. -31.07.2010 г., в резултат на извършена корекция на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, в размер на 843 438, 30 лв. и лихви върху тях. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата на "Хета Асет Резолюшън Ауто България" ООД, в частта за допълнително определени задължения –корекция по чл. 79 ЗДДС и лихви върху тях, по отношение на 4 бр. договори за финансов лизинг, прекратени поради настъпили застрахователни събития за сумата от 23 910, 01 лв. и лихви върху тях. В касационните жалби се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Срещу касационните жалби са постъпили подробни възражения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП"-София и основателност на касационната жалба на "Хета Асет резолюшън Ауто България" ЕООД. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"-София, като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ съд е бил РА № 29002916000283-091-001 от 1.09.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1843/3121.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, с който за данъчния период м. 1.05.2009 г. -31.07.2010 г. е направена корекция на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в размер на 843 438, 30 лв. и са начислени лихви върху тези суми. Първоинстанционният съд е отменил РА, в частта на извършена корекция на ползвано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС/в редакцията за съответните периоди/ във връзка с едностранно прекратени лизингови договори. За да отмени РА в посочените части съдът е приел, че в случая не е налице третата предпоставка на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, а именно не са налице липси, т. к. неизпълнението на лизингополучателя да върне веща има за последица обстоятелството, че лицето държи неправомерно в свое владение същата. Касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП"-София е е основателна, а решението н първоинстанционният съд неправилно. Няма спор, че лизингодателя не е възстановил владението си върху лизинговите вещи, въпреки връчените нотариални покани за едностранно прекратяване на договорите и предприетите действия, поради което е налице липса на лизингови активи. Видно от счетоводните записвания при ревизираното лице, отразени на стр. 5 от решението на директора на Дирекция "ОДОП"-София при прекратяване на договор за лизинг е взета счетоводна операция: дебит 304 "Стоки"/кредит 2693 "Вземания по финансов лизинг"- с остатъчната стойност. Въпреки липса на легално понятие на "Липса" следва да се приеме, че липса е налице винаги когато счетоводно заведените артикули не съответстват на фактическите наличности при тяхното преброяване. В случая по категоричен начин е установено, че с прекратяване на лизинговите договори окончателно е преустановено начисляването на ДДС по тях. Това означава, че не е възможно ползвания при придобиване на активите данъчен кредит, в пълен размер да се трансформира в начислен данък, в пълен размер. Така е нарушен основен принцип в неутралността на данъка и възниква основание за извършване на корекции по отношение на размера на ползвания данъчен кредит при придобиване на стоката. За целите на прилагане на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС установяването на липса на определена стока означава чисто фактически вещите да не се намират във владение на данъчно задълженото лице. С оглед изложеното решението на АССГ, с което е отменен РА е неправилно, включително в частта на начислените лихви за забава. Неоснователна е касационната жалба на Хета Асет България срещу първоинстанционното решение. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ следва да се отмени, в частта, в която е отменен РА № 29002916000283-091-001/1.09.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП-София. В останалата част, решенето като правилно следва да се остави в сила. По отношение на останалите три договора има изрично решене на дружеството от 20.06.2014 г., съгласно което договорите за лизинг, по които е настъпило застрахователно събитие следва да бъдат едностранно прекратени, което означава, че е признато наличието на съответното събитие. От процесуалния представител на директора на Д "ОДОП"-София са поискани разноски, поради което и предвид изхода на спора следва да бъдат присъдени, изчислени въз основа на материалния интерес. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение