Решение № 4243 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 44/2018 г.

Решение № 4243 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 44/2018 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- гр. С. срещу решение № 6647/14.11.2017 г., постановено по адм. дело № 1246/2017 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22221415010891-091-001/26.08.2016 г., в частта с която е изменен с Решение № 2016/17.11.2016 г., издадено от Директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, относно определени задължения по ЗДДС, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 809,59 лв. по фактура № 0.. 19/2.10.2015 г. издадена от "Р." ЕООД, с предмет строително монтажни работи /СМР/. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди РА в обжалваната му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "К. А." ЕООД, в отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на последната. Претендира присъждане на разноски в размер на 300 лв.. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта изменена с решение на ДД "ОДОП", а именно относно определени задължения по ЗДДС на "К. А." ЕООД, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 809,59 лв. по фактура, издадена от "Р." ЕООД с предмет СМР. АССГ е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. За да отмени РА в горепосочената част, позовавайки се на заключението на назначена и приета като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ съдът е приел, че е налице реално осъществена доставка на услуга. Мотивира решението си с наличието на доказателства оборващо констатацията на органа по приходите. Намира за доказано изпълнението на фактурираните СМР. Съдът е счел, че представеният в съдебното производство и в частност при изготвяне на експертизата, протокол № 1/2.10.2015 г. за установяване на завършването и заплащането на СРР, индивидуализира доставката. Въз основа на горното съдът е приел, че отказът на ДК по фактурата издадена от "Р." ЕООД е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на спора е наличието на реална доставка по смисъла на чл. 9 от ЗДДС към "К. А." ЕООД по фактура с предмет СМР, издадена от горепосоченото дружество доставчик, съответното налице ли е основание за отказ по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Н. състав на ВАС намира, че даденият от първоинстанционния съд положителен отговор на този въпрос е правилен. Според касатора, за да обоснове извод за основателност на жалбата на дружеството, АССГ е ценил изключително високо заключението по назначената ССЕ. Доколкото ревизираното лице в хода на проверката и административното обжалване не е представил документи различни от процесната фактура, касаторът твърди, че доставките не са реално осъществени и не е доказано извършването на услугата, фактурирана от "Р." ЕООД. Тези възражения са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, правото на данъчен кредит не е налице за данък, който е начислен неправомерно. В чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От събраните доказателства се установява, че към процесната фактури са налице два екземпляра на протоколи за установяване на завършването и заплащането на СРР, представени от счетоводните къщи обслужващи контрагентите по процесната доставка, а именно "К. А." ЕООД и "Р." ЕООД. Правилно съдът е приел, че са налице доказателства за предаване резултата на фактурираната услуга. Вещото лице по ССЕ е посочило, че Протокол № 1/2.10.2015 г. /Образец № 19/ двустранно подписан, установява извършването на услугата на 2.10.2015 г. Фактурата е с предмет "плащане по протокол (образец 19) от 2.10.2015 г. В Протокол № 1/2.10.2015 г. /Образец № 19/ е посочен строителният обект - Сервиз с автомивка, където са извършени видове СМР, определени по количества и стойности, отделно за труд и материали, с единични цени и с обща стойност. Протоколът е подписан от възложител и изпълнител без забележка, относно качеството и количеството на изпълнените видове работи. Възражението съдържащо се в касационната жалба за несъответствие в подписите, положени в двата екземпляра от страна на "Р." ЕООД е също неоснователно. Документи от вида на последния се съставят поне в два екземпляра за всяка от страните, което обяснява различието на подписите, положени в екземплярите. Още повече от страна на директора на данъчната дирекция не е налице оспорване на протокола образец 19, нито е искано назначаване на графологична експертиза, която да даде отговор на въпроса чии са подписите, положени в двата екземпляра. П. О. № 19 съдържа видовете, количествата, единичните цени и общите стойности на СМР в Част "Т." и в Част "Материали", точното наименование на строителния обект, физическото предаване/приемане на обекта на определената дата, с подписите на представителите на двете страни. Предвид което правилно съдът е приел, че е налице съществуващо правоотношение между доставчик и получател и възнаграждението е договорено между двете страни. Възражението за липса на данни за използвани материали и техните количества се явява неоснователно предвид наличието на такива в протоколите, в които както бе посочено по-горе, фигурират единични цени за материали, което от своя страна сочи на предоставянето им от доставчика по фактурата. В повече следва да бъде посочено, че разполагаемостта с материали, не е условие за признаване правото на данъчен кредит. Наличието на предмета на доставките и доказаното осъществяване на услугата, която е послужила в икономическата дейност на ревизирания субект обосновават убедително извода на административния съд за реалност на доставката. Възражението за представяне едва в хода на съдебното производство е неоснователно. Видно от нормата на чл. 171 АПК, възможността за ангажиране на доказателства при разглеждането на делото пред първа инстанция е абсолютна. Ограничение разписано в чл. 219 АПК, е предвидено единствено в касационната производство, а именно за допустимост само на писмени доказателства. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че изводите за липса или наличие на доставка органите по приходите е следвало да направят, след като проверят налице ли е реален резултат от процесните доставки при получателя и дали този резултат е отразен в счетоводството на ревизираното лице. Въз основа на правилно тълкуване на относимите за конкретния случай правни норми, решаващият съд е обосновал законосъобразен извод и този извод на съда по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба. Поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението. С оглед изложеното и достигайки до извода, че са налице предпоставките на чл. 68 от ЗДДС, респективно не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 от закона, тъй като процесната сделка е реално извършена, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на ответника по касацията се дължат разноски в размер от 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение,