Решение № 5324 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10899/2017 г.

Решение № 5324 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10899/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП срещу Решение № 1459 от 04.08.2017 г., постановено от Административен съд - В., по адм. дело № 2933 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отменен Ревизионен акт № Р -03001815007827-091-001 от 20.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която не е отменен и е изменен с Решение № 345 от 10.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, а именно с който на ЗП Н. Д. К. не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2015 г. на сумата 9 980 лв. по фактури № 204/05.06.2015 г. и № 205/11.06.2015 г., с издател "Сезони" ООД и е установено задължение за ДДС за м. 06.2015 г. в размер на 9 980 лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че посочените разминавания - предаване на извършената работа от подизпълнителя на изпълнителя след предаването й от прекия изпълнител на възложителя дискредитира представените писмени доказателства, сочейки, че те са създадени с цел да обслужат тезата на ревизираното лице за наличие на реални доставки. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - ЗП Н. Д. К., чрез адв. П. Б., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Ревизионен акт № Р-03001815007827-091-001 от 20.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта, в която не е отменен и е изменен с Решение № 345 от 10.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, а именно с който на ЗП Н. Д. К. не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 06.2015 г. на сумата 9 980 лв. по фактури № 204/05.06.2015 г. и № 205/11.06.2015 г., с издател "Сезони" ООД и е установено задължение за ДДС за м. 06.2015 г. в размер на 9 980 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че процесните фактури обективират реално възникнали данъчни събития. По отношение на фактура № 204/05.06.2015 г. с предмет "изкореняване на дървета и храсти, почистване на място, оран на дълбочина 40см, култивиране 2 пъти, подравняване на място, трасиране и маркиране на 100 дка" на стойност 23 200 лв. и ДДС 4 640 лв. и фактура № 205/11.06.2015 г. с предмет "продълбочаване на 60см, поливка 20л/бр., колчета, мрежа за защита от животни, изкопаване на дупки и засаждане, разхвърляне на оборска тор след торене в двете посоки на 100 дка" на стойност 26 700 лв. и ДДС 5 340 лв., издадени от "Сезони" ООД, първоинстанционният съд е приел, че изводът на органите на приходите за нереалност на доставките е неправилен. Според първостепенния съд дори да се приеме, че услугите от "М. К." ЕООД на "Нимек" ЕООД (19.06.2015 г.) и от "Нимек" ЕООД на "Сезони" ООД (10.06.2015 г.) са извършени след датата на извършване услугите от "Сезони" ООД на ЗП Н. Д. К. (по фактури от 05.06.2015 г. и 11.06.2015 г.), то доколкото става въпрос за упражняването на право на данъчен кредит от страна на ЗП за същия данъчен период - м. 06.2015 г. не е налице неправомерно ползване на данъчен кредит от страна на ревизираното лице. Решението е валидно, допустимо, но неправилно, поради което касационната инстанция следва да го отмени. Касационните оплаквания на жалбоподателя са основателни. Безспорно по делото е обстоятелството, че "Сезони" ООД е ползвало подизпълнител за доставките на услуги по процесните две фактури- "Нимек" ЕООД. От своя страна "Нимек" ЕООД е ползвал друг подизпълнител - "Мега комерс" ООД. При съпоставка на издадените от "Сезони" ООД фактури и приемо-предавателни протоколи към тях с тези на подизпълнителите се констатира, че същите са с по-ранна дата. Приемането от ревизираното лице на процесните фактурирани услуги от "Сезони" ООД се е извършило с приемо-предавателен протокол от дата 12.05.2015 г. Според представен приемо-предавателен протокол извършената работа от "Нимек" ЕООД е предадена на "Сезони" ЕООД на 10.06.2015 г., с около месец по-късно. Според данните от представен приемо-предавателен протокол (л. 872) "Нимек" ЕООД е приел извършените от "М. К." ООД земни работи - обработка на терен № 97018, направа на пътища и транспорт на булдозер на дата 19.06.2015 г. Липсва логика "Сезони" ООД да фактурира и предава на ЗП Н. Д. К. осъществената по договорените услуги дейност, преди неговия подизпълнител- "Нимек" ЕООД, да я е фактурирал и предал на "Сезони" ЕООД и преди "Мега комерс" ООД да я е предал на "Нимек" ЕООД. Предвид горното представените приемо-предавателни протоколи не могат да обусловят извод, че фактурираните услуги са реално извършени. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да са извършени услугите. При оспорване на фактура, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващият се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на Съда на европейския съюз /СЕС/, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като неправилно постановено следва да бъде отменено изцяло и в частта за разноските. Разноски: При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за юрисконсултско възнаграждение, то съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Дирекция "ОДОП" В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция в размер на 829 лв. и за касационна инстанция в размер на 622 лв. с оглед на това, че има изготвена касационна жалба без процесуално представителство в съдебно заседание, или общо в размер на 1 451 лв. (829 лв. + 622 лв.) за двете инстанции. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,