Решение № 9293 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2017 г.

Решение № 9293 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е искане на директора на Областна дирекция на МВР - П., за отмяна на осн. чл. 239, ал. 1 от АПК на влязло в сила решение № 2318 от 23 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 12433/2015 г., описа на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което се отменя решение № 543 от 23 септември 2015 г., постановено по адм. дело 518/2015 г., по описа на Административен съд П. и вместо него е прогласена за нищожна заповед рег. № 215 от 11 септември 1990 г. на директора на РДВР П., с която на Л. В. Х. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Твърди се, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя и са от съществено значение за изхода на делото. Като ново писмено доказателство е представен оригиналният екземпляр на заповед № 215 от 11 септември 1990 г. на директора на РДВР - П. Сочи, че административният акт не е съхраняван в архива на ОДМВР - П., а е открита в архива на РУ - П.. Прави се искане решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът - Л. В. Х., чрез пълномощника му адв. В. П. оспорва искането за отмяна като изразява становище за неговата неоснователност. Претендира присъждане на разноски за настоящото извънинстанционно производство съобразно договор за правна помощ и съдействие и списъка по чл. 80 от ГПК. Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. При тълкуване на нормата следва да се направи изводът, че за разлика от касационните основания - чл. 208 от АПК, тези по чл. 239, т. 1 от АПК са основание за отмяна на вече влязъл в сила съдебен акт. С посоченото основание за отмяна се визира непълнотата на фактическия или доказателствен материал по делото, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и не трябва да се дължи на виновно поведение на страната спрямо собствения й интерес, включително на небрежност или пропуск. За това, законодателят е имал предвид, основания за отмяна само доказателствата, които са нови и не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото до приключване на устните състезания по делото, при полагане на дължимата грижа от страната, предявила отмяната на соченото правно основание. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на съдебния процес, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези писмени документи (официални или частни), тъй като заинтересованата страна не е знаела за тяхното съществуване или не е била в състояние да се снабди с тях и да ги представи при разглеждане на спорния въпрос, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Също така не последно място е от значение новите писмени доказателства или новите обстоятелства да са от съществено значение за делото. В разглеждания случай, соченото като ново писмено доказателство оригиналният екземпляр на заповед № 215 от 11 септември 1990 г. на директора на РДВР - П., не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК. Последното е съществувало при разглеждане на делото, както пред Административен съд П., така и пред касационната инстанция - тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение. По делото са представени няколко копия от акта, на които е направена заверка "вярно с оригинала" с положен след него подпис на заверилото го лице и е бил известен на страната при разглеждане на делото. Още повече, че с оглед правилото на чл. 170 от АПК разпределението на доказателствената тежест е била на страната, за която административният акт е благоприятен - административният орган. Също така процесната заповед е била предмет на развилия се спор досежно нейната нищожност и не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Настоящото извънинстанционно производство не е средство за поправяне на процесуални пропуски и в него не могат да се поправят грешки или пропуски на страна, а може единствено да бъде прилагано с оглед възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239, от. т. 1 до т. 6 включително от АПК. Ето защо, от съдържанието на искането за отмяна не се установява представеният оригинален документ да е ново писмено доказателство, което да не е било известно на страната при разглеждане на спора по съществото му. Следователно искането за отмяна следва да се отхвърли като неоснователно. Предвид изхода на спора, следва да се уважи претенцията на ответника - Л. В. Х. за присъждане на сторените от него разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи на 300, 00 лв. (триста лева) адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд,