Решение № 302 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2010 г.

Решение № 302 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5764/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Братя В." ООД - гр. Варна, представлявано от управителя Д. П. В., чрез пълномощника адв. Ваня Колева, против Решение № 449/4.03.2010 г., постановено по адм. дело № 1124/2009 г. по описа на Административен съд - град Варна, Първо отделение, 10-ти състав, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № 030802413/02.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, в частите потвърдени с Решение № 133/03.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит 1./ в размер на 8922 лв. за данъчен период Юни 2008 г. по фактури № № 148/26.06.2008 г., № 147/26.06.2008 г., № 149/30.06.2008 г. с издател "Томилимпекс" ЕООД и 2./за данъчен период м. Март 2008 г. в размер на 821.67 лв. по фактура № 593/10.03.2008 г. с издател "Нипо" ООД и в размер на 553.50 лв. по фактура № 2346/06.03.2008 г. с издател "Джорди -22", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата моли Решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания Ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С обжалваното решение на Административен съд - град Варна е отхвърлена жалбата на "Братя В." ООД - гр. Варна срещу Ревизионен акт (РА) № 030802413/02.02.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Варна, в частите потвърдени с Решение № 133/03.04.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит 1./ в размер на 8922 лв. за данъчен период Юни 2008 г. по фактури № № 148/26.06.2008 г., № 147/26.06.2008 г., № 149/30.06.2008 г. с издател "Томилимпекс" ЕООД и 2./за данъчен период м. Март 2008 г. в размер на 821.67 лв. по фактура № 593/10.03.2008 г. с издател "Нипо" ООД и в размер на 553.50 лв. по фактура № 2346/06.03.2008 г. с издател "Джорди -22", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Не се спори от страните по фактическата обстановка, намерила отражение в атакувания пред Съда РА. В хода на ревизионното производство са били извършени насрещни проверки на доставчика "Томилимпекс" ЕООД с цел установяване на наличието на предпоставките за упражняване на право на данъчен кредит по доставките с предмет "транспортни услуги", "услуги с бобкат и багер" и "стоки". При насрещната проверка е било установено, че проверяваното лице не е открито на адреса за кореспонденция след извършване на две посещения на адреса деклариран от лицето. В последствие документи са били представени на органа по приходите, но той е констатирал, че в издадените фактури не са изписани реквизитите мярка, количество и единична цена, съгласно изискванията на ЗСч - чл. 7, ал. 1 и ЗДДС чл. 114, ал. 1. Не са били представени доказателства за доказване на нужната квалификация на работниците - изпълнители на строителните работи. Не са били представени доказателства за реално изпълнение на доставки на материали и услуги. Органът но приходите е посочил, че проверяваното и ревизираното лице не са представили справки за начина на формиране на данъчната основа на извършените доставки. След анализ на доказателствата е бил изведен извод за липса на доставки по цитираните фактури и е отказано право на данъчен кредит по тях. Съдът е изслушал две съдебно-счетоводни експертизи, които е кредитирал в частите, в които са направени констатации относно доставките и тяхното отразяване в СД и ДП за периода в който са били издадени и обстоятелството, че фактурите са били осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя. Тези констатации съответстват на констатациите на органа по приходите в РД и РА и не са били спорни по делото. Основните доводи на жалбоподателя са насочени срещу констатацията, че доставчика му "Томилимпекс " ЕООД не е намерен на адреса и, че само тази констатация е довела до непризнаване на правото му на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Съдът е констатирал, че органът по приходите е отказал признаване на данъчен кредит на доставчика и поради липса на доказателства за това, че доставчика е извършил реално тези доставки, като е направена и констатация за ненамирането му на адреса. Съгласно разпоредбите на ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./ за да възникне право на данъчен кредит за получател по доставка е необходимо услугата да бъде завършена или стоката да бъде прехвърлена в собственост на получателя но доставка та. Тези условия са императивно предвидени от разпоредбите на ЗДДС - арг. чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. Изключенията от тези правила са изрично регламентирани в разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС, като доставките по процесните фактури не попадат в тези изключения. В тежест на жалбоподателя с оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК е да установи, че твърдените от него факти са настъпили - т. е., че доставките са реално осъществени от лицето, което посочва за свой доставчик. Относно тези релевантни факти жалбоподателят не е ангажирал доказателства. Предвид изложеното, след като не са били събрани доказателства за възможността на доставчика да извърши доставката - нает персонал с нужната квалификация, наличие на техническа и материална осигуреност, то доставчикът не е имал материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките по процесните фактури. Само издаването на данъчен документ и осчетоводяването му в счетоводствата на жалбоподателя и на доставчика му не са достатъчни да обусловят извод за реалност на доставката. В хода на съдебното производство е било допуснато събиране на гласни доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателя, че доставчикът "Томилимпекс" ЕООД не е осчетоводил всички разходи направени от него за осъществяване на доставката по процесните фактури. Свидетелските показания на разпитаното в хода на съдебното производство лице също не доказват осъществяването на доставката от "Томилимпекс", тъй като той не посочва като участник в строежа "Томилимпекс" ЕООД, а посочва като участник друг търговец. Относно непризнатото право на данъчен кредит по доставките от "Нипо" ООД и "Джорди-22" ЕООД, в хода на съдебното обжалване са били изслушани две заключение по ССчЕ. Посочено е, че има противоречие в доказателствата представени на експертизата по отношение на договорите за строителство между ревизираното лице и "Брик Сервиз" ООД. Вещото лице е посочило, че съгласно счетоводните записвания в счетоводството на жалбоподателя материалите закупени по фактурите с издатели "Нипо" ООД и "Джорди - 22" ЕООД са намерили приложение при изпълнение па доставките от ревизираното лице по договора е "Брик Сервиз" ООД. Вещите лица при изготвяне на експертизите са констатирали фактите, свързани със счетоводното отчитане на фактурите с издатели "Нипо'' ООД и "Джорди - 22" ЕООД. Съдът е констатирал, че фактурата с издател "Нипо" ООД е с предмет - "изработване и монтаж на кухненско обзавеждане" или има за предмет вътрешно обзавеждане на кухненско помещение и фактурата издадена от "Джорди - 22" ЕООД е с предмет "облицовъчни плочи, лайсни, фуга, подови плочи", договорите са с предмет изграждане на груб строеж на обекта, не и поставяне на довършителните мазилки, облицоване и др. в или около обекта. В хода на съдебното производство не се е доказало стоките, предмет на тези доставки да са вложени от жалбоподателя в последващи облагаеми доставки, което е едно от императивните изисквания съгласно разпоредбите на ЗДДС за ползване на право на данъчен кредит. Предвид това, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение