Решение № 4559 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2018 г.
ВАСV отделение16.04.2020 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 193 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 376 по описа за 2017 г. на административен съд – Смолян и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Мерков срещу заповед № 4447 з-148 от 16.11.2017 г. на началника на Гранично полицейско управление – Златоград относно наложено дисциплинарно наказание "порицание". ОСЪЖДА М. Мерков да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 100. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4559 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на гл. инспектор В. Жухов, в качеството му на началник на Гранично полицейско управление – Златоград срещу решение № 193 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 376 по описа за 2017 г. на административен съд – Смолян. С него по жалба на М. Мерков е отменена негова заповед № 4447 з-148 от 16.11.2017 г. относно наложено дисциплинарно наказание "порицание". В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, както и за необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на лицето. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – М. Мерков оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище на адв. Н. Джангалов, негов процесуален представител. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед № 4447 з-148 от 16.11.2017 г. на началник на Гранично полицейско управление – Златоград. С нея на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11 и чл. 204, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на М. Мерков е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. В мотивите на съдебното решение е изложена фактическата обстановка по спора, анализирани са приложените правни разпоредби и е направен извод за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. При формиране на изводите си съдът изрично и правилно е посочил и приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила затова. Основният спорен момент е бил относно материалната законосъобразност на издадения административен акт. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че М. Мерков, старши полицай в ГКПП-Златоград, в качеството му на длъжностно лице, извършващо гранични проверки на 11.07.2017 г., за времето от 08. 00 ч. до 20. 00 ч., около 13. 18 ч., при проверка на лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] и пътуващите в него лица не е изпълнил служебните си задължения, като не е установил самоличността на лицата пътуващи в него чрез идентификация. В резултат на това е допуснал да излезе от страната дете без документи за задгранично пътуване. Така не е изпълнил задължение, произтичащо от чл. 27, ал. 1 от Инструкция № 8121 з-813/9.07.2015 г. за реда и организацията при осъществяване на гранични проверки на ГКПП. Това е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Административният съд при обсъждане на фактическата обстановка е счел, че не се установява категорично, че на 11.07.2017 г. детето на пътуващите родители е било с тях в лекия автомобил. Позовава се на назначената по делото видеотехническа експертиза, заключението по която не е оспорено и е кредитирано от него, а именно, че не може да се установи категорично дали при преминаване на лекия автомобил през ГКПП-Златоград детето е било в автомобила. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на съда е неправилен и необоснован. Съгласно чл. 27, ал. 1 от цит. наредба, граничният полицай на първа линия осъществява минималната гранична проверка като приема документа за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършва: установяване самоличността на лицето чрез идентификация, проверка на валидността на документа и проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа. По делото е установено, че адресатът на заповедта е запознат с тази инструкция, както и че на 11.07.2017 г. той е бил на трасе "Изход" за времето от 13. 09 ч. до 13. 25 ч. На тази дата в посоченото време двамата родители са преминали през ГКПП-Златоград с посочения лек автомобил и са влезли на територията на РГърция. Извършена е проверка на документите им от наказаното лице, според дадените от него обяснения от 28.09.2017 г. и от 10.10.2017 г. От справка № 4447 р-8292/11.09.2017 г. се констатира, че проверка по документи е извършена от гръцкия полицейски служител. От българския полицейски служител и от гръцкия полицейски служител обаче не е извършвана проверка за укрити лица, видно от същата справка. На 16.07.2017 г. около 17. 09 ч. на трасе "Вход" за РБългария се явява същият лек автомобил, като в него пътуват двамата родители и детето им, което няма документ за задгранично пътуване. От административната преписка и конкретно от цитираната справка № 4447 р-8292/11.09.2017 г. се установява, че семейството е направило опит да напусне страната през ГКПП-Маказа на същата дата – 11.07.2017 г., но не е успяло понеже детето не е имало документ за задгранично пътуване. Родителите са направили опит и да се снабдят с такъв документ в ОД на МВР-Кърджали на същата дата, за което също не се спори. От изложеното безспорно се установява, че въпросният лек автомобил е напуснал територията на страната на 11.07.2017 г. с пътуващото в него семейство, а на 16.07.2017 г. същият отново е влязъл на територията на РБългария с пътуващото в него семейство, което по посочените в справката данни вече е тричленно. Детето не е имало документи за задгранично пътуване. Няма данни детето да е напускало територията на страната през друг ГКПП, различен от ГКПП-Златоград. Приетото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение е това на чл. 27, ал. 1 от цит. инструкция за реда и организацията при осъществяване на гранични проверки, в която разпоредба конкретно са уредени задълженията на граничния полицай на първа линия, който осъществява минимална гранична проверка. Именно на неосъществяване на тези последователни действия се позовава дисциплинарнонаказващият орган. По делото е изслушана експертиза, с конкретно посочени задачи, насочени към служебно осъществен запис на ГКПП-Златоград на посочената дата и час. Експертът е отговорил на същите, като изрично е посочил, че при преглед на видеофайловете не се наблюдава таймкод – информация за дата и час, вкопиран в кадрите. Представеният диск съдържа четири директории/папки, като са обсъдени две от тях – "11.07.2017_ Изход" и "16.07.2017_Вход" като относими. От първата папка са анализирани 6 снимки, от които е видно, че е направена проверка чрез подаване от страна на водача на лекия автомобил на лични карти на стоящия в пункта полицай. В съдебно заседание при изслушването на експерта по повод обсъждане на допълнителното заключение към експертизата, той изрично посочва, че от записите се установява категорично, че дете не се вижда на първата седалка, а за задната седалка камерата няма видимост. Задните стъкла на автомобила са затъмнени. Защитната теза на жалбоподателя се основава на липсата на данни за присъствие в лекия автомобил на детето на семейството, напуснало територията на страната на посочената дата, което води до отсъствие на нарушение на задълженията от държавния служител, вменени му с разпоредбите на ЗМВР, на посочената инструкция и по силата на длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност. Настоящият съдебен състав намира, че чрез изслушаната техническа експертиза жалбоподателят не доказва твърденията си, че е извършил проверка в изискващия се обем и начин. От една страна се позовава на липсата на таймкод на записите, а от друга само на доказаната според него извършена проверка в изпълнение на задълженията му като проверяващ на първа линия. При безспорно констатираното по делото, че детето не е напуснало пределите на РБългария през друг ГПП, преминаването на родителите му на посочената дата и част през процесния ГПП, когато наказаното лице е било на работа, респ. връщането му на установена дата и част вече с тях, правилно е прието от дисциплинарнонаказващия орган, че не е осъществена проверка в дължимия обем от проверяващия държавен служител. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и постанови решение по съществото на спора с отхвърляне жалбата на М. Мерков. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски само за първоинстанционното производство, които са претендирани в него, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 27, ал. 1