Решение № 183 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2020 г.

Решение № 183 от 26.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2360 от 03.06.2020 г. на С. И. С., [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила решение № 237 от 24.10.2019 г. по гр. дело № 455/2019 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 245 от 27.06.2019 г. по гр. дело № 642/2018 г. на Троянския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на молителя срещу М. И. В. и М. М. Н., двамата от [населено място], с правно основание чл. 45 ЗЗД. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, ГПК. Молителят е открил ново писмено доказателство – справка за задължения от 30.01.2019 г. Ответниците М. М. Н. и М. И. В., двамата от [населено място], оспорват молбата за отмяна. Претендират присъждане на деловодни разноски. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Според молителя представената справка от 30.01.2019 г. е от значение за изхода на делото. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая представеното писмено доказателство не е такова, с което молителят да не е имал възможност да се снабди още при гледане на делото, отмяна на постановеното решение по което се иска, ако е положил дължимата грижа. Производството по отмяната не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки при попълване на делото с факти или доказателства. В молбата не се съдържат никакви твърдения, които да обусловят извода, че страната не е могла да го представи своевременно по делото. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора на ответниците по молбата трябва да се присъдят по 500 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.