Решение № 12209 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2011 г.

Решение № 12209 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5953/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 18.02.2011 г. постановено по адм. д. № 1763/2010 г. Административен съд гр. варна, ХV състав е отхвърлил оспорването на Галя Христова срещу заповед № КД-14-03-217/5.03.2010 г. на началника на СГКК гр. Варна, с която е отказано одобряването на изменение в кадастралния регистър на обект с идентификатор 10135.1505.210.3 относно записването на Галя Христова и Пламен Вайденов като неоснователно. като е прекратил производството по делото в частта му досежно мълчалив отказ да се произнесе по заявление № 94-2740/01.02.2010 г. на Галя Христова за одобряване на кадастралния регистър в частта му за обект 10135.1505.210. Срещу решението е подадена касационна жалба от Галя Христова от гр. Варна с наведени оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, в частта, в която е отхвърлено оспорването срещу процесната заповед за имот инд. № 10135.1505.210.3. Ответницата Пепа Манолова изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Останалите ответници не изразяват становище Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. Решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателствата, вкл. заключението на експертизата, приета по делото, се установява, че сградата с идентификатор 10135.1505.210.3 се състои от 4 самостоятелни обекта, при което като собственици са записани 4 лица, и липсват доказателства за обособяване на самостоятелни обекти. Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР непълноти и грешки следва да се установят с акт, подписан и от заинтересованите собственици. Актът има предназначение за установяване липсата на спор между заявителя и др. лица. Предвид на това е въведено законово изискване актът да бъде съставен и подписан. В случая е налице възражението от страна на заинтересувано лице и неподписване на акта, което е индикация за наличие на спор за материално право. Този спор следва да се реши по исков ред, като след решаването ме да се отстранят непълнотите, свързани с одобрените КК и КР. Изискването за съставяне на акт е доразвито и чл. 59, ал. 1, т. 6 и чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3/05 г. Правилно е приложен материалният закон при направения от съда правен извод за законосъобразност на заповедта, като този извод е съответен на доказателствата. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,