Решение № 12499 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2013 г.

Решение № 12499 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2013 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Мариета Петкова Колева чрез пълномощник - адвокат Мая Методиева Цветковска и със съдебен адрес: гр. София, ул. Денкоглу № 15, вх. Б, ет. 2 с искане за допълване на касационно решение № 5076 от 11.04.2014 г. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл нито с мотивите, нито с диспозитива на решението си по въпроса, наведен като касационно основание относно размера на мораторната лихва за посочения период. Ответникът - Център "Фонд за асистирана репродукция" - гр. София, Цар Борис III № 85, ет. 2, офис 2, чрез пълномощник, намира искането за недопустимо, представляващо необоснован опит на страната да иска присъждане на суми, които вече са отхвърлени с окончателно съдебно решение. Изразява становище, че с постановеното решение съдът е потвърдил изцяло първоинстанционното решение, следователно е възприел изцяло мотивите и диспозитива на първата инстанция и е потвърдил решението по отношение на всички обективно съединени искове. Върховният административен съд, трето отделение, след като обсъди доводите в молбата за допълване, становището на отсрещната страна и като взе предвид данните по делото приема следното: Молбата за допълване на решението е подадена в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, но е неоснователна по следните съображения: С решение № 5076 от 11.04.2014 г. Върховен административен съд е оставил изцяло в сила решение № 4838 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3575 по описа за 2012 г. на Административния съд - София-град. Молбата за допълване на решение по чл. 176, ал. 1 от АПК е процесуално средство за страната да се преодолее пропуск на съда да се произнесе по цялото оспорване. В настоящия случай касационният жалбоподател е обжалвал първоинстанционното решение в цялост, като в жалбата си е изложил подробните си съображения защо намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно и неправилно, включително и съображенията си относно присъждане на мораторна лихва. В случая, с молбата за допълване се твърди, че съдът не се е произнесъл нито с мотивите, нито с диспозитива на решението си, относно лихвите за посочен от молителката период. Във връзка с тези твърдения в молбата за допълване са изложени съображения относно законосъобразността и правилността на съдебното решение по отношение на искането за присъждане на мораторни лихви, както и допуснати нарушения на съда по прилагане на материалното право във връзка с цитирани в молбата законови текстове. След внасяне на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните, съдът установи, че се е произнесъл по цялото искане, като е възприел съображенията на първоинстанционния съд, както по отношение на основателността, така и по отношение на размера на претендираното обезщетение, включително и по отношение на мораторните лихви. По акцесорния иск за лихвите, АССГ се е произнесъл и с диспозитива на решението си, като оставяйки го в сила касационния съд е приел за правилен и законосъобразен извода и решението на съда по отношение на тях. С молбата за допълване на касационното решение на практика се иска преразглеждане на спора във връзка с дължимостта, периода и размера на мораторната лихва върху размера на вземането. Решението на Върховния административен съд е окончателно и спорът не може да бъде пререшаван. Твърдяното от молителя необсъждане на касационни основания, евентуално, би представлявало процесуално нарушение, но не и непълнота на произнасянето по касационното оспорване по смисъла на чл. 176, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 176, ал. 2 от АПК допълнителното решение подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение и тъй като първоначалното е окончателно, то следва, че и допълнителното му не подлежи на обжалване. По изложените съображения Върховния административен съд, трето отделение намира молбата за допълване на постановено по делото решение за неоснователна, предвид на което