Решение № 4724 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2014 г.

Решение № 4724 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Централна експертна лекарска комисия към Медицински институт на МВР гр. София, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Миглена Тотева срещу решение № 6890 от 11.11.2013 г., постановено по адм. дело № 6382/2013 г. по описа за 2013 г. на Административен съд София град. С него се прогласява нищожността на Медицинско удостоверение № 7/131 от 1.08.2011 г., издадено от ЦЕЛК при Медицински институт на МВР и делото е върнато като преписка на органа за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите указания. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът - Любомир Василев Гетов, чрез процесуален представител адвокат Пенчев оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Любомир Василев Гетов срещу цитираното медицинско удостоверение. С него е прието, че претърпяната от него травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С жалбата се иска прогласяване нищожността му поради издаване от некомпетентен орган тъй като състава на медицинската комисия - интернист, хирург и невролог не включвал лекар специалист ортопед травматолог. Съдът е разгледал по същество жалбата с оглед доводите за нищожност за което оспорването е безсрочно - чл. 168, ал. 3 АПК и която приел за основателна. По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е установено, че водещата диагноза е навяхване на проксималната интерфаренгеална става на пети пръст на дясна ръка и установена фелксионална контрактура. Същата диагноза е приета и с оспореното медицинско удостоверение, която диагноза изисква произнасяне от компетентна медицинска комисия с участието на ортопед травматолог и при отсъствието на такъв в комисията, издал оспореното медицинско удостоверение. Същото е прието за нищожно, която нищожност е прогласена с обжалваното решение. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението като постановено в разрез с променената практика на Върховния административен съд, когато съставът на медицинската комисия не включва специалист по водещата диагноза. Наред с това се поддържат и развиват доводи, че дори да има нарушения относно състава на комисията, то тези нарушения са относими към законосъобразността на издаденото удостоверение, което е недопустим предмет поради просрочие, но не и за изводите за нищожност на обжалвания акт. Приложимата уредба за разрешаване на спора са нормите на Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и Закона за здравето /ЗЗ/. Медицинският институт към МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл. 18 от ЗМВР и извършва дейност по медицинско освидетелстване на работещите в системата лица. Съгласно чл. 134, ал. 2 ЗМВР, медицинските заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, включително вида на причинените телесни повреди, се изготвят от Централната експертна лекарска комисия. Правомощието на последната да издава разрешения и да дава експертни заключения е уредено в чл. 137, ал. 2 ЗМВР. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения на МВР да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦЕЛК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49 от Правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. По силата на законовата делегация на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 от ЗЗ, се определят с наредба на Министерския съвет. С чл. 5 от приетата Наредба за медицинска експертиза е предвидено експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи да се извършва по реда на наредбата. Правилникът за медицинската експертиза в МВР обаче не е обнародван и няма характер и действие на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 4 от АПК Административните органи действат в рамките на правомощията си установени от закона, а административните актове се издават за целите, на основанията и по реда установени от закона. В настоящият случай административният орган е ЦЕЛК при Медицински институт на МВР и издаденото удостоверение е в рамките на предоставените му от закона компетентност и правомощия. Предвиденото в чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи изискване за специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза е именно във връзка с устройството и организацията на работа и нарушението на това изискване не е относимо към законовата компетентност на органа да издава медицински удостоверения. Нарушенията на материалния закон относно характера на телесната повреда поради причини, че не е участвал специалист по водещата диагноза, в случая ортопед травматолог, съставляват основания за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, но не го правят нищожен, като настоящият състав е изоставил с решение № 14175/29.10.2013 г. по адм. дело № 8933/2013 г. на ВАС практиката си в обратен смисъл. Предвид изложеното, решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото е основателно искането на касатора за разноски за двете инстанции в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, които Любомир Василев Гетов следва да бъде осъден да заплати в полза на Медицински институт на МВР. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение