Решение № 337 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2009 г.

Решение № 337 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6211/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Миролюбен Людмилов Нинов от София срещу решение № 18 от 17.03.2009 г. по адм. д. № 4329/2008 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 5 състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № Аз-3431/3.07.2008 г. на директора на НС "Полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение прекратено. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР и при спазени административнопроцесуални правила. Извършеното дисциплинарно нарушение за безспорно доказано, а правната квалификация съответстваща, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения от съда по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването на касатора, че административния орган не разпитал посочените от него свидетели на случая, с което е допуснал нарушение на административнопроцесуалните правила е неоснователно. В докладната записка от 1.04.2008 г. и в дадените писмени обяснения от касатора по случая липсва направено искане административния орган да разпита посочени от него лица. Този факт правилно е констатиран от съда. Обосновано съда е обсъдил дадените обяснения и от другите участници в кражбата на телефонен кабел. Не е налице допуснато процесуално нарушение от съда поради обстоятелството, че е заличил като свидетел Ангел Ангелов Цимпарев. Това се е наложило поради обстоятелството, че същият не е могъл да бъде открит на адреса за призоваване, а неговите писмени обяснения са приложени по предварителното производство. Правилно и съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК съдът е приел, че събраните пред административния орган доказателства имат сила и пред него. Жалбоподателят в качеството му на старши полицай и то в "Охранителна" група и след като е бил запознат срещу подпис с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е извършил тежко дисциплинарно нарушение, уронвайки престижа на службата, което напълно съставомерно е подведено по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарното наказание "уволнение". С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,