Решение № 47 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2521/2008 г.

Решение № 47 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2521/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218е, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК от 2007 г. Образувано е по касационна жалба на П. С. Т. от гр. С. срещу решение от 23.01.08 г. по гр. д. № 542/06 г. на С. окръжен съд, в отхвърлителната му част. В жалбата се съдържа оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на събраните по делото доказателства. За да отхвърли частично иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, въззивният съд обсъждал единствено данните по неверните удостоверения на ОСЗГ за притежаваните от ищеца земеделски земи, като не отчел обстоятелството, че в емлячния регистър са били нанесени неправомерни поправки и въз основа на тях са издадени неправилните удостоверения. Освен това - съдът не обсъждал обстойно реалните граници на претендираните земи, а основал решението си на непълни заключения по допуснатите експертизи, не извършил анкета за установяване на границите им и не изследвал въпроса дали те не са възстановени на ответниците. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците в производството С. Г. С. и Х. Г. С. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: П. С. Т. е предявил срещу Х. Г. С. и С. Г. С. искове по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В исковата молба и в уточняващата молба от 14.07.04 г. ищецът твърди, че е бил собственик на седем ниви в с. Б., община С., които е описал по площ и местности. Твърди, че ответникът Х. Г. С., син на брат му Г. С. И., като кмет на селото, е нанесъл поправки в емлячния регистър, като е намалил площта на четири от нивите на ищеца и съответно е увеличил площта на нивите на баща си. Въз основа на тези поправки били издадени неверни удостоверения за притежаваните от ищеца земи, при което поземлената комисия възстановила на ищеца по-малко площ от притежаваната, както следва: от нивата в местността "Д" (Х.), вместо притежаваните 5,7 дка, били възстановени 2,931 дка; от нивата в местността "Х" (К. дере) вместо 3 дка били възстановени 2дка; от нивата в местността "Х" (К. к.) вместо 10 дка били възстановени 3,699 дка и от нивата в местността "Е" (К. дере) вместо 5дка били възстановени 3,049 дка. Със същата площ, с която били намалени неговите ниви, била увеличена площта на нивите на брат му Г. И. и съответно - поземлената комисия му възстановила повече площ от притежаваната. С решение № 574 от 21.06.06 г. по гр. д. № 1994/04 г. С. районен съд е отхвърлил предявените искове. С обжалваното в настоящото производство решение от 23.01.08 г. по гр. д. № 542/06 г. на С. окръжен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е признато за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС ищецът е бил собственик на нива от 0,600 дка в местността "Д" и на нива от 0,500 дка в местността "К.", по отношение на които правото на възстановяване на собствеността принадлежи на ищеца П. С. Т.. В останалата част отхвърлителното решение на първата инстанция е оставено в сила. Въззивният съд е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Приел е, че към момента на образуване на ткзс, ищецът е имал 14,7 дка земеделски земи, които е внесъл и е заявил за възстановяване. Поземлената комисия му е възстановила общо 8,5 дка, т.е. с 6,2 дка по-малко. Същевременно на праводателя на ответниците Г е възстановена земеделска земя, която той не е притежавал при образуване на ТКЗС. Той е имал общо 6 декара в различни местности, а са му били възстановени 10 декара. Възстановени са били 4 дка в повече от притежаваните - 1,500дка в местността "Д" и 2,500 дка в местн."К.", като в тези местности Г. С. не е притежавал земеделски земи. Вписването на тези земи в емлячния регистър е било извършено от ответника Х, за което има и влязла в сила присъда. Направен е извод, че в резултат на тези вписвания, на ищеца са възстановени в по-малко 0,600 дка в местността "Д" и 0,500 дка в местн. "К." и по отношение на тези площи предявеният иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е основателен. В обжалваната част въззивното решение е правилно като резултат. Спорът за материално право, така, както е очертан в исковата молба, се свежда само до онези части от нивите на ищеца в местностите "Д", "К.", "К." и "К.", които не са му били възстановени от поземлената комисия. По отношение на първата местност - установено е по делото, че в емлячния регистър на името на ищеца са вписани 5,7 дка, от които реално са възстановени 2,931 дка. Разликата от 3,182 дка е включена в регулационния план - поземлени имоти V, VI, VII, VIII и LХ от кв.4 по плана на селото и за нея ищецът се е снабдил с нотариален акт № 5, т. 1, н.д. № 21/82 г., съгласно заключението на вещото лице Х. П., прието във въззивната инстанция. За тази разлика освен това ищецът е направил признание, че се намира в регулационния план на селото (изявление в защитата пред първата инстанция) и за нея има оттегляне на иска, по което съдилищата не са се произнесли. По отношение на имота в тази местност има поправка, нанесена на ръка в емлячния регистър, съгласно която П. има 5,1 дка, а Г. - 0,6 дка. Въпреки че не е установен реален спор за материално право в резултат на тази поправка, въззивният съд е уважил иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ по отношение на въпросните 0,600 дка, като в тази част решението не е обжалвано от ответниците и е влязло в сила. В останалата част искът правилно е отхвърлен като неоснователен, тъй като реален спор за материално право за не възстановената от поземлената комисия част не съществува. За тази част ищецът се е снабдил още през 1982 г. с нотариален акт за собственост и тя не е била предмет на възстановяване от ОСЗГ. За нивата в местността "К." ищецът твърди, че е имал 3 дка, като неправилно са му възстановени само два. В действителност, съгласно заключенията на вещите лица, в емлячния регистър с мастило са нанесени само два декара, в тази част няма поправки на ръка, поради което не се установяват твърденията на ищеца, че поради такива поправки е намалена земята на ищеца, за сметка на увеличаване на земята на брат му Г. в същата местност. Същото се отнася и за земите в останалите две местности. За местността "К." ищецът твърди да е притежавал 10 декара, но в омастилената част на емлячния регистър фигурират само 3 декара, като реално възстановени са 3,699 дка. Отразената на ръка поправка в емлячния регистър, че П. притежава 2,4 дка, не се е отразила на решението на поземлената комисия от една страна, а от друга страна е отчетена от въззивния съд. За местността "К." ищецът претендира 5 дка, но в емлячния регистър са отразени само 4 дка, без да има някакви поправки в тази част, като са признати за възстановяване 4 дка, а реално възстановени с план за земеразделяне са 3,049 дка. Не е установено по делото твърдението на ищеца, че е нанесена някаква поправка в емлячния регистър за тази местност, при която земята на ищеца да е намалена за сметка на увеличаване на земята на брат му Г., ето защо в тази част предявеният иск правилно е бил отхвърлен. В случая поземлената комисия е признала на ищеца толкова земя, колкото фигурира по емлячния регистър, а намалението се е получило при определяне на конкретния имот с плана за земеразделяне и това намаление не може да бъде предмет на спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Като цяло оплакванията в касационната жалба са неоснователни, тъй като въззивният съд е отчел обстоятелството, че в емлячния регистър за спорните местности са направени само две поправки с молив, а в останалата част е изхождал от данните в омастилената част на регистъра. Доколкото спорът за материално право в случая се свежда до твърдения за намаляване на площите на земеделските земи на ищеца в определени местности и съответно неправомерно увеличаване на площите на брат му Г., съдът не е бил длъжен да изследва реалните граници на имотите, нито пък да прави анкета за тяхното местоположение и площ. Обстоятелството, че на ищеца са възстановени от поземлената комисия по-малко земи от това, което той смята, че е притежавал, не е непременно свързано със спор за материално право. Такъв спор не възниква и от това, че на Г. С. е възстановена повече земя от тази, която реално е притежавал. Спорът в случая е за части от ниви в конкретни местности, като по делото не е установено да има други поправки в емлячния регистър, които да водят до такъв спор, освен тези, които е отчел въззивният съд. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,