Решение № 8135 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2009 г.

Решение № 8135 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3186/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител срещу решение № III-73 от 16.01.2009 година, постановено по адм. дело № 10 по описа за 2008 година на Бургаски окръжен съд, III състав, с което е отменен РА № 1685 от 19.10.2006 година на ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-510 от 6.12.2006 година на директор на ТД на НАП - Бургас. Твърди неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Иска отмяна и постановяване на решение, с което да се отхвърли жалбата на Ваня Костадинова. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - Ваня Георгиева Костадинова - не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения: Делото е за втори път пред настоящата инстанция. С решение № 1712 от 14.02.2008 г., постановено по адм. дело № 8923 от 2007 година ВАС, I-а отделение е върнал делото за ново разглеждане с указания - да се установи семейното положение на лицето, да се преценят доказателствата, свързани с паричните средства на съпруга и сключваните от него сделки за 2004 година. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд при двата пъти разглеждане на делото е бил РА № 1685 от 19.10.2006 година на ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № РД-10-510 от 6.12.2006 година на директор на ТД на НАП - Бургас, с който са били определени данъчни задължения на Ваня Костадинова за 2004 година по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). За да отметни акта съда е приел, че твърдението на органите по приходите за наличието на основания за определяне на данък в размер на 13015,90 лв. със съответната лихва, поради промяна на данъчна основа заради наличие на обстоятелства по чл. 122 от ДОПК, не подкрепено с убедителни доказателства. Още повече, че в административното и съдебното производство са били събрани доказателства за наличие на определени парични средства както на ответницата по жалбата, така и на съпруга й през 2004 година. Поради което неправилно е прието от органите по приходите, че тя е притежавала парични средства като приходи под размер на разходите. Решението е неправилно. Настоящият състав изцяло споделя разсъжденията на състава на окръжния съд относно приложимостта на чл. 122 от ДОПК . В ревизионния доклад не е посочена приложима норма - на стр. 8 от него са цитирано изброени обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, без анализ на същите, а на страните 10 е посочено, че поради липса на данни за всяко от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК органът по приходите определя основа по чл. 35 от ЗОДФЛ . В ревизионния акт се препраща към ревизионния доклад (където, както се посочи по-горе няма конкретно посочено основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК), на стр. 1 е посочено само, че в ревизионния доклад органите по приходите са констатирали данни за укрити приходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК (превишение на разходите над приходите) и е определена данъчната основа по чл. 122. В решението на Д "ОУИ" е налице само обобщение, без конкретизация и е потвърден РА. Нормата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК визира следното - органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице някое от следните обстоятелства - т. 2. - налице са данни за укрити приходи или доходи. Изисква се в ал. 2 на чл. 122 от ДОПК да се анализират редица обстоятелства - от т. 1 до т. 16. Съгласно чл. 124 ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Следователно презумпцията за вярност на фактическите констатации се обвързва с наличието на доказателства за в случая - да са налице данни за укрити приходи или доходи. Т. е. в тежест на органите по приходите е да съберат необходимите доказателства както относно декларирани или получени приходи, доходи, така и за имущественото или финансово състояние на физическото лице за ревизирания период. И указанията на ВАС в първото решение и на семейното състояние. Именно в тази връзка при второто разглеждане на делото е представено удостоверение за сключен граждански брак от 18.10.2002 година на Ваня Костадинова с Ангел Костадинов. Представени са и два броя писмени обяснения от 2005 година, заверени нотариално от Петър Халачев и Атанас Халачев, свързани с отпускането на безлихвен заем на Ангел Костадинов в размер на 50000 $, предоставени от Стана Халачева. Като са дадени обяснения и са представени доказателства относно финансовите възможности на заемодателите - вкл. ипотека на земя в Австралия, данни за доходите на Атанас Халачев от 1998 - 2000 г., оферта за заем на Атанас Халачев, извлечение от сметка по заем отпуснат размер на 139500 щ. д., но няма данни, че същия е предоставил сумата на Ангел Костадинов. Относно финансовото състояние на съпруга Ангел Костадинов е представен и договор за кредит от 27.05.2004 г. в размер на 136000 за покупка на недвижим имот - дворно място от 269 кв. м. с двуетажна сграда в гр. Бургас. Но по делото няма преки доказателства данни за действително отпуснат заем от Стана Халачева на Ангел Костадинов - нито като дати, нито като сума, още повече, че размера на твърдяната сума предполага писмен акт и нотариална заверка. Но всички тези доказателства са били съобразени от органите по приходите при провеждане на ревизията. Особеното в случая е друго - сумите, които се явяват спорни, макар двете инстанции на окръжния съд да не се занимават конкретно с тях, са тези, които самата Ваня Костадинова е давала като заем и заради тях е учредявала договорни ипотеки - това са сумите 11350 лв. и 35866 щ. д., дадени на 23.03.2004 г., сумата 22700 лв. - на 19.04.2004 г. и сумата 11350 лв. - на 20.04.2004 г. Тези налични средства към 2004 година не могат по никакъв начин да се свържат нито с нейните заеми, нито с тези на съпруга й Ангел Костадинов, нито с наличните в спестовната му книжка, представена по делото суми. В нея наличните суми са дадени към м. май 2004 година, а заемите от Ваня Костадинова са давани през месеците март и април 2004 година. Не може да се приеме, че заема, получен от Банка ДСК от 27.05.2004 година за Ангел Костадинов също покрива тези суми, тъй като не само, че е от дата след заемите на Ваня Костадинова, но и същия е с конкретно предназначение - покупка на имот от 269 кв. м. Предвид представените писмени доказателства, включително нотариалните актове за учредените ипотеки, се установява, че лицето действително е давало заеми, финансовото обезпечаване на които от нейна страна, при положение, че не е декларирала доходи, които да ги покрият като наличност, и сумите по тях, се явяват укрити доходи. Именно отчитайки тези суми и анализирайки останалите обстоятелства органите по приходите са й признали всички други твърдения, но за сумите по тези заеми правилно са приели, че лицето не е доказало финансова обезпеченост, която да дава възможност да бъдат отпуснати. Липсата на конкретизация по суми и периоди в съдебното решение и анализ на доказателствата, са довели до незаконосъобразни изводи на съда. На ответника, с оглед подадената касационна жалба и разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за тази инстанция и 200 лв. за първата инстанция, където е имало представител. Решението следва да бъде отменено и предвид разпоредбата на чл. 227 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение