Решение № 7232 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2021 г.

Решение № 7232 от 15.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2021 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД "Северна Морска" при Агенция "Митници", подадена чрез юрк. С., срещу Решение № 2371/18.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2581/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Решение с Рег. № 32-278280 от 24.09.2020 г. към митническа декларация MRN № 19BG002002Н0001450 от 04.01.2019 г., с което на "ВИПС ГРУП" ООД са установени за досъбиране по посочената декларация сумата от 2 752, 13 лв. мито и ДДС - 5 137, 31 лв. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, постановен е в противоречие със събраните по делото доказателства и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 г. Твърди се, че след извършен сравнителен анализ в митническата информационна система MIS3A, митническите органи са установили, че за стоки със същия код по ТАРИК са декларирани по-високи стойности, които съществено се различават от декларираните в конкретния случай, като същите се основават на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки. При отхвърляне на декларираната митническа стойност и определяне на нова такава, митническият орган правилно се е съобразил с Решение по дело С-291/15 на СЕС. По тези съображения се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден обжалвания митнически акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност касаторът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Ответникът - "Випс Груп" ООД, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС – Пловдив е законосъобразността на Решение с Рег. № 32-278280 от 24.09.2020 г. към митническа декларация MRN № 19BG002002Н0001450 от 04.01.2019 г., на директора на ТД - Северна морска при Агенция "Митници", с което на "Випс Груп" ООД са установени за досъбиране сумата от 2 752, 13 лв. мито и 5 137, 31 лв. - ДДС. За да достигне до извод за основателност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С митническа декларация с МРН 19BG002002Н0001450 от 04.01.2019 г. "Випс Груп" ООД е декларирало режим "допускане за свободно обращение" стоки, с произход Китай, общо 12 вида стоки, 1310 колета с общо бруто тегло 14931кг., в това число: стока № 6 (лист 37)- "долно бельо" – 19800 броя, с нето тегло 457, 700 кг., с тарифен код по КН (комбинирана номенклатура) 61082900, с декларирана митническа стойност (МС) в размер на 4 101, 76 лв., с декларирана цена 9, 02 лв. /кг.; стока № 11 (лист 35)- "кърпички х 50 бр. " – 250 комплекта, общо 12500 бр., с нето тегло 96, 5 кг., с код по КН 63071010, с декларирана МС в размер на 192, 82 лв., с декларирана цена 2 лв. /кг. Общата фактурна стойност на стоките по процесната МД е сумата от 13 979, 62 евро (EUR) или общо 27 341, 76 лв. при обменен курс за митнически цели от 1, 95583 лв. /EUR. Във връзка с извършена повторна проверка на процесната МД е прието за установено, че за стока № 6 "долно бельо -19800 броя", класирана в код по ТАРИК (TARIC ) 6108290000- 454, 70 кг. нето тегло, митническата стойност е 4 101, 76 лв., а декларираната цена е 0, 21 лв. /бр. или 9, 02 лв. /кг., докато справедливата цена за Европейския съюз (ЕС) за стоки с този код по ТАРИК е 43, 89 лв. /кг. За стока № 11 "кърпички х 50 броя – 250 комплекта, общо 12500 броя", класирана в код по ТАРИК 6307101000 - 96, 5 кг. нето тегло, митническата стойност е 192, 83 лв., а декларираната цена е 0, 02 лв. /брой или 2, 00 лв. /кг., докато справедливата цена за ЕС за стоки с този код по ТАРИК е 11, 25 лв. /кг. Съответно, декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС, митническа стойност за гореописаните стоки е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. За сравнение са използвани определените в § 1, т. 40 от ДР на ЗМ "справедливи цени"- оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. Съобразявайки данните от системата ТЕЗЕЙ митническият орган е определил нова митническа стойност на процесните стоки, прилагайки вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013 въз основа на договорната стойност на сходни стоки. По делото е прието заключение на ССЕ, според което е налице пълно съответствие между действително платената цена за внесените стоки по фактура №VG2018035 от 13.11.2018 г. и декларираната цена на стоките по МД MRN № 19BG002002H0001450 от 04.01.2019 г. В съдебното производство са приобщени митническа декларация МД от 24.08.2017 г. и МД от 07.07.2018 г. При горната фактическа установеност първоинстаницонният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че са налице различия в теглата на разглежданите стоки по процесната МД и стоките по двете МД, послужили за издаване на оспореното решение, поради което е приел, че стоките по процесната МД и стоките по двете сравнителни МД не представляват "сходни стоки" по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от ППМКС независимо от обстоятелството, че са деклариране с еднакви кодове по ТАРИК. Предвид гореизложеното, съдът е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки следва да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от МКС, като за такава се приеме договорната стойност на стоките, уговорена и платена между жалбоподателя и неговия доставчик, като незаконосъобразно с митническия акт същата е определена по правилата на чл. 140 вр. с чл. 141 от Регламента за прилагане, вр. с чл. 74 § 2 б. "б" от МК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. В случая обоснован е изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. "б. " от Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, параграф 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар основателни съмнения на митническите органи не са доказани. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS-3A/, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus на Joint Research Centre към Европейската комисия, не са достатъчни за обосноваване на т. нар основателни съмнения. За термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. Цитираното в касационната жалба и в оспорения митнически акт решение по дело С-291/15 на СЕС не променя горните изводи, тъй като само от ползваните статистически данни за количества и цени, не може да се извърши преценка дали се касае за сходни стоки и дали декларираната стойност е по-ниска в сравнение със сходни стоки, без за тях да се извърши съпоставка. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач през 2017 г. за стока № 6 и през 2018 г. за стока № 11, като процесният е извършен през 2019 г., не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б. " от Кодекса. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната от жалбоподателя митническа стойност. Митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70 от Кодекса, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща на плащане или платена стойност. В тази връзка следва да се посочи, че видно от заключението на приетата без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече – платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 600 лева. Не се споделя възражението за прекомерността му, предвид конкретната фактическа и правна сложност на казуса, осъществения обем процесуално представителство и конкретния материален интерес на правния спор. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,