Решение № 474 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2010 г.

Решение № 474 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Андрей Димитров Минчев и Зорница Николова Коевска, двамата от София, подадена чрез процесуалния им представител- адвокат Янко Вакрилов, против решение от 1.02.2010 г. постановено по адм. дело № 3908/1999 г. на СГС, Административно отделение, III-А-състав. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът на основание чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ отменил като незаконосъобразен мълчалив отказ на областен управител на Област София, по подадено от Пенка Николова Петрова, Зорница Николова Коевска и Андрей Димитров Минчев- № РД-97 00 48 41/11.11.1998 г., за обезщетяване за отчужден от праводателката им- Василка Стефанова Коевска по реда на ЗОЕГПНС - недвижим имот - 1/7 ид. част от къща в гр. София, ул. "11 август" № 7, състояща се от три етажа: партерен етаж с четири стаи и кухня, първи и втори надпартерни етажи с по четири стаи и кухня, заедно със съответните ид. части от мястото и сградата; като сградата е построена на 147,80 кв. м., а дворното място е 151,80 кв. м. и признал право на обезщетяване на жалбоподателите върху соченият по горе размер, до обема на наследствените им права; определил начина на обезщетяване с жилищни компесаторни записи и отхвърлил жалбата в останалата им част. Касаторите обжалват изцяло решението. Твърдят, че следва да бъде отменено и в уважената част, доколкото към момента на постановяването му, страна в производството е била починала, а наследниците й не са конституирани. За отхвърлената част твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно, в разрез със събраните по делото доказателства. Желаят обезсилване изцяло на решението, връщане на делото за конституиране наследниците на Пенка Николова Петрова и ново произнасяне. Участващия в производството прокурор от Върховна административна прокуратура мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е неоснователна. Ирелевантно за спора е, че преди произнасяне на първоинстанционното решение -жалбоподателката Петрова е била починала и наследниците й не са конституирани- същите са конституирани в настоящото производство, а спорът е разрешаван с релевантните факти към момента на постановяване на искането и мълчаливия отказ по него. Що се касае до обемът на признатите и възстановени от съда права. Тук съда не е съобразил в достатъчна степен събраните в процеса доказателства, не е изходил от самото искане, отправено до административния орган и жалбата срещу мълчаливия отказ, като по този начин е постановил решение при "свръх петитум". Отправената от Пенка Николова Петрова, Зорница Николова Петрова, Зорница Николова Коевска и Андрей Тодоров Минчев за обезщетение по ЗОСОИ "молба -искане"/ вх. № РД 97-00-4841/11.11.1998 г., лист 5 от първоинстанционното дело/- е за апартамент - находящ се в София, улица "11-ти август" № 7 представляващ партерен етаж с четири стаи и кухня, заедно с таванско помещение и мазе, заедно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от дворното място. В жалбата до съда от 18.11.1999 г., отново се сочи, че искането е за обезщетяване за одържавено жилище- партерния апартамент от сградата на улица "11-ти август" № 7. Съдът, с решението си -признава права над заявените- 1/7 идеална част от къща в София, на соченият адрес, но не само по отношение на партерния етаж и съответните идеални части от сградата и дворното място, но и от първи и втори над партерни етажи. Следователно, признавайки право на обезщетяване на жалбоподателите и по отношение на първи и втори над партерни етажи, съдът се е произнесъл свръх петитум и решението в тази част, като недопустимо, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, следва да бъде обезсилено, а производството - да се прекрати Жалбата на касаторите, срещу решението с което им е признато поисканото право на обезщетяване до 1/7 идеални части от партерния етаж на процесната сграда, съответните идеални части от мястото и сградата- като недопустима, поради липса на правен интерес- следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част- прекратено. Допустима, но неоснователна е жалбата на касаторите срещу решението в отхвърлената му част. Посочено бе- предмета на делото е очертан в отправеното искане до административния орган за обезщетение по ЗОСОИ -от наследниците на Василка Стефанова Коевска, Васил Николов Коевски и Анна Димитрова Аллахверджиева- за одържавен имот- апартамент - находящ се в София, улица "11-ти август" № 7 представляващ партерен етаж с четири стаи и кухня, заедно с таванско помещение и мазе, заедно със съответните идеални части от общите части на жилищната сграда и от дворното място. Въз основа на събраните в процеса доказателства, съдът правилно е стигнал до извода, че жалбата е основателна до 1/7 идеални части от имота, одържавени от наследодателят- Василка Стефанова Коевска, за което същите не са обезщетени. Правилно, въз основа на личното изявление на Анна Аллахверджиева, в завещанието й, че собствената й 1/7 идеална част от сградата е реституирана и собствеността е възстановена със "заповед № 7 на Столична голяма община на 9.03.1993 г.", поради което именно възстановяването на собствеността е пречка за обезщетяване. Правилно, съдът съпоставяйки датите- е приел, че щом наследодателят на жалбоподателите Васил Николов Коевски е починал през 1945 г., т. е. преди одържавяването на имота, то за наследниците му, само на това основание, не възниква право на обезщетяване. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,