Решение № 14428 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2012 г.

Решение № 14428 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2563/2012 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Събка Георгиева Панева, от с. Калояновец, обл. Стара Загора, чрез адв. Ивайло Ценкулов от АК - Плевен, с адрес гр. Плевен, ул. "Бъкстон" № 5, офис 30, против решение № 657 от 25.11.2011 г. по адм. дело № 369/2010 г. на Административен съд - Плевен. В касационната жалба релевира оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Не сочи конкретни касационни нарушения, но от изложеното в обстоятелствената част на жалбата е видно, че се поддържа нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Касационният жалбоподател - Събка Георгиева Панева, редовно призована, явява се лично и с процесуалния си представител адв. Ценкулов от АК - Плевен. Ответникът - Община Червен бряг, гр. Червен бряг, обл. Плевен, чрез представител юрисконсулт Петков, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, като излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Плевен отхвърлил предявения от Събка Георгиева Панева иск против Община Червен бряг за обезщетение за причинени неимуществени впредив размер на 50000 лв., състоящи се във влошаване на здравословното й състояние, произтичащи от незаконосъобразно бездействие от страна на общинската администрация за периода от 13.05.2005 г. до момента на подаването на иска, а именно до 15.10.2007 г. Съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за недоказан и неоснователен, като е развил съображения, че ищецът, в чиято тежест е да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди. Решението на съда е постановено в съответствие с приложимия материален закон, регламентиращ фактическия състав на обективната отговорност на общината - чл. 1 от ЗОДОВ за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. Фактическото основание на иска се основа е бездействие на общината, в лицето на общинската администрация и отделни длъжностни лица, във връзка с неизпращане до Президента на Република България, на преписката на ищцата по молбата й за опрощавате на здравноосигурителни вноски, както и неотпускането на парични помощи, от което е последвало влошаване на здравословното й състояние поради отказ на здравните заведения да й оказват медицинска помощ. В резултат на това, ищцата е изтърпяла болки, страдания и тревоги, които е определила като претърпени неимуществени вреди за които претендира и обезвреда в размер на 50000 лв. За да отхвърли претенцията като неоснователна, административният съд обосновано е приел, че местната администрация е предприела дължимите действия по молбата за опрощаване на здравноосигурителните вноски на ищцата, а причинените болки и страдания не са в причинна връзка с твърдяното бездействие. Доказателствата по делото сочат, че за периода 13.03.2005 г. до 15.10.2007 г. Панева е била лекувана 14 пъти в различни болнични заведения, включително и в специализирани клиники. Същата е получавала медицински грижи и са й осигурявани лекарства и лечение в обем, който се предоставя на здравноосигурените лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Законосъобразен е извода, че не са налице неоснователни бездействия, от които да са настъпили претендираните вреди, поради което не е дължимо и обезщетение. Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест да докаже характера и вида на вредите, които твърди, че е претърпял, както и техния размер. Липсват основания за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Твърдението, че такива са налице, не е достатъчно в производството по чл. 203, ал. 1 АПК. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,