Решение № 6050 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2017 г.

Решение № 6050 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1702/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. М. от гр. Б. срещу решение № 1476 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 320/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/8286 от 30.09.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, определящ публично държавно вземане в размер на 14 795.69 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2009 и 2010 г. Касаторката твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Редовно призована за съдебно заседание, В. А. М. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, заместник - изпълнителният директор на ДФЗ - РА, редовно призован, не се явява, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по смисъла на чл. 210 от АПК страна и в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По жалба на В. М. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/8286/30.09.2014 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" е образувано адм. д. № 844/2014 г. по описа на АС- Б., приключило с решение № 471 от 06.04.2015 г., с което атакуваният АУПДВ е обявен за нищожен като постановен от некомпетентен административен орган. Производството по адм. д. № 320/2016 г. по описа на АС- Б. е образувано, след като с Решение № 6481/01.06.2016 г. по адм. д. № 7899/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение решението по адм. д. № 844/2014 по описа на БАС е отменено като неправилно, а делото- върнато на друг състав на административния съд за ново произнасяне по законосъобразността на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане на всички основания по чл. 146 от АПК. С обжалваното решение № 1476 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 320/2016 г. Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на В. А. М. срещу АУПДВ № 01-6500/8286 от 30.09.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, определящ публично държавно вземане в размер на 14 795.69 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампания 2009 и 2010 г. За да постанови този резултат, административният съд е изяснил релевантните за спора факти и е установил, че жалбоподателката В. А. М. в качеството си на земеделски производител е кандидатствала и е била одобрена за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" през кампания 2009 и 2010 г. На същата по заявлението й за кампания 2009 г. е била заплатена сумата от 7 950.86 лв., а по заявлението й за кампания 2010 г. - сумата 6844.83 лв. При извършване на административни проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за спазване на агроекологичния ангажимент било установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през текущата година спрямо одобрените за участие по направление " Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" е 86,09 %. Предвид това обстоятелство е отпочнато производство за прекратяване на агроекологичен ангажимент, за което В. М. е уведомена надлежно/ Писмо изх. № 01-6500/107 от 04.01.2013 г., ведно с приложение № 1 към него, в което е посочен процентът на припокриване на заявените парцели с референтните такива и начинът на изчисляването му./ Издадено е Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/8286 от 14.08.2013 г. Страните не спорят, че този административен акт не е обжалван нито по административен, нито по съдебен ред и е влязъл в сила на 07.10.2013 г., видно от приобщеното доказателство по адм. д. № 844/2014 г. по описа на АС- Б., отразено и в протокола от с. з. на 11.03.2015 г. След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, административният орган е предприел действия по провеждане на производство по събиране на суми, чието възстановяване земеделският производител в този случай дължи. Издаден е оспореният АУПДВ, в който като фактическо основание за постановяването му административният орган се е позовал на установеното с Уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214"АЕП" за кампания 2011 г. изх. № 01-6500-8286/14.08.2013 г. При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Преди издаване на АУПДВ В. М. е била уведомена за откриване на административното производство по издаването му по смисъла на чл. 26 от АПК, видно от писмо от 10.07.2014 г., с което на М. е съобщена възможността за отправяне на възражение срещу постановяване на акта. М. е подала такова възражение, което е разгледано от административния орган преди издаване на АУПДВ, но е оставено без уважение. При постановяване на акта са обсъдени всички представени доказателства, посочени са относимите правни норми, АУПДВ е надлежно мотивиран и съдържа всички изискуеми по закон реквизити. Правилно са изчислени и дължимите суми, установени по основание и размер на база влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП". Съдът е приел за неотносими към предмета на настоящото производство доказателствените искания на жалбоподателката за назначаване на съдебно -техническа експертиза за установяване процента на припокриване на заявените с референтните парцели и др., доколкото тези доказателства според съда касаят оспорването на уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент. По горните съображения АС- Б. е отхвърлил жалбата на В. М. срещу АУПДВ № 01-6500/8286 от 30.09.2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че административният съд правилно е анализирал фактите по делото и въз основа на тях е извел обоснован извод за неоснователност на жалбата, съответно - за законосъобразност на атакувания с нея административен акт. Решението на АС - Б. е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. По делото безспорно е установено, че с Уведомително писмо с изх. № 01-6500/8286 от 14.08.2013 г на заместник изпълнителния директор на ДФЗ агроекологичният ангажимент на жалбоподателката по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., е прекратен поради намаляване на първоначално одобрената за подпомагане площ с повече от 10 %, т. е. - по-малко от изискуемите по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Актът е бил съобщен на В. М. чрез П. К. на 23.09.2013 г., видно от разписка на Стар пост и писмо от управителя на Стар пост / л. 179 по делото на АС- Б./- обстоятелство, което не се оспорва нито от М., видно от съдържанието на нейно възражение /л. 32/, както и от поведението на процесуалния й представител в с. з. на 11.03.2015 г. Жалбоподателката нито твърди, нито доказва, че това уведомително писмо е било обжалвано от нея, поради което като неоспорено същото е влязло в сила на 07.10.2013 г. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че влезлият в сила акт /Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент/ е достатъчна предпоставка за търсене на изплатените на В. А. М. суми във връзка с ангажимента й по мярка 214 за календарните 2009 и 2010 г. Обосновано съдът е заключил, че в конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания", агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а", т. 2, 3 и 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а според чл. 24, ал. 2 от същата наредба Одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата ДФ"Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2 от същата наредба. Административния съд правилно е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. съгласно който подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент. Предмет на това производство е публичното държавно вземане, което се изразява в 100% от сумата, която е платена по мярка АЕП. Направените от жалбоподателката искания за събиране на доказателства в първоинстанционното съдебно производство, както и изложените в тази връзка оплаквания за порок на съдебното решение поради несъбирането им, изложени в касационната жалба, касаят твърдения на М. за обработване на площи в рамките на допустимите 90 % от първоначално заявените, т. е. липса на фактически основания за прекратяване на агроекологичния ангажимент при условията на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Тези твърдения и доказателства са ирелевантни за това производство, доколкото са преклудирани с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичния ангажимент. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати и останалите, твърдени от касатора пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение