Решение № 11820 от 4.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5466/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Електроразпределение Юг ЕАД- гр.Пловдив против решение 2220 от 04.04.2024 г., постановено по адм. дело 452/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение Ж-900/25.10.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалноправните разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ,вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР с произтичащите от това законни последици или, евентуално, да върне делото за ново произнасяне от друг състав на административния съд.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Електроразпределение Юг ЕАД-гр.Пловдив, се представлява от юриск. Стоянова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в жалбата и устно в хода по същество. Претендира разноски.

Ответникът,Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Бельова, която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, Макс Лифт ЕООД гр.Пазарджик, редовно призован, се представлява от адв. Горанов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

АССГ е сезиран с жалба на Електроразпределение ЮгЕАД- гр.Пловдив / ЕРП Юг/ срещу Решение Ж-900/25.10.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ , с което по жалба на Макс Лифт ЕООД- гр.Пазарджик срещу ЕРП Юг и на основание чл.22, ал.1 , ал.5 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл.147, ал.2 от Наредба 3 Комисията е дала на Електроразпределение Юг ЕАД следните задължителни указания:

1. В 7-дневен срок от получаване на решението да оттегли претенцията си към Макс ЛифтЕООД за промяна на Договор за присъединяване 4482623/26.04.2022г. във връзка с увеличаване на цената за присъединяване.

1. В 7-дневен срок след изпълнение на указанията по т.1 да предостави на Комисията доказателство за изпълнението им.

С обжалваното съдебно решение жалбата на ЕРП Юг срещу решение Ж-900/25.10.2023 г. на КЕВР е отхвърлена и жалбоподателят е осъден да заплати на КЕВР и Макс ЛифтЕООД направените по делото разноски .

За да стигне до този резултат, АССГ, след анализ на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел от фактическа страна , че между ЕРП Юг и Макс ЛифтЕООД е сключен договор 4482623 от 26.04.2022г.за присъединяване на обект на потребител - вилна сграда в м. Еньов камък,гр.Батак към електроразпределителната мрежа . Съгласно чл.2 от този договор присъединяването на обекта ще се извърши чрез присъединяване към съществуваща КРШ пред ПИ 02837.6.305, захранен от БКТП Камелия, извод СрНМрамор, подстанция Велинград. Съгласно чл.6 от същия договор цената за присъединяване се определя по индивидуален проект и възлиза на 8487,73 лв, като в т.6.2. от договора изрично е посочено, че това е общата дължима цена за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Тази цена е платена от дружеството на ЕРП Юг по фактура от 03.05.2022г., от който момент започва да тече предвидения в договора 18 месечен срок за извършване на присъединяването към ел.мрежата. ЕРП Юг е стартирало изпълнение на задълженията си по договора, но с писмо от 24.11.2022г. е уведомило дружеството-собственик на подлежащия на присъединяване обект, че намира сключения между тях договор за присъединяване за частично недействителен по отношение уговорената цена и предлага подписването на анекс с нова крайна цена за услугата : 19 307,88 лв. Именно във връзка с несъгласието на Макс ЛифтЕООД с новопредложената цена е отпочнато производството пред КЕВР, завършило с обжалвания пред АССГ административен акт.

Административният съд е приел законосъобразност на постановеното от КЕВР решение.

Според съда административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл.22, ал.1, т.2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на решението на КЕВР поради произнасяне извън материалната му компетентност. Заключил е, че произнасянето на КЕВР е във връзка с осъществявания от Комисията контрол върху упражняване правата и задълженията по лицензията на ЕРП Юг във връзка с присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа. Съдът е приел за законосъобразни изводите на КЕВР за това, че при наличие на сключен договор за присъединяване дали уговорената клауза за цената е частично недействителна или не, съответно влече ли нищожност на целия договор или не, е от компетентността на гражданския съд, а съгласно разпоредбата на чл.9а от ЗЗД едностранно изменение на клаузите на писмен договор е недопустимо и не произвежда правни последици. АССГ е приел, че с диспозитива на административния акт административният орган не изземва компетентността на гражданския съд, а упражнява свои правомощия, предоставени му с разпоредбата на чл.76 от Закона за енергетиката.

АССГ е стигнал до решаващия извод за съответствие на решението на КЕВР на материалноправните разпоредби и целта на закона. Анализирайки приложимите разпоредби на чл.117 от ЗЕ, чл.22, ал.1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи / понастоящем отменена, но действала към датата на сключване на договора за присъединяване/ и Наредба 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, съдът е заключил, че сключеният между дружеството потребител и ЕРП Юг договор за присъединяване отговаря изцяло на приложимите материалноправни разпоредби, като уговорената в него цена на присъединяване съдържа само постоянна компонента и съответства на разпоредбата на чл.33 от Наредба 1.

По горните съображения АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроразпределение ЮгЕАД срещу решението на КЕВР.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е решаващият извод на АССГ за законосъобразност на административния акт поради липса на което и да било от предвидените в чл.146 от АПК основания за отмяната му. Съдебното решение не страда от нито един от пороците по чл.209,т.3 от АПК. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и е обосновано.

Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт поради неуважаване на възраженията на ЕРП Юг за недопустимост на образуваното пред КЕВР административно производство, съответно неуважаване на доводите му за нищожност на административния акт поради произнасянето на регулаторния орган по недопустима жалба и извън материалната му компетентност.

Твърденията на ЕРП Юг за това, че, въпреки обстоятелството,че Макс лифтЕООД не е подписал анекса към договора за увеличаване цената на присъединяване, разпределителното дружество продължава действията си по свързване на вилната сграда към електроразпределителната мрежа и по същество изпълнява договорните си задължения, остават недоказани, въпреки,че съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК именно върху ЕРП Юг лежи доказателствената тежест за установяване на тези положителни факти. Предвид гореизложеното неоснователно е твърдението на касатора за липса на правен интерес за Макс ЛифтЕООД да сезира КЕВР.

Не могат да бъдат споделени и доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт поради неправилната преценка от страна на АССГ, че решението на КЕВР не е нищожно като постановено извън материалната компетентност на административния орган. В тази връзка съдът споделя изцяло развитите от АССГ мотиви за постановяване на административния акт в рамките на предоставената на КЕВР от закона материална компетентност по чл.22, ал.1 от ЗЕ и най-вече по чл.76, ал.4, т.8 от ЗЕ в конкретния случай Комисията осъществява текущ контрол за съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, като извършва проверка на основателността на сигнали срещу енергийни предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ по отношение съответствието на решението на КЕВР на материалноправните разпоредби и целта на закона , не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт при упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Поради гореизложеното касационната жалба е неоснователна , а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация съдебни разноски. Електроразпределение ЮгЕАД гр. Пловдив следва да бъде осъдено да за плати на КЕВР съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение, а на Макс ЛифтЕООД- гр. Пазарджик следва да заплати сумата от 1250 /хиляда двеста и петдесет / лв с оглед своевременно направеното и основателно възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение