Решение № 5941 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.
ВАСОсмо отделение06.06.2023 г.докладчик Таня Комсалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1592/16.09.2022 г., постановено по адм.дело 2317/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Еф Ти Моторспортс ООД, [ЕИК], гр. Пловдив, [улица],[адрес], разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева за касационна съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА Членове: /п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на началник на отдел Оперативни дейности Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, подадена чрез юрк. Ангелиева, против Решение 1592/16.09.2022 г., постановено по адм.дело 2317/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-284-0017159 от 23.07.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че административният орган е изложил мотиви относно продължителността на срока, изцяло спазвайки принципа на съразмерност. Твърди се, че е било налице авансово плащане. Развива подробни съображения в тази насока. Счита, че ако съдебният състав не е съгласен с органа относно срока, е разполагал с възможност да измени ЗПАМ, като намали срока на запечатване. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Еф Ти Моторспортс ООД, чрез процесуален представител адв.Кишкова, депозира писмен отговор по касационната жалба, като оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и представя доказателства за понасянето им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на ЗПАМ ФК-284-0017159 от 23.07.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП, с която на Еф Ти Моторспортс ООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ запечатване на търговски обект автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, [жк], стопанисван от Еф Ти Моторспортс ООД, за срок от четиринадесет дни и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до него. Съдът е установил, че е била извършена оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП, ГДФК, Дирекция ОД , на търговски обект автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, [жк], стопанисван от Еф Ти Моторспортс ООД във връзка с постъпил в НАП сигнал. Във връзка с установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в сигнала, е разкрита самоличността на сигналоподателя и същият е представил собственоръчно подписана декларация, в която декларира, че на 02.02.2021 г. е закарал за ремонт лек автомобил АУДИ АЗ с регистрационен номер [рег. номер]. За отстраняване на повредата управителят на сервиза е поискал 1000 лв. капаро, заплатено на момента, а остатъкът от сумата в размер на 1244 лв. е платен на 24.02.2021 г., за които суми не са издадени касови бележки. Сигналоподателят е представил и документ, в който е отразено името, адресът и телефонът на проверяваното дружество, описание на извършената ремонтна дейност, вложените части и труд със съответните цени, както и датата на извършеното плащане на капарото - 1000 лв., за която сума не е издадена фискална касова бележка. Констатирано е, че в търговския обект има регистрирано ФУ с марка Datecs DP 150, регистрирано в НАП с 4088298 на 18.03.2019 г., с идентификационен номер /ИН/ на ФУ DT757353 и ИН на фискалната памет /ФП/- 02757353. Разпечатана е контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дати 02.02.2021 г. и 24.02.2021 г., видно от които за тези дати няма отразени чрез наличното ФУ суми от 1000 лв. на 02.02.2021 г. и 1244 лв. на 24.02.2021 г., нито има издадени касови бележки от кочан, съгласно изискванията на Наредба Н- 18 на МФ. За така установените факти и обстоятелства са съставени Протоколи за извършена проверка cep. АА 0014915/12.05.2021 г., 0017153/09.06.2021 г. и 0017159/12.07.2021 г. Според административния съд оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа определените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. АС-Пловдив е приел, че липсват доказателства, от които да следва изводът, че на 02.02.2021 г. при извършено плащане - капаро в размер на 1000 лева от клиент на търговеца, последният, като лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, не е издал фискална касова бележка от въведеното и монтирано ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП. Също така е достигнал до извод, че процесната заповед не отговаря на изискванията за мотивиране досежно определения срок на ПАМ. Приел е, че ЗПАМ е издадена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила от гледна точка на мотивиране, в отклонение от целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност и истинност по чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от АПК, поради което я е отменил. Съобразявайки задължението си по чл. 218 ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него . Както нееднократно се посочва в съдебната практика обаче при упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт, а не посоченото в касационната жалба намаляване на срока на запечатване. Правилен е изводът на съда, че липсват доказателства, от които да следва изводът, че на 02.02.2021 г. при извършено плащане - капаро в размер на 1000 лева от клиент на търговеца, последният, като лице по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, не е издал фискална касова бележка от въведеното и монтирано ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП. В оспорения административен акт е описано нарушение, но тежестта да докаже посоченото нарушение пада върху административния орган. Касаторът е следвало да установи по категоричен и несъмнен начин извършването на услуга, заплащането на която не е било законосъобразно документирано, което в конкретния случай не е доказано. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд и че заповедта не съдържа конкретни, съобразени с конкретиката на казуса, мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Или като е приел, че срокът от 14 дни е необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Следва да се посочи, че съдебната практика на съставите на ВАС, изразена например в Решение 9560 от 23.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2219/2021 г., VIII о., Решение 9544 от 21.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 2679/2021 г., VIII о., Решение 8627 от 15.07.2021 г. на ВАС по адм. д. 1695/2021 г., VIII о., Решение 10412 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 3782/2021 г., I о., Решение 10393 от 13.10.2021 г. на ВАС по адм. д. 11248/2020 г., I о. и др., ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 от ЗАНН, като условие за законосъобразността й. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените в производството пред ВАС разноски, под формата на изплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лева, които НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на Еф Ти Моторспортс ООД. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е съобразено с чл.8, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,