Решение № 267 от 27.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 228/2009 г.

Решение № 267 от 27.05.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 228/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на военно-окръжния прокурор на Военно-окръжна прокуратура-Варна на основание чл. 420, ал. 1 пр.първо от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 57/09.04.1997 г., постановена по н.о.х.д. № 57/1997 г. от Военен съд - Варна, която се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от прокурора от Военна прокуратура-Варна, по компетентност. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. Х. М. от Велики Преслав, в момента в затвора - Враца лично и чрез процесуалния си представител, служебния му защитник адв. В. Вангелова от САК моли искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на военно-окръжния прокурор е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1, пр. последно от НПК срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. първо от НПК, като с него се иска утежняване положението на осъдения. Разглеждайки го по същество, ВКС приема искането за неоснователно по следните съображения: С присъда № 57/09.04.1997 г. по н.о.х.д. № 57/1997 г. на Военен съд-Варна подсъдимият гр.л. М. Х. М., ЕГН **********, е признат за виновен в извършването на 03.08.1995 г. в с. К. и землището на с. Л., област Разград, в съучастие с други лица, на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 4 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 22.04.1997 г. Чрез разследване по досъдебно производство № 502/2008 г. по описа на РПУ-Кърджали се е установило, че преди това му осъждане, М. Х. М. през периода от 14.06.1993 г. до 09.09.1994 г. в Кърджали умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официални документи - два броя паспорти, издадени от МВР-Кърджали на името на Я. А. Й., като е представил своя снимка, съставени по установения ред въз основа на негово заявление като частно лице, съставляващо престъпление по чл. 314 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е изтекла абсолютната давност за наказателното му преследване и производството е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. Установени са и данни за други три осъждания на М. Х. М. под самоличността на Я. А. Й. чрез използване на така издадените му документи за самоличност с това име, а именно по н.о.х.д. № 81/95 г.и н.о.х.д. № 88/95 г. на Районен съд-Асеновград и по н.о.х.д. № 220/96 г. на Районен съд-Кърджали, които обстоятелства не са били известни на разследващите органи и на военния прокурор, както и на съда при постановяване на съдебния акт по н.о.х.д. № 57/97 г. на Военен съд-Варна и които са били пречка за постановяване на условна присъда, а вносителят счита, че те ще доведат и до промяна на правната квалификация на деянието, предмет на обвинението по последното дело. Въз основа на това разследване военно-окръжният прокурор на ВОП-Варна счита, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за решаване на делото и прави искането си за отмяна на присъдата на Варненския военен съд и възобновяване на наказателното дело с връщането му за ново разглеждане на прокурора от ВОП-Варна. Вносителят сочи, че към настоящия момент не е изтекла давността за ангажиране наказателната отговорност на осъдения М. както по първоначалното му обвинение, така и по евентуално промененото в бъдеще с оглед миналите му осъждания. Така установеното при разследването сочи, че по посочените три предхождащи осъждането на М. Х. М. от Преслав по н.о.х.д. № 57/97 г. на Военен съд-Варна наказателни дела на РС-Асеновград и РС-Кърджали неправилно е било осъдено лицето Я. А. Й., чиято самоличност е била ползвана от М. До отмяната на тези осъждания на Я. Й. и осъждането на М. М. като автор на същите последният не следва да се счита за осъждан за тези престъпления и това не може да повлияе на правната квалификация на деянието, предмет на присъдата на Варненския военен съд. Това е така, защото разкриването на автора на престъпно деяние и наказването му може да стане само по установения в НПК ред, т. е. с влязла в сила осъдителна присъда. Отмяната на присъдите на името на Я. А. Й., доколкото е в интерес на това лице (ако то наистина съществува и към настоящия момент), не е обвързано със срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. От друга страна, признаването на М. М. за автор на тези други три деяния и осъждане под истинската му самоличност ще е ново обстоятелство, което би позволило военно-окръжният прокурор да използва правомощията си по чл. 420, ал. 1 от НПК да поиска възобновяване на наказателно дело № 57/97 г. на Военен съд-Варна, в който смисъл е и разглежданото искане, което към настоящия момент обаче се явява преждевременно направено и следва да бъде оставено без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение