Решение № 4847 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2011 г.

Решение № 4847 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8348/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 876/19.05.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 453/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 260900433/02.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 729/29.10.2009 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно се е произнесъл по съществото на спора, като е приел, че жалбата е подадена в срок и е допустима. За да отмени РА като незаконосъобразен, съдът се е позовал на представени едва в хода на съдебното производство частни документи, които са без достоверна дата. Според мотивите на обжалваното решение, неправилно е поставен знак на равенство между плащане и писмено потвърждаване, регламентирано в чл. 45 от ППЗДДС. Претендира се обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, евентуално - отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА и да се присъдят направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ТЕК. ИНТ. ТРАНСПОРТ" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Баба Вида" № 5 /съдебен адрес: гр. Хасково, ул. "Христо Ботев" № 1 /не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 260900433/02.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 729/29.10.209 г. на и. д. директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество за периода 27.02.08 г. - 28.02.09 г. е начислен ДДС в общ размер 51743.34 лв. и лихва в размер на 6765.82 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за извършени облагаеми доставки. За да приеме, че жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, съдът е обсъдил приложеното на л. 19 от делото известие за доставяне на съобщението за решение на директора на дирекция "ОУИ" № 729/29.10.09 г., като правилно е приел, че от същото не се установява на кого е връчено препоръчаното писмо - лично на управителя и представляващ дружеството Реис Юксел или на упълномощено лице. С оглед на приетото писмено доказателство - извлечение от опис обр. 242, в който е вписано името на Р. Юксел, е назначена съдебно-графологична експертиза, от която се установява, че подписът в известието и в извлечението от опис 242 не е на посоченото лице. Освен това, по реда на чл. 28, ал. 4 от ДОПК, поради отсъствие от адреса за кореспонденция, представляващият дружеството е упълномощил лице, на което да се връчват съобщения и актове в хода на ревизията. Пълномощникът с молба от 19.05.09 г. /л. 118 от делото/ е уведомил ТД на НАП - Хасково за това и е посочил адрес, на който да му бъдат връчвани всички съобщения и документи. Въпреки това, съобщението за решението не е изпратено на ревизираното дружество чрез упълномощеното лице и на посочения от него адрес. С оглед на изложеното и предвид изричното потвърждаване на РА, правилно съдът е приел, че жалбата е подадена в срок и е допустима. От фактическа страна по делото е установено, че по фактури, издадени от ревизираното дружество на две австрийски дружества - LSC LOGISTIK SERVICE CARGO /две фактури/ и DBM INT. TRANSPORT GMBH /останалите/с предмет международен транспорт на товари с точно посочване на местата на товарене и местата на разтоварване не е начислен ДДС. Органът по приходите е приел, че за установяване на отправната точка на приемане на стоката и мястото на доставянето й ревизираното дружество не е представило в хода на ревизията международни товарителници /CMR/. Тъй като не са представени посочените доказателства, както и командировъчни заповеди за шофьорите и пътни листове, не се доказват предпоставките на чл. 22, ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС. Съдът е обсъдил представените в хода на съдебното производство международни товарителници /CMR/ към фактурите и основното и допълнително заключения на вещото лице по назначената ССЕ и е направил законосъобразен извод за това, че транспортът нито е започнал, нито е завършил на територията на Р. България, а е осъществен на територията на други държави - членки на Общността. Поради това, след обстойно обсъждане на нормите на чл. 22 от ЗДДС, чл. 8 и чл. 12 от същия закон, е приел, че не са осъществени облагаеми доставки на територията на страната, поради което ДДС по фактурите незаконосъобразно е начислен. В хода на ревизията безспорно е установено, че австрийските дружества - получатели по доставките са регистрирани за целите на ДДС лица на територията на държава - членка на Общността. От представените банкови извлечения и допълнителното заключение на ССЕ се установяват и плащанията по фактурите. Извлеченията от банковата сметка на ревизираното-дружество са представени с жалбата по административен ред. Така постановеното решение е правилно. Безспорно по делото е установено, че процесните превози са извършвани на територията на Австрия, Белгия, Холандия, Германия, Англия и Италия. В представените CMR като основен превозвач е посочено австрийското дружество DBM INT. TRANSPORT GMBH, а като негов подизпълнител- българското дружество - "ТЕК. ИНТ. ТРАНСПОРТ" ЕООД с автомобил негова собственост, видно от представеното свидетелство за регистрация. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и ал. 4 ЗДДС /редакция ДВ, бр. 108/07 г./, приложима към процесните периоди от време, не е налице доставка на транспортни услуги с място на изпълнение на територията страната. Не се касае и за международен транспорт по смисъла на чл. 30 от закона, като облагаема доставка с нулева ставка. Поради това, не е налице облагаема доставка на услуга по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Няма законова забрана за представяне на писмени доказателства от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство по обжалване на РА. Именно поради това, разноските по делото на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК са възложени на жалбоподателя. Обстоятелството, че транспортните услуги не са осъществявани на територията на страната, а като подизпълнител на австрийско дружество, посочено в международните товарителници като основен превозвач, обяснява непредставянето на същите още в хода на ревизията. Плащанията по банков път по банковата сметка на ревизираното дружество от страна на получателите по фактурите са факт, който правилно е съобразен от съда при обсъждането на представените CMR и фактурите, доколкото допълнителното заключение на ССЕ установява съпоставимост в данните от изброените документи. В случая не се касае за вътрешнообщностна доставка на стоки от територията на страната до територията на друга държава-членка по смисъла на чл. 7 от закона, за да се прилагат разпоредбите на чл. 45 от правилника за прилагането му. Правилно е прието също така в мотивите на обжалваното решение, че представените доказателства са достатъчни, за да установят обстоятелствата, посочени във фактурите и липсата на командировъчни заповеди за шофьорите не е основание за други, различни от тези изводи. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не заявява претенция за присъждане на разноски. В касационното производство касаторът не е представляван от юрисконсулт и на същия по реда на чл. 161, ал. 3 от ДОПК не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение