Решение № 3978 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2019 г.

Решение № 3978 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13494/2019 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пловдив срещу решение № 1755 от 11.09.2019 г. по адм. дело № 1117/2019 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-91/02.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 2140-15-79 от 04.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Я. Я. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, преписката е върната на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вх. № 2113-15-5039/03.10.2018 г., подадено от Я. Я., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнителна молба се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Я. Я. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд-Пловдив е отменил решение № 2153-15-91/02.04.2019 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 2140-15-79 от 04.02.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Я. Я. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, върнал е преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пловдив за ново произнасяне по заявлението на Я. Я. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вх. № 2113-15-5039/03.10.2018 г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода 20.09.1971 г. -26.09.1973 г. следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с положената от Я. в периода 20.09.1971 г. -26.09.1973 г. наборна военна служба. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 22.09.1970 г. до 14.07.1972 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение – решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от 17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г; решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 9471/17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г. Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,