Решение № 343 от 04.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 367/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъда №15 от 11.02.2026 г., постановена по ВНОХД №20251100606842/2025 г. по описа на Софийски градски съд. С присъда №417 от 08.07.2025 г., постановена по НОХД № 20251110201558/2025 г. по описа на Софийски районен съд подсъдимата Ю. В. С. е призната за виновна в това, че на 05.07.2023 г., около 15:20 часа в [населено място], по [улица]управлявала моторно превозно средство лек автомобил „Рено К.“ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотично вещество- кокаин, установено по надлежен ред, като на основание чл.343б, ал.3 НК и чл.54 НК са й наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година, като изпълнението му е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година и шест месеца и „глоба“ в размер на 500 лева. С присъдата на основание чл.59, ал.4 НК от наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ е приспаднат срока, през който подсъдимата С. е била лишена от това право по административен ред. С присъдата на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимата е била осъдена да заплати разноски по водене на делото в размер на 747, 90 лева- по сметка на СДВР и 220 лева- по сметка на Софийски районен съд. С атакуваната въззивна присъда първоинстанционния съдебен акт е изцяло отменен, като подсъдимата С. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 НК. В касационния протест са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Протестът съдържа оплаквания, че въззивният съд е допуснал нарушения на чл.14 и чл.107, ал. 5 НПК като е изградил вътрешното си убеждение по фактите въз основа на погрешен доказателствен анализ. Прокурорът поддържа, че неправилно са ценени заключението на изготвената съдебна химико- токсилогична експертиза и не са правилно интерпретирани разясненията на експерта, като съдът не е отчел, че употребата на наркотичното вещество кокаин е доказана чрез откритите в кръвта на подсъдимата метаболити. Моли да бъде отчетено това, че вещите лица са категорични, че именно това високорисково наркотично вещество е било употребено от С. в 24 часов срок преди да бъде взета кръвната проба. С протеста представителят на държавното обвинение оспорва изводите на въззивния съд, че откритите метаболити не установяват употребата на кокаин, като моли да бъде отчетено, че именно употребата на това високорисково наркотично вещество е единствената възможна причина за откриването им. Прокурорът сочи константната практика на ВКС, че за осъществяването на престъплението по чл.343б, ал.3 НК не е необходимо водачът на моторното превозно средство да е бил повлиян от употребеното наркотично вещество, както и това, че в нормата не е предвиден времеви интервал между употребата на наркотика и последвалото управление на автомобила. На тези основания твърди, че незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон е била изцяло отменена постановената първоинстанционна осъдителна присъда и погрешно подсъдимата е била оправдана по повдигнатото й обвинение. Предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото варното за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на ВКП поддържа касационния протест и възпроизвежда отразените в него оплаквания. Моли да бъде прието, че употребата на кокаин е била безспорно установена и наркотичното вещество е било прието от подсъдимата в сравнително не много дълъг период от време преди С. да даде кръвна проба. Пледира протеста да бъде уважен, постановената въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимата предлага касационния протест да бъде оставен без уважение. Моли да бъде отчетено, че в него се претендират всички касационни основания, но има оплаквания единствено относими към допуснати нарушения на материалния закон. Предлага те да не бъдат възприети, като касационната инстанция отчете, че в кръвта на подсъдимата не са открити високорискови наркотични вещества, а единствено метаболити, които са фармакологично неактивни и които нямат никаква токсикологична значимост. На тези основания предлага да се възприеме извода на въззивния съд, че инкриминираното деяние е несъставомерно и да бъде потвърдена въззивната присъда. Подсъдимата моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е основателен. Основното оплакване, отразено в касационната жалба е за неправилен анализ на доказателствените материали и погрешно установяване на релевантните за изхода на производството факти. Преди да отговори на това възражение касационният съд намира за необходимо да припомни, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма право да установява нови факти или да интерпретира по различен начин наличните доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание законодателят не е предвидил. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателства и доказателствени средства въззивният съд е допуснал неточности и това е довело до погрешни фактически изводи. Касационната инстанция прие, че въззивният съд правилно е изяснил част от релевантните факти по делото, като законосъобразно е приел, че подсъдимата С. е управлявала моторно превозно средство- „Рено К.“ с ДК [рег.номер на МПС] и на инкриминираната дата (05.07.2023 г.) е била спряна за проверка и проверена с техническо средство Drug test 5000, модел ARKD-0049 от свидетелите Д. и Р.. При тестването техническото средство дало положителен резултат за употреба на наркотичното вещество „кокаин“. След това в сроковете, указани в чл.6 Наредба 1/2018 г. подсъдимата била транспортирана до едно от посочените в чл.19, ал.1 Наредба 1/2018 г. медицински заведения, където С. е дала кръвни проби и е бил съставен протокол за медицинско изследване и взимане на биологична проба за концентрация на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Взетите проби били изследвани и резултатите от изследването били обективирани в съдебна химико- технологична експертиза (токсико- химична) експертиза рег.№ И-11924/29.12.2023 г., като в изследваната проба от кръвта на подсъдимата били открити метаболити на кокаина бензоилекгонин, метилекгонидин, метилекгонин и етилекгонин. Съдът е приел, че кокаина бързо метаболизира до естерите на екгонина и екгонидина, каквито са установените метаболити. В кръвната проба на подсъдимата било установено и веществото левамизол, което представлява имидазолов препарат и обичайно съпътства кокаина като разреждащо средство (примес) с цел засилване на еуфоричния му ефект. Въззивният съд е приел, че извършената проверка е била в съответствие с изискванията на Наредба 1/2018 г., като е кредитирал изцяло и показанията на разпитаните в хода на производството свидетели, които са дали информация къде и кога е била спряна С. и как е извършено тестването с техническо средство и е била дадена кръвната проба. Независимо, че е възприел изцяло направения от първостепенния съд доказателствен анализ въззивният съд е приел различни факти, като е преценил, че в хода на производството не е било установено по несъмнен и категоричен начин основния елемент от обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 НК, а името употребата на наркотично вещество. Този извод е основан на разбирането, че в кръвта на подсъдимата са открити метаболити на кокаина, които според въззивния съд не попадат в пар.1, т.11 Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите. Съдът е приел, че за да е установен този елемент от състава на престъплението следва в кръвта на извършителя да бъде открито наркотично вещество кокаин, а не негови метаболити. На тези основания въззивният съд е отменил атакувания първоинстанционен съдебен акт и е постановил изцяло оправдателна присъда. Касационната инстанция категорично не споделя фактическите изводи на въззивния съд за това, че в хода на наказателното производство не са събрани доказателства, установяващи употребата на наркотично вещество от подсъдимата, защото този извод почива на погрешен доказателствен анализ. По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че в кръвта на подсъдимата са открити метаболити, чийто произход може да бъде обяснен единствено с прием на наркотичното вещество „кокаин“, като след попадането му в организма веществото се е разградило до тях. Тези метаболити не могат да имат друг произход извън употребата на кокаин, тъй като нямат легално приложение защото не се влагат в лекарствени средства или препарати, които имат легална употреба. В кръвта на С. е открито и веществото левамизол, което представлява имидазолов препарат и обичайно се използва като примес на посоченото по- горе наркотично вещество с цел засилване на действието му- характерния за кокаина еуфоричен ефект. Въззивният съд е възприел всички тези факти, но е преценил, че за да бъде направен извод за осъществяване на престъплението от обективна страна е необходимо да бъде установено в кръвта на подсъдимата едно от веществата посочени в пар.1, т. 11 на ЗКНВП. Този извод е неправилен. В този законов текст законодателят е дал легална дефиниция на понятието наркотично вещество и е приел, че конкретните наркотични вещества са лимитативно изброени в списъците по чл.3, ал.2 ЗКНВП. Няма спор, че кокаинът е посочен в списък І и представлява наркотично вещество. Престъплението по чл.343б, ал.3 НК е осъществено от обективна страна когато водачът на моторно превозно средство го управлява, след като е употребил наркотично вещество. Употребата на наркотичното вещество се установява по надлежен ред, които съобразно константната практика на ВКС това е реда посочен в Наредба №1/2018 г. В конкретното производство няма спор, че този ред е спазен защото подсъдимата е била тествана с техническо средство, което е дало положителен резултат, след което в предвидения в наредбата срок е била транспортирана до медицинско заведение, където при спазване на указания в наредбата ред е дала кръвна проба, която е изследвана отново по начина, указан в наредбата. Изследването е извършено в една от посочените в чл.19 лаборатории и то е установила, че в кръвта на С. са открити метаболити, чийто единствен възможен произход е употребата на наркотичното вещество кокаин. Това обстоятелство установява по несъмнен начин употребата на наркотичното вещество защото съобразно приетото експертно заключение и дадените от вещите лица разяснения тези метаболити не могат да попаднат в кръвта на подсъдимата в резултат на случаен прием на лекарствен или друг легален препарат и не могат да бъдат приети по начин различен от прием на кокаин. Такава употреба не се и твърди от подсъдимата или защитата. Изводът на въззивния съд, че законодателят изисква в кръвта на подсъдимата да бъде открит кокаин е погрешен като той не може да бъде изведен нито от нормата на чл.343б, ал.3, нито от разпоредбите на Наредба №1/2018 г. Единственото нормативно изискване е за спазване на надлежния ред при установяване на употребата, а той е спазен. Касационната инстанция намира за необходимо да припомни константната си практика, че за съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.3 НК не е необходимо да бъде установено нито времето, в което водачът е употребил наркотичното вещество (в този смисъл Р 60244/2022 г. по НД 950/2021 г., Р 79/2018 г. по НД 318/2018 г., 3 НО и др.), нито има изискване той да е повлиян от употребата му (в този смисъл Р 58/2021 г. на ВКС по НД 141/2021 г., 3 НО и др.). За осъществяване на престъплението от обективна страна е необходимо единствено водачът да е употребил наркотично вещество и след това да е управлявал автомобил. Съответно за осъществяването му от субективна страна е достатъчно той съзнателно да е употребил наркотично вещество и след това да управлявал моторното превозно средство. В конкретното производство вида на откритите метаболити и конкретно това, че те не могат да бъдат получени в резултат на разграждане на друго вещество с легална употреба извън кокаина позволява да се приеме, че не съществува възможност те да попаднат в кръвта на подсъдимата в резултат на употреба на легално за употреба вещество. Единствено и само с оглед пълнота на изложението трябва да бъде посочено това, че въззивният съд неправилно се е позовал на практика на ВКС- Р 259/2020 г. постановено по НД 938/2019 Г., 1 НО, тъй като в този съдебен акт е коментиран въпроса за установяването на неактивен метаболит в проба на изследваното лице, но в рамките за изследване за алкохол, а не за наркотици и то не в кръвна проба, а в проба от урина. Ето защо това решение е напълно неотносимо към настоящото производство. Касационният съд прецени, че не може да отстрани неточностите в атакуваната въззивна присъда, тъй като въззивният съд е приел на базата на погрешен доказателствен анализ, че не е установена употреба на наркотично вещество от С.. Настоящата инстанция е инстанция единствено по правото и при необходимост да бъдат коригирани възприетите от компетентния съд факти атакувания въззивен съдебен акт следа да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК въззивният съд е последна инстанция по фактите. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.5 НПК